В Сингапур живеят 3 милиона човека. предимно китайци, които се славят със своята послушност. Ли  Куан Ю управлява Сингапур от 1959 г. до 1990 г. Той е притежавал практически такава неограничена власт, че е създал държава компютър, тоталитарно управление в стил Оруел.

Сингапур се състои от три зони туристическа, икономическа и спална. Всяка зона е отделена от другите с пет километрова раззеленена ивица.

Нарушенията на обществения ред се наказват строго. За плюене на земята глоба 500 долара. За пушене на обществени места глоба 500 долара. Изхвърляне на хартиени обвивки по земята глоба 500 долара. За оставяне на вода в чинийката под полято растение глоба 500 долара. Водата привлича комарите.

Броя на автомобилите изкуствено се ограничава в Сингапур. За да си купиш автомобил трябва да си вземеш разрешение за покупката, което се дава за 10 години. Разрешението струва няколко хиляди долара. След това трябва да купи автомобила, в чиято стойност влиза пътно право, което е 41% от стойността на покупката. След което трябва да плати сума за водене на автомобила на отчет, която съставлява 140% от стойността на автомобила. По такъв начин една Toyota Corolla се закупува за „скромната“ сума от 100 000 долара.

Ако куче лае нощно време му отрязват гласовите връзки. Мъжете трябва да носят панталони, дори да е горещо времето, а жените чорапи, даже ако на улицата е плюс 35 градуса.

Всеки автомобил е снабден със сирена, която оглушава шофьора, когато кара с повече от 80 км/ч.

След 18.00 е забранено да се возите сам в колата. Трябва да возите колега или някой пътник, в противен случай глоба 500 долара. Всеки сингапурски шофьор трабва да постави на колата си датчик, за да може полицията да знае на къде се придвижва. Ходещите пеша трябва да казват името си, когато влизат в дома си, на пазача, който го охранява. Освен това градът е наводнен със камери за наблюдение.

Сингапур е демократична държава, но за да не гласуват поданиците й както не трябва, на всяка бюлетина са отбелязани паспортните данни на гласуващия.

За кражба, насилие, наркотици и подкупи се наказва със смърт чрез обесване. За по-леки нарушение наказанието е с камшик. Тези закони важат и за туристите. Много безрасъдни от тях са осъдени на смърт, заради носене на по-голямо количество наркотици за лично ползване

Пресата се цензурира. За секс и политика е забранено да се пише.

За да поощри сингапурците да станат по-умни Ли Куан Ю е създал правила за избор на партньор. Мъж, който се жени за жена с висше образование получава възнаграждение. Жени, които нямат висше образование, ако родят второ дете плащат глоба. Неграмотните се стерилизират в замяна на значителна сума пари. Максималният брой деца в семейството не трябва да бъде повече от две. За това вечер от полицията се обаждат в семейства с две деца, за да ги предупредят да вземат противозачатъчни таблетки или да използват презервативи.

Иска ли ви се да живеете в Сингапур?

В островната тихоокеанска държава Ниуе, където живеят около 1400 души, по цялата й територия има безплатен достъп до Интернет чрез Wi-Fi.

Това е осигурено от компания, която е купила от Ниуе права да администрира домейна .nu.

Такива домейни са популярни за сайтовете в няколко европейски държави.

В шведски, датски и холандски езици nu означава „сега“.

Французинът Орели-Антоан де Тунан, живял през 19 век. От дете мечтаел за приключения, пътешествия в далечни страни и дори да управлява собствено кралство.
Той станал адвокат и работил в един провинциален град, но не се отказал от мечтите си и внимателно си приготвил план, чрез който да ги осъществи.
Намерил спонсор и заедно с двама приятели се отправил към Южна Америка в земите на индианци-араукани. Формално тази територия влизала в територията на Чили, но индианците успешно се борили срещу колонизаторите.
Тунан вдъхновил със своите речи на  индианците увереност и провъзгласил образуването на нова държава Араукания. Станал крал на новосформираната държава и се нарекъл Антуан I.
Успял да проведе войната с Чили, но в края на краищата индианците били разгромени.
Самият Антуан I бил арестуван и изпратен обратно във Франция.

Животът е тъй безсмислено-жесток, че ако човек остане напълно потопен в него, би го изживял с голяма мъка. За туй всеки безсъзнателно се стреми към нещо друго. Един се насочва към религия, друг към богатство, трети към хазарта, политика, изкуства…. бързо и неусетно се забърква във всичко това, но се чувства много по-добре.
За мнозина държава произлиза от глагола държа и си казват:
— Дръжте държавата за всичко! Тя е длъжна да ни поддържа!
А Отечество сигурно идва от глагола тече и човек си мисли: „Колко хубаво би било ако течаха, държавни и обществени средства, към моя собствен джоб!“
Демокрацията има за психологическа основа едно от най-неизменните човешки качества завистта, тъй както любовта към клюкарството е основа на всичко.
Животът е наистина едно изпитание. Най-просто казано в него ни се предлагат различни съблазни, за да бъдем изпитани. Повечето хора, то се знае, веднага се улавят на въдицата. Животът ги потупва по рамото и им казва със задоволство: „Браво!“ — и вече се грижи за тяхното благополучие докрай. На ония малцината, които се стремят да останат праведни, съдбата тутакси им обръща гръб с думите:
— Господа, вам ще се отплатя на онзи свят!
Дай на българина власт и той започва да се разпорежда като на вражеска територия.
В този живот се чувстваме като случайни играчи, уловен без шанс. Той трябва да бъде съвсем друг, а се оказа нищожен. Заплетен в него, усещаш, че няма изход. И затова непрестанно гледаш към вратата, кога най-сетне ще се свърши всичко това, за да си отидеш там, където би било много по-добре.
Животът никак не е лош, когато можеш да го живееш. Нито смъртта е страшна, когато можеш да умреш. Страшно е, когато не можеш вече да живееш, нито да умреш.
Хората са като думите в чужди език, някои отведнъж прилягат, точни и ясни, и веднага се запаметяват, други напротив, остават само смътни следи в паметта ти.
В живота си ти летиш с главоломна бързина в някакъв влак. Отгде иде той — и къде отива? Ти не знаеш. Никой не знае. Влакът иде от вечността — и лети към друга вечност.
Ти поглеждаш само за миг през прозореца. Пред тебе профучават неясните очертания, свят ти се завива и ти не разбираш нищо от тоя откраднат миг. Но този единствен миг е земният ти живот. Той е едно мигновено контрабандно промъкване от едно небитие — до друго.
Последната дума е на Негово Величество Живота. Ти желаеш да правиш вази, но той може би ще поиска от тебе гърнета.
Тайната на добрия живот е много проста, тя е в съвестта. Необходимо ли е да я имаш?
Човек не е друго освен едно създание с „весела“ съвест. Оня, който е наказан от провидението с тежка, мрачна съвест, той не е за живота.
Едно разбрах с положителност през моя живот, че навсякъде може и без мене.
Докато си млад и гледаш живота в лицето, той ти се вижда може би елементарен, но привлекателен. Чак по-късно, когато започнеш да го гледаш като отминава, виждаш гърба му с безобразната гърбица и си мислиш: „Боже, какъв урод бил всъщност!
Животът е като коня, почувства ли, че ездачът е несигурен, може да го хвърли.
Или като кучето: забележи ли, че му се боиш, налита да те хапе.
Животът е река, в която се хвърляме, за да я преплуваме, но някои от нас се давят. Умният е предпазлив, върви по брега и търси брод. Накрая излиза щастлив на другия бряг.
Животът е препълнен с такива обидни несъвършенства, че по-чувствителни и честолюбиви натури се стесняват да бъдат сериозни и трезви.
Дълго време мислех, че  е вреден алкохолът, по-късно хвърлих вината на тютюна, а после на месото. Най-после разбрах, че ми вреди просто неумението да живея.

Хрумвало ли ви е някога да предложите някакъв проект? Например за летни детски лагери.
Децата живеят на палатки, в спартански условия и играят, представяйки си, че лагерът е държава. Там те се разделят на бизнесмени, безработни и държавни служители, след което започват да събират данъци, да наемат хора на работа, да изграждат бизнес, да искат социални помощи и пенсии, да правят избори, да се кандидатират за различни длъжности.
В края на смяната децата започват да разбират как работи държавата и връщайки се вкъщи, разказват всичко това на родителите си.
На кого е нужно всичко това? Това може ли да промени нещата?