Децата живеят на палатки, в спартански условия и играят, представяйки си, че лагерът е държава. Там те се разделят на бизнесмени, безработни и държавни служители, след което започват да събират данъци, да наемат хора на работа, да изграждат бизнес, да искат социални помощи и пенсии, да правят избори, да се кандидатират за различни длъжности.
В края на смяната децата започват да разбират как работи държавата и връщайки се вкъщи, разказват всичко това на родителите си.
На кого е нужно всичко това? Това може ли да промени нещата?