Петър Икономов съвсем скоро се завърна от армията, но вече успя да си купи най-модните дънки.

Вечерта при него дойде приятелят му Данчо също в такива нови дънки и го покани във видео залата на някакъв много нашумял но дефицитен филм:

– Страхотен е, трябва непременно да го гледаме. Тръгваш ли с мен?

– Разбира се, – съгласи се веднага Петър.

Бащата на Петър ги изпрати до вратата и попита:

– На кино ли ще ходите?

– Татко, ти се шегуваш. Киното е вече изостанала работа, отиваме във видео салон.

– А какво е това? – попита заинтересовано бащата.

– Не знаеш ли? – на свой ред се изненада Петър. – Плащаш лев сядаш и гледаш огромен телевизор може би с 60 сантиметров екран. Включва се по видеото някакъв филм с превод и всички гледат.. Ако искаш ела с нас, няма да съжаляваш.

Бащата се усмихна и каза:

– През 52 или и трета в клуба докараха телевизор. До тогава такъв не бяхме виждали. Тогава и ние давахме по лев. Гледахме и бяхме във възторг.

– Татко, как можеш да сравняваш такава допотопна техника с нашето видео?

– Не виждам никаква принципна разлика, – каза бащата.

– Как не виждаш? Ти шегуваш ли се?

– Помнете ми думата, – каза бащата, – развитието на техниката и технологиите няма да спре. И това ваше видео около, което се тълпите, ще го има във всеки дом.

– Но как хората ще си купят такова чудо, когато то струва колкото един голям камион, заедно със багажа му.

Преди да се раздели с младежите, бащата на Петър каза:

– Между другото си спомних, че твоя дядо Недялко, ходел с няколко момчета при един заможен човек. Били 12-13 годишни.  Изхвърляли тор, носели вода, секли дърва и ги подреждали. Цял ден се трудели при този човек, а накрая на деня, той ги завеждал в коридора и им показвал истинско чудо. Включвал една крушка за около пет минути. Дядо ти след това дълго време не можел да заспи, а след като заспивал сънувал, че и в неговия дом се е появило домашно слънце. Е, хайде момчета вървете и се любувайте на вашата „лампичка“…..

Вие ги виждате всеки ден, но често им се присмивате, защото смятате съществуването им за пълна безсмислица.

Съветвам ви, по-добре се поинтересувате за истинската причина относно използването им.

За какво са нитовете на дънките?

Това съвсем не са декоративни елементи, които са направени заради металите. Те са един „поздрав“, със специално предназначение, от миналото.

Работата на миньорите и златотърсачите, основните потребители на такива панталони от дънков плат, била толкова тежка и напрегната, че тъканта се късала по шевовете.

Именно нитовете държали здраво шевовете.

Всички ние по някаква причина наддаваме на тегло и за звездните момичета това не е изключение.

Ана стана майка през март. Преди това тя отряза крачолите на любимите си дънки и каза на приятелката си:

– Не е срамно да напълнееш по време на бременността си или да увеличиш въобще теглото си.

– Да, но можеш да се върнеш в предишната си форма, – каза приятелката ѝ, – стига да искаш. В това няма нищо срамно.

– Съвсем не се срамувам, че отрязах крачолите на любимите ми дънки и без това ми станах тесни в бедрата.

– Нашите тела растат.

– Да но винаги изглеждат великолепно! – веднага опонира Ана. – Не позволявай другите да те убедят в обратното.

Живееше един свещеник. Всички го наричаха Михаил.

Той беше прецизен и точен човек. Изпълняваше всичко, което бе необходимо и го правеше както трябва. Помагаше на хората с каквото можеше и се ползваше с добро име между тях.

Един ден чу, че наблизо са открили дискотека. За нея му казаха:

– Има интересна музика и там танцуват.

Това му се стори доста интересно и той си каза:

– Много ми се иска да надникна там, поне за малко. Какво толкова?

Но за да отиде там му бе необходимо подходящо облекло. Трябваше да подстриже и брадата.

Купи си дънки тук там скъсани по модата, фланелка с надпис на английски, който рекламираше някаква фирма и маратонки със светлинки.

Дойде заветната вечер. Михаил облече необичайните си дрехи, обу маратонките си и се погледна в огледалото. Остана доволен от вида си:

– Бил съм симпатичен …. ммм …не съм го забелязал до сега.

И се отправи към дискотеката.

Той крачеше бодро и беше в добро настроение. Изобщо не забеляза колата на кръстовището. Тя летеше право към него. Само след няколко секунди се намери под колелетата ѝ…..

Михаил дойде на себе си, но усети, че вече не е на земята. Край него цареше тъмнина.

Той извика високо:

– Господи,  за теб отдадох цели си живот. Не пропусках молитва. Постих. Защо съм тук?

Тогава получи следния отговор:

– Извинявай, но не те познавам.

Михаил се разтрепера:

– Защо Господ не ме позна? Толкова бързо ли съм се променил?

Той знаеше, че ако тръгне по друг път, отмине страдащите, очакващи неговото внимание и грижи, тогава ще се окаже в същия огън, приготвен за дявола и ангелите му……..

Изведнъж Михаил се размърда. През прозорецът бе нахлула светлина. Беше се съмнало. Той разбра, че всичко това е било само сън.

Михаил вдигна ръцете си нагоре и каза:

– Благодаря ти, Господи, за безценния урок. Във всичките си пътища ще признавам само Теб и с Твоя помощ ще оправя пътеките си.

Добре познатата марка Tommy Hilfiger пусна колекция от детски облекла, която са фокусирани върху децата с увреждания.

В колекцията са представени 22 модела за момчета и момичета. Предимно ежедневно облекло – тениски, рокли, дънки, които много лесно могат да се облекат и съблекат.

Специално за децата с увреждания американски дизайнер Tommy Hilfiger е заменил конвенционалното закопчаване на дрехите с магнити и велкро.

Автор на идеята е Mindy Shayer, майка на три деца едно , от които страдат от мускулна дистрофия. Вродена болест ограничава детето в избора на дрехи.

Именно Mindy е привлякла вниманието на обществеността и дизайнерите, че в магазините отсъстват дрехи адаптирани за деца със специални нужди.

Цената на моделите на новата колекция не се отличава от тази на оригиналната детска линия. Родителите ще могат да закупят специализирано облекло само за 18 – 42 долара.