Когато езикът на кълвача излиза от устата му, можете да видите малки „крепежни елементи“ благодарение, на които той извлича бръмбарите. Езикът се крепи на специална лента дължината, на която е достатъчна, за да омотае целия череп на птицата.

Кълвачите могат безболезнено да дълбаят кората на дървото благодарение на  уникалната структура на черепа си.

За разлика от другите птици, клюна при кълвача не е съединен направо с останалата част от черепа. Между тях се намира особена тъкан, която изпълнява същата функция, както амортисьора в автомобила.

Кълвача често се опитва да извлече насекомите изпод кората на дърветата, където има продълбани отверстия. С голяма вероятност подобни дървета се заразяват от дърворазрушаващи гъби, които образуват симбиоза с птиците, които ги пренасят на нови дървета.

Гепардите са известни с огромната си скорост при бягане. Например, той бяга два пъти по-бързо от хрътката, въпреки  че и двете животни използват една и съща техника.

Изследователи от университета в Лондон се опитали да разберат експериментално причината чрез сравняване на физическите параметри на тичащ гепард и хрътка.

За да направят това, те са използвали видео камера, която снимла до 1000 кадъра в секунда, както и специални сензори, които били поставени в земята по протежение на маршрута на движението на животните.

Въпреки, че мускулите на гепардите и куче работят еднакво и животните имат един и същ стил, при гепардът трябва да бъдат взети предвид такива параметри като съотношението на честотата на крачка и дължината на скока. Т.е. при една и съща скорост той тича с малка честота на крачката в сравнение с кучето. Ако е необходимо гепарда може да увеличи тази скорост един път и половина.

Втората особеност на гепарда, която го прави най-добрия бегач, е умението му да разпределя теглото си по време на бягане. При голяма скорост 70 % от теглото на тялото на гепарда е поверено на задните крака, а при кучетата само 62 %. При по-големият пренос на теглото назад се предотвратява подхлъзване и възможност за преобръщане при впускане напред.

И накрая, при гепарда по време на бягане всеки крак се задържа по-дълго на земята, което снижава голямото натоварване на крайниците.

Зоолозите са забелязали, че затворените гепардите отстъпват по скорост на тези, които са на свобода. Това се дължи на факта, че тези животни нямат мотивация да ускорят максимално скоростта си.

Южнокорейският художник-скулптор Сен Хун Кан  е създал интересни скулптори на животни от метал, придавайки им динамична форма, демонстрираща силата на вятъра.

Въпреки, че самите фигури са статични, всяка част от скулптурата изглежда сякаш оживяват в момента, в който линиите се превръща в мускули и се движат хаотично, като вятър.

Създаване на всеки отделен проект от южнокорейския скулптор отнема значително време, тъй като „животните“ са изградени от голям брой ленти.

Всяка лента изисква надеждно заваряване, а също така и промяна на дебелината или дължината ѝ.

Скулпторите съдържат толкова много динамизъм, че напълно елиминират техния физически застой.

Спринтьорските качества на един спортист зависят от дължината на неговата пета.

Интересно е, че на нагорещен пясък жените стъпват на пръсти, а мъжете се придвижват само на пети.

Походката от петата до петите много рядко се среща в света на животните. Тя е характерна за хората, някои маймуни и мечки.

Този начин на ходене, позволявана по-голяма площ от стъпалото да бъде в контакт с повърхността на земята. Животни, които ходят така, могат да прилагат по-голяма сила срещу противника си по време на борба.