Един проповедник в началото на всяко богослужение винаги благодарил за всичко на Бога.

Веднъж валял дъжд и било много студено. Всичка очаквали да чуят в такова лошо време за какво ще благодари проповедникът.

Той се качил на амвона и казал:

– Нека да благодарим на Бога, че при нас не винаги времето е такова!

Лято бе изпълнено с очаквания и надежди. Мартин планираше да отиде на детски лагер.

Преди да тръгне, той се размечта за това, което го очакваше там:

– Останалите от екипа възпитатели ще се отнасят към мен приятелски. Ще споделяме и ще си помагаме, ако възникнат трудности с децата, а малчуганите ще са послушни. Свободното си време ще прекарам край брега на езерото. Казват, че било много красиво.

Но, когато отиде на толкова очаквания детски лагер, се случи точно обратното.

Колегите му не търсеха мнението му, децата не слушаха и почти през цялото време валя дъжд и беше студено.

– Яд ме е , – каза си Мартин. – Това ли е лятото, което очаквах? Нима съм заслужил такава почивка?

В един от малкото хубави дни, Мартин се облече добре и отиде да се поразходи. Когато застана на моста, прекаран над езерото, той бе впечатлен от Божието творение.

– Какъв контраст само, – възкликна Мартин, – между красивите и крехки цветя и огромните стогодишни дървета.

За миг недоволството му от всичко преживяно в лагера се изпари и се превърна в радост.

– Като се замисля, – каза си Мартин, – във всеки миг от деня имам възможност за избор. Да сведа живота си до предварителните си очаквания или да благодаря на Бога за това, което ми дава. Мога да се радвам дори на малките изненади, които Господ разкрива всеки ден пред мен, но това ще стане, ако сам пожелая да ги открия.

Пасажерите летящи от Атланта за Флорида, не очаквали, че „ще попаднат под дъжд“, който се появил в салона на самолета.

Водата, изливаща се от тавана, по непонятна причина причинила доста неудобства. Пътниците се обърнали за помощ към стюардесата. А тя им заявила:

– Това е напълно нормална ситуация.

И не предприела нищо, за да отстрани тази неприятност, която смущавала пасажерите.

Наложило се хората да използват подръчни средства, като списания, за да се предпазят по някакъв начин от водата и да не подгизнат целите.

Двойна дъга може да се види много често, а тройна и четворна невъобразимо рядко.

Вторичната дъга се получава, когато светлината се пречупва през капките вода два пъти. Тя съдържа в обърнат ред цветовете на обикновената дъга.

Докато през 2011 г. тройна и четворна дъга не били снимани, имало спорове относно това, дали те съществуват изобщо.

Има и така наречената лунна дъга. Тя е забележимо по-бледа и по-тънка от обичайната слънчева дъга.

Може да бъде забелязана при много ярка луна, която скоро ще навлезе в пълнолуние.

Лунната дъга се появява след подходящ дъжд, на фона на много тъмно небе.

Цоко е специалист по водните ресурси. Често му се налагаше да пътува до места, където няма много вода или такава липсва изобщо. Той добре познаваше сушата и нейните последствия.

Веднъж в разговор с Данчо сподели:

– За мен сушата е едно от най-големите природни бедствия.

– А нима земетресенията и наводненията са по-малко зло на земята? – попита Данчо.

– Когато възникне пожар или наводнение, – поясни Цоко, – разполагаме с достатъчни средства, за да се справим със ситуацията. Но сушата е като рака. Тя бавно и постепенно обхваща земята. Ден след ден слънцето я изгаря, а посевите умират.

– Липсата на вода особено в пустините, може да коства нечий живот, – допълни Данчо.

Цоко се върна назад в спомените си:

– Помня едно градче, за което единствения източник на вода бе едно малко езеро. Веднъж нивото на водата беше паднало под критичната точка. Тогава Стефан, едно младо момче, което бе дошло наскоро да работи при нас,  бе открил една табела в езерото.

– Табела? – изненада се Данчо. – Навярно някоя, която е стояла край езерото преди?!

– Не тя беше ръчно изработена и на нея пишеше: „Господи, моля те, напълни ме“.

– Изисква се силна вяра, за да не загубиш надежда в такъв момент, – въздъхна Данчо.

– И тя дойде с първия дъжд, – засмя се Цоко. – Сякаш небето се разтвори и обилни струи започнаха да поят жадната земя. И пустинята разцъфтя.

– Ние можем да копаем кладенци на вярата, – авторитетно подчерта Данчо, – но само Бог може да ги изпълни с водата на живота.

– Не бива да забравяме, каза Цоко, – че колкото и безплоден да изглежда животът ни, само Бог може да го възроди.

– Във време на духовна суша, Бог може да ни изпълни с надежда, – заключи Данчо.