Всяка година в Амстердам, около 20 души умират в самота.
Техните погребения организира общината.
За целта се наема поет, който съчинява стихове в чест на починалия
Този поет чете тези стихове по време на церемонията, когато погребват мъртвия.
Стефан, Лора, Милен и Дора често се събираха на кафе и дискутираха различни теми.
Днес беше облачно, но съвсем малко валя. Традиционно групичката се събра в близкото кафене. Дали заради тягостното време или неуспеха на някой от групата, но и четиримата изглеждаха подтиснати.
Изведнъж Милен изненадващо тропна с ръка по масата и попита:
– Каква представа имате за себе си?
– Много често имам много низко самочувствие за себе си, – призна Лора.
– И аз съм так, особено, когато се заредят неуспехите един след друг, – подчерта Дора. – Да си призная и при мен положението не е по-розово, – смотолеви набързо Стефан.
– Изненадан съм, – каза Милен. – Мислех, че само аз съм така. Много пъти съм се чувствал маловажен и то в най-неподходящите моменти, а това ме е депресирало.
– Вярно е, – каза Лора, – че често се чувствам недостатъчна и това ме е отчайвало, но в такива моменти си припомням какво Бог мисли за мен,
– Ние сме солта на земята и светлината на света, – допълни Дора. – Каква оценка само!
– Бог ни цени и ни го казва в Словото Си, – въодушеви се изведнъж Стефан.
– Съгласен съм, – каза Милен, – че Бог, Нашият Творец, ни обича. Той ни дава отговор във всяка ситуация.
– Ние сме ценни съработници в делото Божие в този свят, – каза Лора, – за това не бива да се чувстваме маловажни, недостатъчни и депресирани.
– Той ни придружава през трънливите места, – вече по- сигурно и уверено каза Милен. – Укрепява ни когато сме несигурни.
Атмосферата на масата се разведри. Младежите започнаха да се усмихват един на друг. Угнетените им души бяха намерили покой.
А на вън слаби слънчеви лъчи прорязаха облаците и улицата бе окъпана в светлина.
През 2010 г. в Демократична република Конго се разби самолет Let L-410 чешкото производство, при което загинали 20 души.
Единственият оцелял от пътниците разказал за причината на катастрофата.
Един от пътниците решил да внесе в салона голяма чанта с крокодил, който веднага излязъл от нея след излитането на самолета.
Всички пътници заедно със стюардесата ужасени се втурнали към пилотската кабина. В резултат на това самолетът загубил равновесие и се разбил в земята.
Виновникът за аварията – крокодилът, успял да оцелее.
Историята за възкресението на Лазар е история за всеки от нас. Всичките евангелски събития имат непосредствено отношение към нашия личен живот и главно, към спасението на нашите души.
Всеки човек, който е направил крачка към познанието на истинския Бог, вече се явява приятел на Бога, както е бил Лазар.
Но нашите грехове, нашият безгрижен живот ни води към смърт за всяко добро, прекрасно и божественост на нашите души. Нашите грехове убиват живота ни и ние сами не забелязваме, как той започва да смърди.
Има такива грехове, страстни привички, заболявания, които наистина предизвикват неприятна миризма. Да се намираш до такъв човек е неприятно. Това проявление е вследствие на греха. Тежко е да се намираш в едно помещение с грешник.
Много са разбрали от собствен опит, че присъства някакъв тежък дух. Такъв тежък дух присъства около разлагащия се покойник. Живият човек не може да издържи тази миризма, той се трови от нея.
Хора, които смърдят от своите грехове, вече са мъртви, но Господ ги възкресява,очиства,приближава ги към Себе Си и ги съединява със Себе Си във вечно възкресение и във вечен живот.
В чакалнята имаше няколко души. Те търпеливо чакаха реда си при зъболекаря. Ангел Стефанов скучаеше. През две минути поглеждаше часовника си. Времето за него течеше много бавно.
Погледна към масичката сложена в средата на коридора. Тя бе отрупана със списания и брошури.
„Защо да не разгледам някое списание, докато ми дойде реда?“ – помисли си Ангел.
Посегна към едно от списанията и в същия момент сред купа забеляза Библия. Грабна я веднага. Отвори на любимия си Яков и зачете.
Напрежението от деня бавно започва да избледнява, думите от Библията го изпълниха с мир.
Ангел бе постоянно зает. Ежедневието му бе много натоварено. За него бе цяло предизвикателство да намери време да чете Библията и да се моли. Та нали бе християнин?!
„Но имам достатъчно време за списания, които ми обещават щастие, как да живея здравословно, да правя това или онова, за да не остарявам, – усмихна се на себе си Стефанов“.
Изведнъж той осъзна, че не е толкова трудно да намери време за Божието Слово.
„Ако занимавам ума си с по-малко безполезни книги и списания, – замисли се сериозно Ангел, – ще има много повече време да чета Библията. А тя съдържа цялата информация, която ми е нужна“.
Той си спомни колко безцелно бе разгръщал списания и вестници, за да убие времето, когато чакаше някъде, а това време можеше да употреби за четене на Божието Слово.
„От нея мога да науча как да живея по-добре и как да намеря не временно, – мислеше си Ангел, – а вечно щастие. Ако следвам напътствията ѝ, земният ми живот ще се промени. Така ще се подготвя за вечния живот, който Бог ми е обещал да имам на небето“.
Ангел разбра, че срещата ми с Библията между куп от списания и брошури съвсем не е случайна. В живота му трябваше да настъпи промяна.
„Ще чета Словото, – взе решение Ангел в себе си, – ще търся Бога с цялото си сърце и със същата страст, с която досега съм се стремял към други земни и преходни неща“.
Това бе сериозно посвещение, но то обещаваше сериозна промяна в живота на Ангел Стефанов…..