Всеки любител на цветята у дома вярва, че неговия „домашен любимец“ има своя собствена душа и би искал да го направи по-„жив“. Например, защо да не даде на растенията няколко крака? За това е създадена „човешката“ колекция от стъклени терариуми с порцеланови крака.
Миланският дизайнер Матео Кубик е създал саксии, които изглеждат като фантастични костюми за стайни растения. Засадените в такива саксии изглеждат като извънземни нашественици, дошли да поробят Земята.
В стъклена купапа на върха има специален отвор, през който растението получава въздух и храна от своя любящ собственик.
Тези, които не обичат класическия бял цвят, могат да изберет саксии с най-необичайни цветове.

Двамата седяха в заведението. Днес нямаше много посетители. Те можеха да разговарят спокойно, без да ги притеснява някой.

– Вярвате ли в безсмъртието, адвокате? – подхвана единият събеседник.

– Вярвам, че човек се стреми да не бъде забравен. За да запазят името си през вековете, хората са склони да извършат ужасни неща, да се хвърлят във вулкан или да създадат нова религия. Не знам дали спасяват души, но на някои от тях това се отразява в банковата им сметка. Казват, че ни си мъртъв ако някой още те помни, за това такъв спомен е безценен. Има хора готови да платят, за да бъдат погребани край футболно игрище, защото смятат, че футбола е вечен. Други мечтаят за паметник, но единственият, който можеш да си купиш приживе е надгробния.

Николай се засмя:

– Сега разбирам, че адвокатите се занимават със земните амбиции.

– Не разбирам какво искате да кажете?

– Имам в предвид безсмъртието, то не е човешка ценност, а религиозна.

– Впрочем има две неща, които човек не е открил до сега във Вселената, – каза адвокатът. – Едното е душата. Никой никога не я е видял. Другото е безсмъртието. Не сме видели нищо безсмъртно, но сме превърнали вечността в математически формули.

– Но всичко това е религия, – каза Николай. – Без душа няма безсмъртие.

Двама хора с различен мироглед. Кой кого ще убеди в правотата си? Всеки от тях е избрал своята „религия“, но коя от тях е истинската?

Нощта настъпваше и се разделяше с деня, обгръщайки последните личи светлина процеждаща се между облаците.

И все пак има надежда за този свят. Без душа няма безсмъртие, ако душата не бъде спасена, тя няма да докосне безсмъртието.

Имало едно време един търговец. Той натрупал голямо богатство. Един ден осъзнал, че му предстои среща с Бога и искал да се подготви за нея. Попитал хората:
– Какво трябва да направя, че Бог да се смили над душата ми?
Един му казал:
– Раздай богатството си на бедните и ще угодиш на Бога.
Друг настоявал:
– Пожертвай част от богатството си за построяването на църкви и ще угодиш на Бога.
А един старец го посъветвал:
– Обърни се към Бога, покай се, друго не е нужно.
Покаял се търговецът, изповядал всичките си безакония и му станало светло на душата. Минало доста време, но един въпрос не му давал покой: „Угоден ли съм сега на Бога“? Отново се обърнал към хората и започнал да ги пита за това.
Един му казал:
– След като си се покаял и очистил душата си, раздай сега богатството си на бедните и ще угодиш на Бога.
Друг го съветвал:
– Вече си се покаял, душата ти е очистена, дай средства за построяване на църква и ще угодиш на Бога.
Отишъл търговецът за съвет при старецът и той му казал:
– Покаял си се. Душата ти е очистена. Сега я пази чиста. А за останалото постъпвай така както те води чистата ти душа.
Така и направил търговецът. Казват, че на бедните помагал и средства за построяването на църквата давал, но за това знаят малко хора. Той не парадирал нито се хвалел с това.

Забелязали ли сте, че ако останете без храна за един промеждутък от време, започвате да се чувствате малко по-слаби? Ако това стане малко по-дълго, умът ви започва да се замайва. След още по-дълък период ставате раздразнителни. Ако продължавате да не се храните започнете да се чувствате сънливи.
Същото се отнася и за Божието Слово – храната за душата ви. В Библията се казва: „Човек не може да живее само с хляб, но и с всяко слово, което идва от устата на Бога“. Божието Слово е необходимо за душата така, както храна за тялото. Ако не храните душата си от Библията, започвате да се чувствате сънливи.
Може да се кажете: „Но аз ходя на църква всяка седмица.“ Ако единствената духовна храна можете да получите само в неделя, нищо чудно, че сте слаби, замаяни и раздразнителни!
С каквото нахраните умът си това ще излезе от него.  Ако сложите боклук в ума си – това е, което ще дойде в живота ви. Можете да сложите безсмислени неща, които изпълват времето ви или отрова, като насилие, порнография и всякакви зли неща, но можете да поставите и Словото на Бога.
Вярвате ли във всичко, което гледате по телевизията или чуете по радио? Вярвате ли всичко, което четете във вестниците и списанията? А вярвате ли във всичко, което казва Библията? Така че защо прекарвате повече време в слушане и четене на това, което не вярвате?
Знаете ли, че неделното издание на „New York Times“ съдържа повече думи, отколкото има в целия Нов Завет? И все пак, има хора, които сядат с „Ню Йорк Таймс“ в неделя сутринта и го прочитат от кора до кора, но те никога не съм чели през живота си Новия завет.
Какви са резултатите от запълването на ума със Словото на Бога? Исус каза: „И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни“ Ако сте изпълнени с Божието Слово, вие ще изпитате свобода в сърцето си и ще докаже на света, че сте ученик на Исус Христос.
С какво искате да запълните ума си най-много? Телевизия? Книги? Интернет?
Какво искате да се проявява чрез вашите думи и действия? Как вашето хранене на душата допринася за това?
Какви практическите стъпки бихте предприели, за да запълните ума си повече с Божието Слово и по-малко с боклука на света?

Смущава ме призива: „Приеми своята възраст!“
Седя и си мисля: „Как да я приема?“
Възрастта си не крия, но зная кога да намекна за нея. На кого му е нужна моята паспортана възраст, ако външният ми вид казва, на колко съм? Мога да кажа, че съм на 55, 60 ….. и никой няма да повярва, а личната карта не показвам, за да докажа това….
Важното е сърцето да не остарее. Гледам толкова много пенсионери не приемат своята възраст като благо…. Започват внимателно да следят за здравето си, ходят често на лекар. И те са доволни.
Чух един лекар да казва:
– Дойде ли пациент при лекаря, той винаги ще открие от какво да го лекува.
Т.е. изписва някакви хапчета, сиропи, инжекции и лечението започва. А от какво? Какво ви боли? Какво ви притеснява? Няма знаение.
Въпреки, че имам познати медици, не обичам да ходя на лекар. Здравето ми е добро, докато всичко е в граници „няма от какво да се безпокоя“, следователно съм относително здрава. Важното е да има умереност във всичко.
А ако повярвате на данните в личната карта „не се разкапвайте“, какво искате, той показва същата възраст. Но аз не мисля така, не броя годините. Спокойно гледам цифрите и се чувствам много по-млада.
Душата не позволява на човек да се залежава, изпълнена е с цели!