Днес науката потвърждава това, което Библията ни учи, че между ума и тяло има тясна връзка.

Ето какво е казано в Притчите по този въпрос: „Веселото сърце е благотворно лекарство, а унилият дух изсушава костите“.

Но, също така, съществува тясна връзка между душевно и физическо здраве. Чувството за вина, страх, завист, горчивина, вътрешна опустошеност, бягство от реалността, тези и множество други проблеми водят до болест за душата, която е породена от заразата на греха. Те подобно на отрова, отравят нашата душа и тяло.

Но когато в нашия живот влезе Христос, Той ни избавя от вината, освобождава ни от страховете. Дава ни любов към ближния, разкрива смисълът на живота ни. Неговата радост и мир неутрализират отровата на греха, донасят емоционално и физическо изцеление.

Означава ли това, че нашите емоционални и физически разстройства ще изчезнат напълно? Не е задължително. Но, подобно на чист източник, душевният мир от Бога, очиства и освежава душата и тялото.

Задавали ли сте си въпроса: Какво означава да бъдеш истински приятел? Да бъдеш приятен и щедър? Навярно истинската дружба е нещо повече от просто дружелюбие.

Всеки човек има своя собствена представа с кой можеш да станеш добър приятел. Но няма съмнение в това, че истинското приятелство трябва да има едно особено свойство – връзка между двамата.

Когато се срещнат двама истински приятели, те веднага усещат помежду си истинска връзка, като че ли душите им са се съединили.

Именно в това се заключава същността на еврейската дума „приятел“: хавер (חָבֵר). Както всички думи на иврит, този термин произхожда от прост трибуквен корен ХБР, означаващ „свързване“.

Базовото понятие съединяване на отделните същности е станало източник на десетки други думи: думата „дружба“ – хаверут (חֲבֵרוּת), думата „корпорация“ – хевра (חֶבְרָה), а думата „общителен“ – хеврути (חֶבְרוּתִי). Даже и глаголът „съчинявам“ – хибер, защото авторът обединява букви в думи, а думите в изречения.

Един мъдрец гледал със съжаление тези, който полагали много усилия, за да задоволят своите материални нужди:

– Аз ям, за да живея. А някои хора живеят, за да ядат.

Веднъж, когато мъдрецът се разхождал по пазара възкликнал:

– Без колко много вещи в света, може да мине един човек. Хората купуват скъпи неща от пазара, с които си доставя удоволствия, а аз безплатно си добивам духовни развлечения на душата.

Един ден един от учениците на мъдреца го попитал:

– Обяснете ми, защо винаги сте в добро настроение?

Мъдрецът отговорил:

– Защото аз нямам нищо, за което бих съжалявал, ако го загубех.

Учим се да живеем, т.е. да обичаме.

В утробата на майката тялото на детето се изгражда за земния живот.

Сега ние готвим душите си за вечността. Покаяние и новорождение са първите стъпки. После идва любовта към Бога и човека.

За това да не се оплакваме от трудностите. Да не роптаем против непоносимия съсед. Да не се дразним от досадния колега. Да не се ужасяваме от ужасния квартирант и дребнавата хазайка. Те са допуснати в живота ни, за да се научим истински да обичаме.

Това е задачата ни. Любовта към ближния се предхожда от усилия, които са само приготовление за това.

Исус разделя хората на спасени и погинали. не става дума за престъпление или срамен грях.

Исус ни пита: Обичате ли ближния? Блажени са любещите! Те са спасени. Горко на нелюбещите! Очаква ги гибел.

Не трябва да пропускаме ден, без да проявим любов, без да кажем блага дума. Нека вливаме радост и утеха в наранените сърца.

Не можем да вършим добро, без да обичаме, но не можем да обичаме и да не вършим добро.

При един свещеник дошъл успешен и доста богат мъж. Той попитал свещеника:

– Доста пари съм спечелил, всички ме уважават, мога да правя каквото си искам, а в душата си чувствам някаква празнота… Защо това е така?

Свещеникът се засмял и казал

– Познавам хора, които имат доста оскъдно препитание, но възможността да се помолят, ги прави щастливи като децата. Причината е, че е щастлив не този, който има много пари, а този, на който не му липсват.