Един човек разхождайки се в областта си проклинал свещеника и разпространявал за него лъжи и злобни слухове.
Един ден съвестта му проговорила и той отишъл при свещеника и го помолил да му прости. Казал му, че бил готов да направи всичко, за да изкупи греха си.
Свещеникът взел една възглавница от дома си,  дал я на човека и му казал да я разпори и перушината й да разпръсне по вятъра. Това желание се сторило странно на мъжа, но отишъл и го направил.
След това се върнал при свещеника и му казал, че е изпълнил всичко.
– А сега, – казал свещеникът, – иди и събери всички пера.
Мъжът трепнал. а свещеникът продължил:
–  Въпреки, че покаянието и желанието ти да поправиш злото е искрено, ти не можеш да поправиш щетите, които са нанесли твоите думи, така както не можеш да събереш разпилените пера от вятъра.

Отдавна много отдавна било създадено магическо огледало, в което се отразявал целия свят. Когато човек погледнел в него виждал, че е добър, познат на всички и свързан здраво с тях. Огледалото дълго време се съхранявало на земята и помагало на хората да стават по-чисти, по-добри и по-щастливи. Единственото, което трябвало да помнят, че са част от едно цяло.
Нямало тогава войни, нито раздори, нямало противоречия. Нима такива хора могат да застанат един срещу друг?
Всички живеели като приятели, защото отразявали огледалото. Чувало се само „здравей“, „благодаря“, „бъди здрав“. „всичко добро“….
Но веднъж огледалото се разбило. Никой не помни как точно е станало. Просто се пръснало на милиони малки частици по целия свят. Всяко едно от тях отразявало само част от цялото.
И хората се пръснали. Станали по-мнителни. Започнали да се смятат за по-добри от другите. Карали се и се противопоставяли един на друг. Подбуждали войни, за да заемат повече място под слънцето.
Една малка част от тях се обявили за богове, а останалите обявили за нисши и недостойни. Пожелавали си зло един на друг.
Те не разбирали, че огледалото се е разбило, но закона на отражението действа по същия начин. А той казва, че каквото кажеш на някого то се връща върху теб и ти влияе.
Хубавото е, че тези думи не се сбъдвали буквално, в противен случай човечеството за една седмица щяло да изчезне. Но те съдържали смъртоносна отрова и от тях добро не се очаквало. Отровните стрели летели на всички страни и поразявали всеки, попаднал под тях.
Тогава какво да правим?
Вместо да допускате отровата да попива във вас, помислете си нещо хубаво, а на този, който вие нагрубил или обидил, пожелайте успех.

В САЩ живее птица, чийто словесен запас е около 950 думи. Но това не е най-голямото достойнство на сивия африкански папагал. Той може не само да произнася известните му думи, но и да ги групира в изречения, да задава въпроси, дори да се шегува със събеседника си.
Когато не му достигат думи, папагала изразява своите мисли с други подходящи думи или измисля нови такива.
Например, когато още не знаел думата одеколон и усетил приятната миризма, която идвала от неговия стопанин, казал: „Имате много хубаво ухаещо лекарство“.

Един от най-прочутите случаи на телепатия не включвал подставено лице, а животно — Умния Ханс, кон чудо, който поразявал европейската публика през 90-те години на XIX век.

За удивление на зрителите Умния Ханс можел да извършва сложни математически изчисления. Ако например някой го помолел да раздели 48 на 6, конят тупал 8 пъти с копито.

На практика Умния Ханс можел да дели, да умножава, да събира дроби, да изписва думи буква по буква и дори да разпознава музикални тонове. Феновете на коня обявили, че той или е по-интелигентен от много хора, или може да прониква по телепатичен път в човешките мозъци.

Но Умния Ханс не бил плод на някаква хитра измама. Изумителната му способност да извършва аритметични операции заблудила дори дресьора му.

През 1904 г. видният психолог професор К. Щумпф бил доведен, за да анализира коня, и не успял да открие никакви очевидни доказателства за измама или за тайно изпращане на сигнали до коня, което само допринесло за популярността на Умния Ханс.

Три години по-късно обаче  психологът Оскар Пфунгст, провел по-щателно изследване и накрая разкрил тайната на Умния Ханс. Всичко, което той правел в действителност, било да наблюдава и най-малките промени в изражението на лицето на неговия дресьор. Конят продължавал да тупа с копитата си, докато изражението на лицето на дресьора му не се променяло леко. В този момент той спирал да тупа.

Умният Ханс не можел да чете мислите на хората или да извършва аритметични операции, а просто бил проницателен наблюдател на човешките лица.

Експерти от водещи университети са изучавали 80 от най-известните детективски романи на Агата Кристи и са открили, че писателката използва думи, които предизвикват химически реакции в мозъка на читателите.
Било е направено специално изследване, при което в компютър са били качени няколко романа от писателката, с цел да се анализират думите, фразите и изреченията, които е използвала.
Изследователите са достигнали до заключението, че употребяваните думи от Агата Кристи извикват приятни емоции, които карат читателя да купува нейните книги, което предизвиква зависимост.
Кристи е използвала литературни техники, към който прибягват професионалните хипнотизатори и психолози. Общите фрази, които въвежда авторката предизвикват отделянето на серотин и ендорфин, като своеобразни химически посланици, каращи мозъкът да предизвиква чувство на удоволствие.
Разбира се всичко това е работило в нейна полза. В Световните рекорди на Гинес Агата Кристи е призната за автор на най-много продали се книги на английски език, повече от 2 милиона екземпляра.
Изследванията показали, че най-любимите думи и фрази, които е използвала писателката, за да предизвика положителни емоции у читателя са: тя, да, момиче, вид, усмихва се и внезапно, на английски “she, yes, girl, kind, smiled” и “suddenly”.
Дали това е така, сами можете да проверите като четете произведенията й.