В Siemens са разработили нова технология, която ще преобрази електрически автомобили в „компютри на пътя“, контролирани от централизирана компютърна архитектура. Според думите на представители от компанията, това не само ще подобрят някои функции, като например електрически спирачки, но също така и ще се разработи нов софтуер и ще се разширят функциите на превозните средства.
Иновационният комплекс ще снабдява електромобила на основата на електрически роудстър Roding, разработена в партньорство с StreetScooter. Една от задачите, която се поставя в проекта е значително опростяване на сложнта електронна архитектура на колата и елиминира необходимостта от създаване на мрежа от множество системи за управление.
Според компанията, до днес, за различните функции на автоматично управление едновременно могат да отговарят 70-100 различни компютри. Компонентите на системите могат да бъдат от различни доставчици, което ги прави трудни за ремонт и поддръжка, и дори може да доведе до проблеми със съвместимостта. Освен това, модернизирането на тези системи е практически невъзможно.
Целта на програмата e не да намали броя на използваните компютри и не повторно използване на съществуващ софтуер, а напълно да ремонтира концепцията на архитектурата. Новата платформа ще позволи да се изтеглят и инсталират приложения така, както това е направено в смартфони. Също така ще бъде на разположение  интерфейс с приложения, който ще позволява да се създаде софтуер за всички сензори и изпълнителни механизми на електромобила.
Очаква се, че в резултат на това настройката на системата да стане по-гъвкава, а продължителността на развитие на разработката, интеграция, и цената да бъдат значително намали. Уязвимостта на централизираната компютърна архитектура инженерите ще решат чрез инсталиране на няколко допълнителни компютри, които ще гарантират безпроблемността на работата.
В прототипа също са интегрирани допълнителни механизми за сигурност, като например разпознаване на нови хардуерни компоненти. A работещ прототип на електрически-компютърът ще бъде показан през декември в Мюнхен.

Да запомниш името на някой, с когото се запознаваш има голямо значение. Човек се чувства горд, когато го помнят и наричат по име. Запомнянето на имена, не е само вежливост, но дава големи възможности в контактите с хора, особено ако това се отнася до бизнес.
Ето четири начина, които могат да ви помогнат да запомните името на даден човек.
1. Когато ви представят човек, не забравяйте да произнесете името му на глас. Например, можете да кажете: „Приятно ми е, че се запознах с вас Петър Николов“. Вие имате оше един шанс да повторите името на човека, когато го представяте на свои приятели или познати.
2. Можете и да си създадете някакъв мнемонически код, който създава нужната ситуация за самото запомняне. В случая използвате следните начини: създаване на ритъм, записване, произнасяне на името по букви, дори от зад напред.
3. Използвайте името на човека, докато общувате с него, но не се увличайте да го правите често, защото името ще настройва неприятно слушателя и ще изглежда някак странно.
4. Направете асоциация между името на човека и някаква особена негова външна черта. Възможно е във външността му да няма нещо забележитело, тогава обърнете внимание на начина му на говорене, избора на думи и изрази.
Вярвам, че тези съвети ще ви помогнат да завържете нови познанства и ще разшири мрежата ви от приятели.

Една млада и доста красива девойка отишла при един мъдрец и със сълзи на очи го попитала:
– Какво да правя? Винаги се старая, със всичките си сили добре да се отнасям към хората. Никого не обиждам. Помагам на всеки с каквото мога. И въпреки, че съм приветлива и мила, вместо благодарности и уважение получавам обидни думи и горчиви насмешки. Дори открито враждуват с мен. В нищо не съм виновна. Това е несправедливо и обидно до сълзи. Посъветвайте ме какво да правя.
– Мъдрецът погледнал красавицата и с усмивка казал:
– Свали всичките дрехи от себе си и така мини през града.
– Да не сте полудели! – възмутила се девойката. – В такъв вид всеки може да ме обезчести и кой знае какво може друго да направи с мен.
Тогава мъдрецът отворил вратата и поставил на масата огледало.
– Ето виждаш ли, – казал той, – ти се боиш да се появиш гола пред хората. Тогава защо ходиш навсякъде с разголена душа? Тя в теб е като отворен врата. Всеки, който не го мързи, ще влезе през нея. И ако види в твоите добродетели, като в огледало, отражението на безобразията на своите пороци, той ще се постарае да те наклевети, унизи и обиди. Никой няма смелост, да признае, че някой е по-добър от него. Нежелаейки да се променя, порочния човек враждува с праведника.
– Тогава какво да правя? – попитала девойката.
– Ела с мен. Ще ти покажа моята градина, – предложил старецът.
Когато отишли в градината, мъдрецът казал:
– Много години аз поливам тези прекрасни цветя и се грижа за тях. Но никога не забелязвах как се отварят пъпките на цветята въпреки, че после се наслаждавам на красотата и аромата на всяко от тях. Сега  ти си подобна на тези цветове. Не бързай да разкриваш сърцето си пред хората. Погледни и виж, кой може да ти бъде приятел и да ти прави добро. Кой полива цвета с вода ии кой къса листата му, а след това ги тъпче с краката.
Т.е. не хвърляй напразно думите си на хора, които не могат да ги разберат и не желаят да оценят техния смисъл. Да хвъляш бисери на свинете е равносилно да говориш на хората недостъпни или неинтересни неща за тях. Не можеш да приобщиш към духовните цености, нечия душа, чийто ум не е готов да приеме истината и съзнателно я пренебрегва.

Това беше втората ѝ Педесятница. Тя с трепет очакваше празника. Искаше ѝ се да преживее нещо ново. Да стане свидетел на необикновено чудо, дело на Божиите ръце.

Застана на колене и започна:

– Господи, утре ще празнуваме изливането на Св. Дух върху групичката събрана в горницата и началото на църквата. Този ден е необикновен за нас. Иска ми се на този празник да видя най-голямото чудо. Слушала съм за толкова много действия на Св. Дух, но сега искам да бъда свидетел на най-голямото Му чудо……

След това кротко заспа.

Молитвата беше искрена и по детски казана, като на човек, който скоро е предал сърцето си на Исус.

Денят беше слънце и приятен. Птичите гласове звучаха като безкраен концерт, напоен с музика на благодарност и поклонение. Слънчевите лъчи проблясваха между клоните и насищаха всичко наоколо  с очарователни нюанси.

В църквата всичко мина много добре. Хвалението беше прекрасно, думите в проповедта докосваха сърцата, лицата на хората сияеха, защото Божията ръка ги бе докоснала, но ……нищо особено не се случи.

Тя беше малко разочарована. Може би неправилно се е молила и Бог не я е разбрал добре….

Изведнъж една жена я дръпна за ръката и я покани да идат заедно до брат ѝ, който е в болницата. Тя се съгласи бързо. По пътя жената ѝ обясни, че брат ѝ бил много упорит и не искал да чуе нищо за Бога. А на нея толкова много ѝ се искало да го види в църквата.

Стигнаха неусетно до вратата на болницата. Пред самата сграда имаше градинка, където болните събираха слънчевите лъчи. На една от пейките сам седеше брата на жената. Изгледа я кисело, но като видя, че не е сама, опита се да се усмихне.

Запознаха се. Странно, но разговорът тръгна към днешния празник и Бог. Какво точно си говориха, тя не помнеше по-късно, но забеляза някаква промяна в брадясалият човек, наметнал болничния халат, седящ на пейката. Взеха си довиждане и си тръгнаха.

След няколко дена тя срещна същата жена. Тя ѝ се усмихна и я прегърна. След това каза:

– Да знаеш какво Бог е направил с брат ми, нямам думи за това. Нали си спомняш, че на Педесятница го посетихме в болницата. Докато сме разговаряли, някаква топлина се разляла в тялото му и той престанал да чувства болка. Не знам дали ти казах, но имаше рак на стомаха. След като се прибрал в стаята, ми каза, че нещо го е накарало да посегне към Библията, която му бях оставила…., – жената се задави от вълнение, а очите ѝ се изпълних със сълзи, – започнал да чете, а после предал сърцето си на Бога. Днес го изписват напълно здрав.

Тя се зарадва и прегърна жената. Сълзи напълниха и нейните очи.

Едва тогава разбра, че Бог беше изпълнил молбата ѝ. Той ѝ беше показал най-голямото чудо – спасението на един човек.

Пътешественик се обърнал към учениците на един мъдрец:
– Изминах толкова дълъг път, за да чуя учителя ви, но не намирам в неговите думи нищо необикновено.
– Не слушай думите, улавяй същността им.
– Как така?
– Хвани се здраво за предложенията, които той ти казва. Разклати ги добре, докато изпаднат всички думи. Това, което остане, ще запали сърцето ти.