Архив за етикет: дума

Няма „неизлечима“ болест

imagesСоколов бе решил да изясни добре нещата на младия Петрунов, така че той да не се самозалъгва и да храни напразни надежди, но не искаше нацяло да го обезкуражи.

– Когато бях студент по медицина – започна да разказва Соколов, – се разболя баща ми. До този момент той беше силен човек с желязно здраве и безгранична работоспособност. Лекарите му бяха открили диабет.

– Да чувал съм за нея като захарна болест, – каза Петрунов.

– Организмът престава да преработва хранителните вещества, не доставя на тялото мазнини и захари, вследствие на което болният отпада и слабее, – Соколово набързо обясни причините и симптомите на заболяването.

– Но днес това се лекува, – възрази Петрунов.

– Науката по онова време изобщо не бе в състояние да лекува диабета. Измъчваха болните с особена диета, по този начин краят само се отлагаше. След две-три години болният бе обречен на мъчителна гладна смърт сред изобилие от храни и напитки.

– Никой ли не ви каза какво точно да направите? Нима не сте намерили някакъв изход?

– Тогава като студент и бъдещ лекар, тичах от един капацитет при друг. Изучавах всички книги и редки съчинения свързани със заболяването. Ала навсякъде, устно и писмено, получавах един и същ отговор: „неизлечим“. От тогава ненавиждам тази дума.

– Жестоко е, безпомощно да наблюдаваш смъртта на човека, когото обичаш, напълно мога да ви разбера, – въздъхна Петрунов.

– Почина три месеца преди да се дипломирам, – сведе поглед Соколов.

– Доста печален край, – сбърчи чело Петрунов.

– Няколко седмици по-късно чух доклада на един от нашите водещи фармаколози, който каза, че в лабораториите на някои страни са извършени доста успешни опити за откриването на някакъв екстракт от жлези за лечението на диабета. И ето сега след толкова години диабетът е „победена“ болест.

– Ако по онова време имахте неколкостотин грама от препарата, баща ви нямаше да умре или поне щяхте да вярвате в неговото оздравяване, – развълнувано добави Петрунов.

– Сега разбирате ли моето раздразнение и непримиримост, щом някой произнесе думата „неизлечима“? – Соколов тупна с длан по масата. – Денем и нощем мечтаех да изнамеря някакво средство, което да помага на хора с това заболяване. Сифилисът вече се лекува, въпреки че  преди това е бил също „неизлечимо“ заболяване.

– Искате да кажете, – изкашля се нервно Петрунов, – че Ницше, Шуман, Шуберт и кой знае колко още трагични жертви в никакъв случай не са умрели от „неизлечими“ болести?

– Да! Болестта, от която са починали, по тяхното време „все още е била неизлечима“, можем да кажем, че са умрели твърде рано, – засмя се Соколов. – Всеки ден дарява лекарите, с нови и неочаквани изходи за едно или друго заболяване, които вчера са били немислими!

Петрунов го гледаше смаяно.

– Ето защо всеки път, – продължи разясненията си Соколов, – когато се сблъскам с някой случай, при който останалите лекари свиват рамене, моето сърце се свива. Не знам средството на утрешния или на по-следващия ден, но имам надежда. Навярно ще го открия аз или някой друг и то в последния миг от живота на този човек.

– Всичко е възможно, – сви рамене Петрунов. – дори невъзможното.

– Така е, – съгласи се Соколов, – защото там, където пред медицината днес са заключени всички врати, много често някъде отзад съвсем неочаквано се отваря друга врата. Където нашите методи са безсилни, просто трябва да се опитаме да открием нови. Ако науката не може да помогне, разчитаме на някакво чудо.

– В медицината се случват чудеса,  – съгласи се Петрунов.

– Понякога дори можем да ги предизвикаме! – очите на Соколов искряха възторжено. – Повярвайте ми, не бих измъчвал приятелката ви с толкова тежки процедури и продължително лечение, ако не се надявах на нейното подобрение и оздравяване? Случаят е тежък, признавам това. Отдавна не ми се е случвало, да не мога да напредвам толкова бързо, колкото би ми се искало. И все пак, няма да я изоставя.

– Аз също, – в очите на Петрунов проблесна слаба надежда.

Познай думата

12827Когато имате малко опит, тя може да се набие направо на очите ви. Но при желание и определени умения можете да я промените за себе си.

Ако тя дълго и бързо пълзи нагоре, започва да хапе, а в някои случаи може да доведе до трагични последствия.

Що е то?

Доста завъртяна загадка, но тя съвсем не е трудна. Прочетете я още веднъж и помислете добре.

Не се притеснявайте, ще ви кажа коя е думата.

Отговор: атанец аз амуд аватс.

Трудната дума

imagesКатя е само на две години. Това е особен период от нейното развитие, когато всичко е „нейно“.

Веднъж тя се разхождаше с баща си в парка. Баща ѝ реши да я подразни:

– Това дърво е мое!

– Не, мое е дървото! – тропна с краче Катя.

– Този магазин е мой! – казва баща ѝ.

– Не, мой е магазина! – крещи със всичка сила детето.

– Водноелектрическата централа е моя! – каза бащата и зачака да види, как дъщеря му ще реагира на непознатата дума.

Катя се замисли за малко и небрежно каза:

– Това не ми трябва!

Църквата Вси Светии в Чехия

ossuary_004Когато става дума за средновековните католически църкви, въображение ни рисува готически кули и характерни сводове. Но има и такива църкви, които след като ги посетите се чувствате не на себе си.

Става въпрос за катедралите и параклиси, украсени с човешки останки.
Църква Вси Светии е украсена с 40 000 човешки кости.

Тя се намира в чешкия град Седлец и се смята за един от най-ярките примери за църква, украсена с кости.

През 1278 игуменът Хенрих донесъл земя от Голгота и я разпръснал по близко намиращите се територии. Когато хората чули за това, пожелали да бъдат погребани в тази земя.

С течение на времето мястото за погребения вече не достигало. Тогава останките започнали да ги трупат в гробница, а на освободеното място заравяли нови.

След 250 години, новите собственици на църква семейството Шварценберг наели местен дърворезбар, който я украсил с човешки кости.

Като цяло, за арките, балюстрадите и полилеите са отишли ​​от 40 000 до 70 000 кости.

Градоустройство

ancient-greece-01Когато става дума за Древна Гърция, повечето хора си мислят, веднага за Олимпийски игри, Спарта и древногръцката митология.

Но в действителност, съвременния човек дължи много повече на древните гърци. Класическата литература, монетите, котвите, автоматите – всичко това и още много други идва от Древна Гърция.

Повечето хора смятат, че планирането на градовете е относително модерно изобретение.

Според повечето историци, „бащата на градоустройството“ е древният гръцки архитект по градско планиране Хиподамус от Милет.

Неговите планове се отличават с отличен ред, за разлика от хаотично преплетените улици в градовете през тази епоха.