Боян явно негодуваше:

– Защо Бог ме свързва с човек, който направо ми досажда?

– Кого имаш в предвид? – попита го Тихомир.

– Сашо като се лепна за мен и постоянно намила, няма спиране. От него човек не може да вземе думата.

– А знаеш ли какво казва Исус за такива хора? – усмихна се Тихомир.

– Какво? – нетърпеливо реагира Боян.

– Вместо да избягваме онези, които не са съвместими със нас, просто трябва да ги обичаме.

– Да обичам бъбривецът Сашо? О, не! Той е голяма напаст, от него няма спасение. Лепне ли се за теб, няма отърване, – въздъхна тежко Боян.

Тихомир го посъветва:

– Ако обикнеш Сашо, Исус ще го използва, за да смекчи твоите остри и нетърпеливи ръбове.

– Е, може и аз да съм ръбат, но Сашо ….., – Боян вдигна отчаяно ръце.

– Исус е казал: „Обичайте се един друг, както Аз ви възлюбих“, – добави Тихомир.

– Да обичам някой, който не мога да понасям, е много трудно за мен, – призна си Боян.

– Бог може да ти помогне, стига да го поискаш от сърце, – каза Тихомир.

Боян само въздъхна.

Рони бе чернокож. Той бе преживял много мрачни моменти още от детството си, особено по време на апартейда.

Веднъж бе присъствал на един урок в едно африканско училище.

Учителката попита децата:

– Как бихте определили думата „памет“?

Едно чернокожо момиче отговори:

– Паметта е нещо, което ми помага да забравям.

– Как така? – изненадано попита учителката.

– В миналото имам много неща, за които не искам да си спомням, – уточнило детето. – За това си спомням само хубавите неща.

Много хора носят ужасните спомени от на пръв поглед незабравими неща, но думите на това момиче дават надежда.

Ако се научим да помним само добрите неща, тези спомени могат да ни дадат сили да продължим напред без болезненото си минало.

Спомнянето кой е нашият Бог и че ние сме Негови, може да ни помогне да преодолеем болезнените моменти, което не можем да забравим.

Йордан бе сигурен:

– Съвременният свят води мощна битка за умовете и сърцата на децата ни.

– Това най-често се случва чрез телевизията, социалните мрежи, понякога за съжаление и в училището, чрез приятели и дори разни идеологии, – уточни Симеон.

– Един родител не бива да бъде пасивен, – поклати глава Страхил. – Той е страж на дома си и духовен водач на децата си. Не трябва да отстъпва от тази си отговорност.

– Аз не им се меся, те сами да си решават, – промърмори Стоян.

– Аз съм им казал веднъж, – изпъчи се Владо, – повече няма да повтарям.

Симеон смръщи вежди:

– Ако не ги науча на Божията истина, светът ще ги плени със своята лъжа. Бог не ни е дал деца, за да ги пуснем „на самотек“, а за да ги изградим като последователи и ученици на Христос.

– Това не е само отговорност на родителите, – опонира Радослав.

– Че на кого другиго? – попита Спас.

– Децата също имат отговорност, – отговори Радослав. – Те трябва да се покоряват, да уважават и да се учат. Според Божието Слово, дете, което презира родителите си, презира и Бога.

По-голяма част от групата направиха кисела гримаса, а Радослав невъзмутимо продължи:

– Дете, което уважава баща си и майка си, ще има благословен живот. Това е първата заповед с обещание в Библията. Представяте ли си, колко е важно това в Божите очи!

– Като родители не трябва да се страхуваме да поставяме в дома си духовни стандарти, – въздъхна Тодор. – Да ограничим времето пред екраните, независимо дали това е телевизия или компютър. Нужно е да познава приятелите на децата си.

– Но първо трябва да ги водим в молитва и поклонение, нужно е да ги запознаем с Божието Славо, – наблегна Борис.

– Забравяме такива неща като това, често да разговаряме с тях, – отново взе думата Радослав. – Така ще им покажем, че ни е грижа за тях, не само когато имат проблем, а всеки ден.

– Аз им казвам: Бог ви вижда – обади се и Божидар. – Вашата отговорност е да слушате, да почитате и да търсите съвет не от интернет, а от нас родителите, които ви обичаме.

Манол предложи да се помолят и започна:

– Господи, помогни ми да опазя дома си. Научи ме да уча децата си, а не да ги притискам и да им се налагам. Дай на децата ми сърце, което да почита и приема наставления. Амин.

Рени сподели:

– В моя квартал има една жена. Никога не съм я срещала, но има едно нещо, което ме привлича в нея.

– И какво е то? – побърза да се обади нетърпеливата Магдалена.

– Това е борбата ѝ, непременно да завърши добре, – отговори Рени.

– Инвалид ли е или поради старост едва ходи? – заинтересува се Нора.

– От физическа гледна точка не е прегърбена, нито има някакъв явен недъг, – уточни Рени.

– Тогава за каква борба става дума? – полюбопитствува Кремена.

– Тя е с двадесет години по-голяма от мен, – започна да обяснява Рени. – Кара постоянно колело. Облечена е в защитна екипировка. Издържа по-дълго на бягане от мен, но кара без удоволствие.

– Каква е целта ѝ? – учуди се Бояна.

Рени само повдигна рамене и добави:

– Не знам дали тренира за състезание, опитва се да намали времето си или да изпревари залеза, но енергията, концентрацията и скоростта ѝ показват, че има такава. Ден след ден, приблизително по едно и също време, по един и същ маршрут, тази жена е там, противопоставяйки се на нормите за своята демографска група и извличайки максимума от този сезон от живота си в най-добро възможно здраве.

Христина се усмихна:

– Това ми напомня, че макар повечето от нас да прекарат последния сезон с желание да преместят календара напред, един различен път може да е полезен за нашето настояще и в идните дни.

Рени повдигна вежди:

– Не разбирам какво имаш в предвид.

Христина махна с ръка:

– Вместо да се крием под завивките, по-добре е да действаме. Живота ни на християни ни призовава към изграждане на издръжливост, дисциплиниране, подобряване на характера. Не ме разбирайте погрешно. Някои дни са еднакви движение по една и съща улица, по един и същ маршрут, отново и отново. Такава дейност води до трансформиране на самата ни природа. От тази гледна точка краят на нещото е по-добър от самото началото.

Вие сте призовани и подготвени за страстно преследване.

Излезте от завивките!

Станете от дивана!

Бог ви насочва да се стремите към добър завършек още днес.

Емил бе навел глава, той потърка носа си и заяви:

– Чувството за изоставеност е много често срещано в нашето общество днес.

– За това си има причина, – повдигна рамене Здравко.

– И каква е тя? – попита Емил.

– Въпреки всички технологии и научен прогрес, много хора отричат ​​съществуването на Бог, което води до чувство на самота, гняв и изоставяне. Ако не съм създаден от Бог с цел, тогава нашето съществуване е просто случаен резултат от сблъсък на молекули, – обясни Здравко.

– Да, съгласен съм, – потвърди Емил. – Това води до чувство на носене в безцелна вселена, чувство на изоставеност без чувство за принадлежност. С други думи казано, не съм нужен на никого.

– Един от най-големите ни страхове е загубата на дълбоко ценени взаимоотношения, – поклати глава Здравко. – Независимо дали чрез изоставяне, отхвърляне, смърт или развод, ние се страхуваме да загубим тези, за които държим. Дълбоко болезнени преживявания като тези могат сериозно да подкопаят чувството ни за самоуважение.

– Все повече хора виждат как съпругът/съпругата им ги изоставя, как сродната им душа намира друг партньор, как приятелите им „продължават напред“ или как се сблъскват със загубата на родители, – отбеляза Емил.

– Много бащи отказват да поемат отговорност за децата си и става все по-често срещано майките да правят същото, оставяйки децата си в сиропиталища или на грижите на други. Може да преживеем отхвърляне и когато не сме избрани за спортен отбор, пренебрегнати за повишение или отхвърлени за позиция на представител на компания, – допълни Здравко.

– Резултатът често е мъчителна емоционална болка и объркване, чувство на изоставяне, отхвърляне, неадекватност и/или убеждението, че сме направили нещо нередно. Чувстваме се безполезни и започваме да вярваме, че заслужаваме лошо отношение, – с болка сподели Емил.

– Не сме сами, когато изпитвам такива чувства, – каза Здравко. – Това много по-често се случва, отколкото можем да си помислим, но тези чувства не отразяват истината за това какво Бог мисли за нас.

Изоставянето не е края. То няма последната дума.

Има начини да се справим с болката.

Исус е отговорът и Той е вечен.