Факт е, че в Америка сядат на пода. Хората седят на пода в музея, офисите, летищата….И никой не може да каже, защо го правят?! Няма ли по добро място за сядане? Не е ли мръсно?
Всеки има право да седи там, където си иска. Освен това, там не е толкова мръсно, че да се нацапаш, а после да пуснеш дрехите си в пералната.
Гледах как една жена седна на стъпалата на една обществена градина. Тя беше обута в бели панталони. Когато стана, по дрехите й нямаше нито едно петно или прашинка.
Защо там улиците са толкова чисти, че хората не се страхуват да седнат върху тях?
Исках да разбера, защо всички обичат да сядат на пода. Ако ги попиташ, те ще вдигнат ръмене и ще кажат:
– Така е по-удобно.
А думата „удобно“ има решаващо значение.
Всичко това изглежда като някаква приказка.

Приспособления за гладене на дрехи са били измислени много отдавна. През 4-ти век пр. Хр. в древна Гърция са използвали начин за плисиране на дрехи от платна с помощта на горещ метален прът, приличащ на точилка. За изглаждане на дрехи в древността са използвали нагрети камъни, леко преработени.
Преди появата на ютията тъканите се гладели с желязо сплеснато като тиган, което се нагрявало на горещи въглени или рубел, приспособление от дървена плоскост и прът. Дрехата, която трябвало да се изглади, се намятала на пръта и се търкаляла върху дъската.
Първото споменаване за ютия намираме в книгата за разходите на кралския двор. Записът датира от 10 февруари 1636 г. Упоменава се и ютия струваща 5 монети, принадлежаща към най-простия нагряващ се тип. Тя тежала 10 килограма и била доста монолитна.
През 18 век имало ютии, в които се духало. Те имали капак който се отварял. Вътре се поставяли въглища и се запалвали. За се разгорят въглищата периодически се духало в страничните отвори на ютията.
След това се появили ютии, в корпуса на които се намирала метална тръбичка, която се свързвала с газова бутилка. Отгоре на ютията се намирала помпа.
Имало и спиртни ютии, напомнящи на керосинова лампа. Повърхността на такава ютия се нагрявала със спирт, който се наливал вътре в нея и се запалвал, когато било необходимо. Поради дефицита на спирта, тези ютии не просъществували много. До такива ютии имали достъп много малко хора, за тях това било разкош. Интересното е, че за стойността на една спиртна ютия можело да се купи цяло стадо овце.
Имало и алуминиеви ютии, но те не били създадени за гладене, а за изнасяне на цветни метали в чужбина.
С появата на електричеството и развитието на техниката се появили електрическите ютии. От гледна точка на електротехниката, техния принцип се основавал на отделяне на топлина енергия при преминаване на електрически ток през нагревателен елемент.
Като правило, конструкцията на ютията е замислена така, че нагревателния елемент да се намира близо до основата, а дръжката да се прави от термоизолационен материал, за да се избегнат изгарянията.
В съвременните електрически ютии има малък резервоар с вода, използващ се за образуване на пара, което спомага за по-добра ефективност при гладенето.

Съвременните мебели за съхраняване на различни неща трябва да се отличават с компактност и простор. За много от нас, реален проблем е да се избере вида за модерното обзавеждане.
Факт е, че много от нас са принудени да живеят в малки апартаменти, в които е трудно да се разположат удобно всички налични дрехи.
Най-доброто решение на този въпрос е да се купят специални шкафове. Те се използват за съхранение на дрехи и са доказали ефективността си.
С тяхна помощ, може удобно да се вмести целия семеен гардероб, в малък коридор, в ъгъла на спалнята или в малък килер.
Избора на такъв шкаф е много голям и разнообразен. Вие може да поръчате специална изработка за дизайна на интериора, според размера на дома ви. С него можете да скриете дефектите по стените и таваните си.
Друго негово предимство, че нещата, които се намират в него, винаги са готови за носене, те не трябва предварително да се гладят.
Шкафа е оборудван с плъзгащи се врати. Той може да замени няколко обичайни шкафа, така, че можете да спестите място в стаята.
Сега може да си поръчате такъв шкаф със огледала на вратите и допълнително осветление при отваряне, което допринася стаята да не се претрупва с допълнителни огледала.
Шкафът ще ви помогне не само да сложиш най-добре нещата си, но ще се превърне в декорация за интериора в коридора.

Живял някога един богат търговец. Той имал четири жени.
Четвъртата си жена търговецът обичал  повече от всичко. Той я обличал в красиви дрехи украсявал я със скъпоценни накити. Грижел се за нея и я пазел.
Третата си жена търговецът обичал също силно. Много се гордеел с нея и се стараел при всяка възможност да я показва на приятелите си. Въпреки това, той се страхувал, че тя може да си тръгне и да отиде при друг.
Търговецът обичал и втората си жена. Тя била много внимателна и търпелива. Когато търговецът срещнел трудности винаги се обръщал за помощ към нея. И тя му помагала да премине през тежките времена.
Първата жена на търговеца била много лоялна. Тя често се жертвала, за да успее той. Но той не я обичал. Едва ѝ отделял внимание, но тя го обичала предано и горещо.
Веднъж търговецът се разболял тежко и разбрал, че краят му е близко. Тогава той погледнал назад и прегледал отминалия си живот. Помислил си: „Сега имам четири жени, но в смъртта ще бъда съвсем сам. О, как ще остана сам…?“
Тогава търговецът повикал четвъртата си жена:
– Обичах те повече от всичко. Обличах те в най-доброто и те пазех. Сега, когато умирам, ще останеш ли със мен, за да не остана сам в другия живот?
– За нищо на света! – казала четвъртата му жена  и без да каже повече дума си тръгнала.
Отговорът пронизал сърцето на търговеца, като остър нож.
Натъжен търговецът се обърнал към третата си жена:
– Цял живот те обичах много и се грижех за теб. Ще ме последваш ли в смъртния ми час?
– Не, – отговорила третата му жена. – Животът е толкова хубав. Когато ти умреш, аз ще се омъжа за друг, не се обиждай, моля те!
От тези думи сърцето на търговеца застенало и изстинало.
След това търговецът попитал третата си жена:
– Винаги се обръщах за помощ в трудни моменти към теб и ти си ми помагала. Ще ми помогнеш ли и сега или и ти ще ме оставиш?
– Съжалявам, – казала тя, – но този път не мога да ти помогна. Най-доброто, което мога да направя за теб е да те придружа до гроба и да те погреба според обичая.
Отговорът като мълния поразил търговецът и той напълно увехнал.
Изведнъж в тишината се чул глас:
– Аз ще дойда със теб. Ще отида там, където отидеш. Никога няма да те оставя.
Търговецът повдигнал глава и видял първата си жена. Тя била толкова слаба и крехка, навярно от недохранване. С дълбока скръб търговецът казал:
– Трябвало е да ти отделям повече внимание, когато можех. Не бях прав. Прости ми.
Всъщност всеки от нас притежава тези четири жени…
Четвъртата жена е нашето тяло. Колкото и да се грижим за него, в часа на смъртта то ще ни изостави.
Третата жена е нашето имущество, положение и състояние. Всичко това след смъртта ни ще отиде в други ръце..
Втората жена, това е нашето семейство и приятелите ни. Те са ни били близки през живота ни, но при смърт ще ни изпратят само до гроба.
Първата жена е това, което не можем да видим. Това е нашата душа. Често я пренебрегваме гонейки материалните блага и светските удоволствия. Тя в действителност остава навсякъде с нас, даже и след смъртта.
Може би трябва да се погрижим по-добре за нея, докато не е станало късно, тъй като животът ни в този свят не е безкраен….

Екип от изследователи от Университета на Пенсилвания е създал гъвкави влакна, базирани на силиций, които имат фотоелектрични свойства. Дебелината на влакното е по-тънка от човешки косъм. От тях, може да се създаде материя, която ще функционира като една слънчева клетка.
От тези влакна могат да се правят дрехи, които да зареждат преносима електроника.
До сега специалистите са получавали влакна с дължина 1 метър. Новата технология дава възможност да се направят влакна с дължина 10 метра.
Слънчеви батерии направени от такива влакна са гъвкави и няма да зависят от това, от коя страна падат слънчевите лъчи.
По-раншна разработка в тази насока бе използването на кръгли фотоелементи, вшити в тъканта.