Коя домакиня не обича да си замеси тесто у дома?

Но понякога сте забелязали, че се получават някои нежелателни резултати накрая.

Защо тестото е бледо или малко се повдига, а при печене средата остава недопечена?

За всичко е виновно количеството захар, което прибавяте към тестото.

Да, към соленото тесто се прибавя необходимото количество захар.

Ако количеството на захарта е малко, тестото е бледо, а ако е в повече, тестото не се вдига много, а при печене средата остава недопечена.

В селска църква, свещеникът в началото на богослужението излизал на подиума отварял Библията, където му попадне и четял първото нещо, което се набиело на очите му. След това църквата се молела.

Веднъж в неделя той работел в обора и му оставало много малко време до службата.

Той бързо изтичал до дома си, набързо облякъл дрехите си и се втурнал към църквата.

Само защото вече закъснявал,  той неуспял да изми лицето си, а косата му приличала на птиче гнездо.

Свещеникът се изкачи на подиума, на случаен принцип отново отворил Библията и прочете на глас:

– Не бойте се, аз съм ….

Ветеринарът Петров не виждаше някаква възможност за спасението на това коте. Челюстта му бе разбита. На муцуната му имаше кора от кръв и гной от инфекция. Котето не можеше да държи устата си затворена и от нея висеше езика му.

– Трябва да го приспим. Не мога да му помогна, – каза тъжно Петров.

Но Мая, която го бе намерила да лежи близо до шосето, упорстваше:

– Това животинче има силно желание да живее. Навярно се нуждае от повече любов. Да знаете, до тук как мъркаше в колата.

– Котето е много малко за операция, – започна да обяснява ветеринара. – И как ще яде с такава уста?

– Аз имам в чантата си консерва за котки, – каза вдъхновена от идеята си Мая. – Нека да опитаме, дали ще яде.

Когато Мая остави кутията пред котето, то си пъхна цялата глава вътре и облиза целия сос.

И така дойде и решението за него.

– Взимам го в къщи с мен, – каза съвсем сериозно Мая.

– Добре, – съгласи се неохотно Петров, – ще ви дам за него запас антибиотици. А после каквото стане.

И той повдигна рамене и безпомощно разпери ръце.

Когато Мая го заведе в апартамента си, очите на котете станаха огромни.

– Изглежда като Смигол от „Властелина на пръстените“ – засмя се тя.

Така котето получи и името си. То прояви голяма издържливост и упоритост не само да оживее, но и да води нормален живот.

Мая го заведе в специална клиника, но там ѝ казаха:

– Котето ви не се нуждае от операция.

У Смигол остана твърд зъб с неправилна форма и очи като фарове, но това не му попречи да се сприятели с останалите котки и кучета в дома на Мая.

Тя често го прегръщаше и му шепнеше:

– Не мога да си представя живота без теб.

Църквата не е сграда, а събрание от простени грешници, които вярват в Исус и служат на Бога. Когато вярващите приемат Божията милост, Святият Дух идва и живее в тях. Всеки вярващ е жив камък от Божия дом.

Този, който разрушава Божия храм, сее неверие, недоволство и грехове в себе си и другите, ще бъде наказан от Бога.

Лесно се лъжем, ако оценяваме себе си и другите по световните стандарти. Гордостта, амбицията и съперничеството разрушават единството на вярващите.

В очите на света Божията мъдрост се явява глупост.

Въпреки това Бог знае лукавството на хората и прави явно тяхното безумие.

Вярващите не трябва да се хвалят със себе си или с другите хора, а единствено с Христос.

Когато принадлежим на Бога, имаме всичко.

Живял някога един бригадир. През целия си живот той строил къщи. Остарял и решил да се пенсионира.

– Искам да оставя тази работа вече, – казал той на работодателя си. – Време е да се пенсионирам. Ще гледаме с бабата внуците.

– Добре, – казал работодателят,  – само че нека да се споразумеем така. Ще построиш последната си къща и ще те пенсионираме, с добра премия!

Бригадирът се съгласил. Според новия проект, той трябвало да построи дом за малко семейство. И се започнали: съгласувания, търсене на материали, тестване ….

Бригадирът бързал, защото той вече се виждал пенсионер. Нещо все не довършвал, опростявал, купувал по-евтини материали, така че по-бързо да ги доставят …..

Той усещал, че не прави най-доброто в работата си, но се оправдавал, че това е краят на неговата кариера.

Когато къщата била построена, извикали бригадира и работодателят му казал:

– Този дом е твой. Ето вземи ключовете и се настанявай. Всички документи са оформени. Това е подарък от фирмата за дългогодишния ти труд в нея.

Бригадирът се изчервил от срам, а всички го поздравявали и си мислили, че той се черви защото е много срамежлив, а той се срамувал от собствената си работа.

Той осъзнавал всичките си грешки и допуснати дефекти, а другите възприемали поведението му, като смущение от скъпия подарък.

И сега бригадирът трябвало да живее в дом, който е построил лошо.