Автомобилна катастрофа. Синът ѝ и съпруга ѝ вече ги нямаше. Евгения Петрова не можа да понесе тази загуба и се пристрасти към алкохола.
Първо я свалиха от директорското място, но тя имаше много заслуги в училището и за това я оставиха. После ѝ предложиха сама да напусне училището.
Алкохолът беше свършил своята работа. Всичко, което можеше да продаде Евгения Петрова го продаде. а останалите неща ги обмени за вино и бира. Нищо не остана и от самата Евгения.
Появи се Катя. Тя нямаше свой дом. Беше дребно мършаво момиче с износени и мръсни дрехи. Всяка сутрин Катя обхождаше своите владение, контейнерите за боклука.
Една сутрин, когато Евгения се събуди, не можа да разбере как се озовала Ката на пода в дома ѝ и отгоре на това спеше.
Съседката на Петрова, Дида има куче. Преди катастрофата двете с Евгения заедно разкарваха кучетата си. Животните вървяха напред, а жените си приказваха зад тях.
Но един ден Дони, кучето на Евгения изчезна и Дида попита за него:
– Къде е Дони?
– Дадох го на други хора, – каза незаинтересовано Евгения, – самата аз няма какво да ям.
Дида доста често виждаше Петрова край контейнера за боклук, но я избягваше.
Една сутрин Евгения сама тръгна към нея.
– Противно ти е да ме виждаш такава нали? – заяде се Петрова.
– Какво говориш …, – опита да се измъкне съседката.
– Не ме лъжи. Не можеш да ме понасяш. Но виж кучето не се гнуси от мен. Нали Сара?
И кучето радостно замаха опашка на Евгения Петрова.
След две седмици Евгения тичаше и крещеше на Дида:
– Да бягаме.
Двете жени побегнаха. Когато се отдалечиха доста от мястото, Дида попита:
– От кого бягаме и се крием?
– От Катя. Тя ще извика ченгетата да ме хванат.
– А Катя къде е сега?
– В къщи. Ремонт прави, а аз реших да я потопя и отворих всички кранове.
Евгения и Дида се спряха и започнаха да се заливат от смях.
Шест месеца Дида не видя Евгения Петрова. Някой спомена, че била в болница друг, че е на почивка в чужбина.
Веднъж пред дома на Петрова спря камион, от който изкараха луксозни мебели. На външната врата стоеше Катя.
„Катя е забогатяла“, – помисли си Дида.
Но не беше Катя. Една жена излезе от къщата, отиде при носачите и започна да им дава наставления, кое къде да носят.
„Навярно е някоя нова наемателка“, – помисли си Дида и реши да подмине, когато чу зад гърба си:
– Няма ли да се поздравим?
Когато Дида се обърна, ахна. Евгения Петрова стоеше срещу нея сияеща и засмяна.
– Заповядай да изпием по едно кафе, – покани я Евгения.
Дида не отказа и влезе, а в главата ѝ се въртяха толкова много въпроси, че не знаеше от къде да започне.
– Изненадана ли се? – попита Евгения Петрова.
– Да, – каза Дида. – Радвам се, че те виждам.
Ето какво ѝ разказа Евгения, докато пиеха кафето си:
– Бях отишла до контейнера и видях чанта с кисело мляко. Много се зарадвах, защото няколко дена нищо не бях яла. Когато изядох млякото на дъното на чантата ме чакаше още една изненада. Там загърнати във вестник имаше долари, евро и левове. Парите бяха доста. Щяха да ми стигнат за ремонт, за нови мебели и дори за екскурзия в чужбина. И сега ето ме отново.
Дида я гледаше и се радваше заедно с Евгения на случилото се, което беше преобърнало живота ѝ.
