Проучвания направени през 2013 г. са показали неефективността на мултивитаминни комплекси.

Учените съветват да се икономисват средства за тези комплекси.

„Укрепване на имунитета“ е обща формулировка, която дава възможност за максимално широк обхват.

Проблемите с мутивитамините са много: недостатъчна дозировка, „несъвместимост“ на някои витамини да бъдат заедно в една таблетка, невъзможността да се създаде универсална форма за всички витамини, защото за някои от тях е удобно да бъдат в форма на капки, други във форма на капсула, а трети просто да се дъвчат.

Витамините под форма на отделни добавки трябва да бъдат предписани от лекар, щом бъде установена тяхната недостатъчност в организма.

Освен това една балансирана диета със своите витаминизиращи свойства не търпи никаква конкуренция.

Синята метличина расте като плевел между пролетните и зимните култури, особено ръж, по-рядко пшеница, ечемик, лен и многогодишни треви.
Цветовете на метличината съдържат флавоноиди, антоциани, гликозиди, горчиви алкалоиди, аскорбинова киселина, минерални соли и мазнини. Поради съдържащото се в цвета съединение с цианови компоненти, придаваща му син цвят, синята метличина е слабоотровна.
Цветът на метличината се използва като диуретик при оток с сърдечен и бъбречен произход, нефрит, цистит, уретрит и като леко жлъчегонно средство при хронични заболявания на черния дроб и жлъчните пътища. Настойката от цвета на метличина се използват като противовъзпалително и антимикробно средство при конюнктивит.
Ето как се прави настойка от цветовете на метличината.
Една чаена лъжичка сухи цветове на метличината се заливат с 200 мл или една чаена чаша гореща вода. Остава се така в продължение на 20 минути, охлажда се и се перцежда. Взимат се по 2 супени лъжици 3 пъти на ден 15-20 минути преди хранене.
Противопоказания: бременостт, индивидуална непоносимост.
Внимание!!! Поради съдържащите се в растението активни съединения с цианови компоненти бъдете внимателни при прилагането на тази билка и стриктно спазвайте дозировката.

Е, разбира се трябва да отидете на зъболекар, но ако това се случи през ноща или нямате възможност да отидете веднага при заболекаря?
За това ще ви предложа някои методи за обезболяване от народната медицина.
Ако имате зъбобол, първото нещо, което трябва да се направи е да измиете зъбите си, като се премахнат всички остатъци от храна. На следващо място, устата трябва да се изплаква с топла содов разтвор. Содата има антисептични свойства. Вместо сода разтворът може да бъде отвара от лайка, градински чай, дъбова кора.
След това, трябва да се вземат от аналгетици: аналгин, ибупрофен, аспирин и т.н. В аптеките обикновено предлагат препарати, предназначени за обезболяване. Препоръчително е да се спазва стриктно дозировката и да не се превишава максимално допустимата доза.
За да се отървете от зъбобол, можете да използвате болкоуспокояващи препарати „локално“. Ако зъбът има кухина, можете да сложим в него обезболяващи таблетки, и след това да „запуши дупката“ с памучен тампон.
Ефективен народен лек при болния зъб става и с прясна свинска мас. Можете да си приготви и каша от сол, чесън и лук. Съставки се вземат в равни количества и се смачкват до кашообразно състояние. Кашата се поставя на дъното на кухината в зъба и се покрива с памучен тампон.
Дори и да се отървете от зъбобола с помощта на обезболяващи или народни средства, причината за болката си остава. Премахванет на болката в зъба не отменя посещението при зъболекаря.

По-рано дългият нокът на кутрето се използвал за точна дозировка на кокаина. Други си пускали такъв нокът, за да подражават на някого. Сега в Европа това е проява на невъзпитаност, маниер, който не се приема в доброто общество.
Своето начало той води от негрите. През 70-80-те години в Америка дълъг нокът на кутрето имали наркоманите и продавачите на дрога, които първоначално били само негри. Така те отглеждали натурална „лопатка“, с която загребвали наркотика, дори съществувала специална мярка , наречена „нокът“.
В Франция през ХVII век сред аристокрацията било прието да се запазва нокътя на кутрето по-дълъг. Според придворния етикет било прието, не да се чука на вратата, а да се подраска по нея. Освен това такъв нокът се използвал за отваряне на писма, когато под ръка не са имали нож.
Тъй като шпагата се държала с дясна ръка, по-голям нокът се допускал само на лявото кутре. Ако някой държал оръжието си в лявата ръка, то той правел това само с три пръста – показалец, среден и безимен. Традицията да се използва нокътя вместо нож изчезнала в началото на ХХ век, когато писмата започнали да се запечатват не с восък, а с лепило.
По едно време дългият нокът на кутрето бил белег за всеки масон. Такъв е имал и Пушкин, заради което смятали, че той е бил масон.
Дълго време помощник машинистът е притежавал такъв нокът, за да премества лентата, която показвала скоростта, спирачния път, …това било нещо, като „черната кутия“ в самолет.
Такъв белег имали и крадците. По този начин, те искали да подчертаят ненавистта си към труда. Това е било характерно за 40-50-те години на миналия век.

85% от широко рекламираните нови лекарства са неефективни, техните странични ефекти не са добре познати, така че те могат да причинят сериозни вреди поради токсичност или неправилно дозиране.
Анализирани са 111 заявки на големи фармацевтични компании за продажбата на някои нови лекарства. Бе установено, че в 42% от документите липсва информация за клинични проучвания, 40% имат некоректни резултати относно дозировката, 39% не дават доказателства за клиничната ефикасност, а при 49% от исканията не е ясно какви странични ефекти има лекарството.
Понякога фармацевтичните компании скриват или омаловажават информацията за сериозните и нежелателни реакции на нови лекарства и преувеличават техните полезни свойства.
Компаниите изразходват за маркетинг два-три повече, отколкото за изследване, за да убедят докторите да използват именно тези лекарства. Лекарите могат да получат частична информация и след това неправилно информират пациентите за рисковете от новия вид лекарство.
Клиничните проучвания се провеждат с цел да се убедят потенциалните клиенти в минималните възможни вреди на лекарствата.
Публикува се литература, която подчертава предимствата на новите лекарства.  След което компанията започва агресивна реклама на продукта.
Схемата е следната.  Съответната компания дава заявка за лицензиране на продажбите на новите лекарства, без необходимите резултати от клинични изследвания. Ако има такива, те са неточни или грубо казано досъчинени. Целта е максимална печалба. За чия сметка, моля?