Мишо бе възторжен и размахваше ръце:

– Видя ли колко много последователи има моя акаунт? Много ме харесват и следят моите постове.

– Това не са показатели, които имат стойност в Божите очи, – противопостави се Димитър.

– Бог, – изсмя се Мишо, – кой се занимава днес с Него? Гледай какво търсят масите.

– Бог цени любовта, близостта и грижата, където качеството надминава количеството, – уточни Димитър.

– Не ме разсмивай повече, – Мишо погледна Димитър с превъзходство. – Важно е да спечелиш всеобщото внимание. Да бъдеш на върха. Повече аплодисменти и почитание. Това е живота.

– При Бога, дори и малките събирания имат огромна сила, – отбеляза Димитър.

– Сега грабни гребена на вълната и се понеси напред, – очите на Мишо блестяха.

Той бе въодушевен и ентусиазиран. За него бе важно да получи голяма доза славата, множество парите и непрестанни удоволствия.

– Когато всеки от нас започне с малко, тези действия се натрупват и умножават, – подчерта Димитър. – Как се справяш с проблемите?

– Все нещо ми хрумва и се измъквам, – гордо заяви Мишо.

– Трябва да се справиш с корена на проблема, вместо да предлагаш временни решения, – посъветва го Димитър.

Мишо вдигна рамене.

Двамата като че ли говореха на различни езици и трудно можеха да се разберат.

Костадин бе сериозно притеснен. Той си казваше:

– Лесно е да говориш езика на любовта, когато си в добро настроение, но е трудно да останеш в такова, когато се окажеш в трудна ситуация.

Костадин се втурна към леглото на Боряна. Нежно я прегърна и прошепна в ухото ѝ:

– Обичам те.

Борис седеше на стол до леглото на жена си.

Костадин отиде до него, прегърна го и му заяви:

– Ще те убия.

В действителност, той не искаше да го убива, но му бе много ядосан. Шест часа Костадин бе прекарал в напрежение, повтаряйки:

– Жива ли е или мъртва?

Боряна изпитваше силни болки, Костадин бе безпомощен край нея и същевременно нещастен, че не може да ѝ помогне.

Дойде медицинската сестра и даде на болната ниска доза морфин, обяснявайки:

– Това е всичко, което мога да ѝ дам, все пак тя е бременна.

Костадин имаше чувство, че преживява някакъв кошмар.

Чудейки се какво да прави, той бе изобличен в духа си. Разкая се за греха си и се извини на Борис:

– Това е истински кошмар. Съжалявам за думите си, не те обвинявам в нищо. Ти не си бил виновен, но нейното състояние …

И се разплака.

Борис го прегърна и прие извинението му:

– Не се притеснявай. Аз също не съм на себе си след случилото се. Разбирам те напълно.

Способни ли сте да простите и да покажете любов, когато сте посред кошмар?

Младен плесна с ръце и попита:

– Какво според теб е издържливост?

Дядо му се усмихна и отговори:

– За да изградим в себе си издържливост, трябва да се освободим от повтарящите се разрушителни мисли относно самите нас, относно другите и относно ситуацията, в която се намираме.

– Искаш да кажеш, че издръжливостта се поражда, ако заместим погрешните мисли с правилни? – Младен въпросително повдигна вежди.

Старецът не се предаваше лесно и продължи в същата насока:

– Съзнателно направляваме нашето мислене и с цената на много усилия заменяме появилите се разрушителни мисли с такива на надежда, истина и благодарност. Промяната в нашето мислене е начинът, по който се освобождаваме от болката и изграждаме издържливост.

– Наистина ли? – сбърчи нос Младен.

– Забележи, – отбеляза дядото, – ние не правим нищо със самите обстоятелства, а обръщаме внимание на нашите мисли и перспективата относно тези обстоятелства.

– Не знам защо, но когато чуя думата издържливост си представят подскачаща топка, – сподели Младен. – Колкото по–силно я хвърлиш, толкова по–високо ще отскочи обратно.

– Именно гъвкавостта на топката, която преодолява гравитацията е причина за това, – добави старецът.

– Възможно ли е трагедиите в нашия живот да ни накарат буквално да отскочим и да се освободим?

– Разбира се. Ти също можеш да отскочиш, – потвърди дядото, – защото познаваш Бога, който може да ти даде гъвкавост и издръжливост. Господ работи по Своя график, не по нашия. Той е лечител и ни превежда през нашите болки, а не далеч от тях.

Младен се замисли и установи, че в това което казваше дядо му имаше голяма доза истина.

Само защото си бил в плен, не означава, че трябва да си останеш там.

Бог ще превърне твоето проклятие в благословение. Той иска ти да отскочиш и да се освободиш.

Методи изпадна в странно затруднение, което му попречи да нахрани душата си с ежедневната доза Божие Слово.

Срещу него нямаше никаква съпротива, просто Библията му бе ей там на рафта.

В това време Методи седеше в фотьойла си и преглеждаше Facebook, докато жена му приготвяше яденето.

– Защо, о, защо толкова лоши неща се случват на добрите хора?

Методи не бе единствения станал жертва на машинациите на сатана, който ежедневно пречеше на четенето на Библията.

Божието Слово се намираше само на 1-2 метра от него, но мъжът седящ във фотьойла, не виждаше начин как да се добере до него, заслепен от екрана на телефона си.

Вярно е , че има и друг достъп до Библията чрез смартфони, аудио файлове или други разновидности на съвременната технология.

Засега тези решения изглежда имаха малък ефект върху духовното здраве на Методи като християнин.

По едно време нашият герой се усети да затвори Facebook и да отвори едно от Библейските приложенията, за да прочете думите на Исус, когато изведнъж усети, че е много гладен.

Ароматът , който се разнасяше от кухнята потвърждаваше усещането му и той си каза:

– Време е за ядене.

Марко бе въодушевен:

– Намерих идеалния подарък за рождения ден на баба.

– Това е страхотно, – отзова се веднага сестра му Таня. – И какво си решил да ѝ подариш?

– Гривна …

– О, – реагира разочаровано Таня.

– Но тя съдържа любимите ѝ скъпоценни камъни.

– Е, тогава може да ѝ се хареса, – някак уклончиво се съгласи Таня.

Намирането на идеалния подарък за някого води до напрежение, но човек се радва, когато успее в това начинание.

– А по твоя джоб ли е тази гривна? – попита загрижено Таня. – Нали каза, че съдържала скъпоценни камъни.

– Е имам малко спестени пари, – повдигна вежди Марко. – За това, което не ми достига щях да помоля татко …

– И аз имам малко, мога да ти помогна, – подскочи с готовност Таня. – Колко ти трябват?

– Не ми стигат някъде около стотина лева …

– Давам ти ги, но подаръкът ще е от двама ни.

Марко въздъхна:

– Добре.

Все пак това бе малката му сестричка.

Много от нас искат да дарят на някого спокойствие, почивка или дори търпение.

Ех, да можеше да се купят и да се увият с панделка!

Такива подаръци е невъзможно човек да подари на друг, но Исус, Бог в човешка плът, може да даде на онези, които вярват в Него.

Нямаме способност да дадем на нашите близки допълнителната доза търпение или подобрено здраве. Нито пък е по силите ни да им дадем мира, от който всички отчаяно се нуждаем, за да издържим в битките на живота.

Но можем да бъдем водени от Божия Духа, за да им говорим за Исус, дарителя на истинския мир.