Ако ти не Му се довериш, на кого друг би могъл да уповаеш!

На Бог можем да доверим всичките си планове, Той не пропуска нито един, с изключение на тези, който трябва да се унищожат за твое добро.

Бог ще изпълни всички онези, които Го прославят.

Можете напълно да Му се доверите за своя избор и да му дадете да избере за вас правилното, То знае кое е по-добро за нас.

Животът не е капитал, който трябва да се изтегли от света, а такъв, който трябва да се вложи и да се пусне в оборот на земята.

Струвани се, че с благотворителност, могат да се занимават само много богати хора. Когато пресмятаме малкото пари в джоба си, ние се отказваме от идеята да помагаме на другите.

41 годишната Джесика МаКлард от малък град в Арканзас решила да направи улични шкафове с продукти. За да реализира своята идея на нея ѝ били отпуснати 250 долара. С тези пари, тя направила първия шкаф и го напълнила с продукти за нуждаещите се.

Много скоро този проект станал много популярен. Инициативата на Джесика вдъхновила различни хора да построят аналогични шкафчета в няколко града.

Първият шкаф Джесика поставила близо до църквата. Той изглеждал като „остров на доброто“, където хора можели да поставят продукти за нуждаещите се.

Резултатът надхвърли всички очаквания.

Джесика била изумена от това, колко бързо шкафчетата са започнали да се пълнят от небезразлични граждани. В шкафчетата започнали да слагат и канцеларски материали, та всяко дете да има всичко необходимо за училище.

След като проектът станал популярен, шкафчета за започнали да се появяват навсякъде, като гъби след дъжд. В тях започнали да се появяват продукти и стоки, като конфитюр, фъстъчено масло и памперси……

В няколко града хората подкрепили тази инициатива и създали свои собствени улични шкафчета с продукти.

Древните перси смятали, че има две равни сили в света, добро и зло. Езичниците вярвали, че сред божествата има дружелюбни към човека и враждебни към него.

Но в действителност има само един Бог и Той е милостив. Това откровение не е толкова лесно, колкото изглежда. Ние обичаме да си представяме една апокалиптична картина на конфронтация между доброто и злото. Струва ни се почтено да участваме в грандиозната битка със съответен противник.

Може би ние сме свикнали да живеем в ада дотолкова, че не виждаме колко чудовищно е ежедневието ни.

Какви малки, празни в действителност неща са довели до смъртта на най-големият роден от жена, Йоан Кръстител.

Ето момиче танцува покоряващ танц. Майка ѝ иска да се представи за скромна, за да избегне упреците за брака си. Изведнъж изненадващо се появява дяволска подигравателна усмивка: „Дай ми на блюдо главата на Йоан Кръстител“.

По същия начин и ние се разпореждаме с живота на хората, използвайки „безобидни“ дреболии.

Йоан е бил предшественик на Христос, не само защото е възвестил и показал Неговото идване. Чрез смъртта си той обяви, как дребнавата завист и краткотрайните политически сметки, ще доведат до смъртта на Божия Син.

Четейки днес Евангелието, важно е да се има предвид, че в ежедневието си, ние също като Иродиада, с нашите постъпки продиктувани от дребнавости и жалки интереси, стигаме докатастрофални последици.

В магазина се бе образувала малка опашка пред касата. Соня стоеше зад дребна бабичка, чийто ръце трепереха, а погледа ѝ се рееше нанякъде,

Тя силно притискаше към гърдите си малка чанта, много интересна, плетена.

Когато на бабата ѝ дойде реда, жената на касата ѝ се скара:

– Не ти стигат седем лева и по-бързо, виж каква опашка ме чака.

Бабата бе взела хляб, мляко, пакет зърнени храни и парче черен дроб. След като ѝ подвикнаха на касата, тя стоеше като изгубена.

На Соня ѝ стана жал за възрастната жена. Тя направи забележка на жената обслужваща касата:
– Бъдете по- внимателна,та  тя е възрастна жена, – а след това сложи пред касата 10 лева.

Соня хвана бабичката за ръка и я поведе обратно към към залата с продукти в магазина. Напълни една кошница с продукти само за нея. Тя взе само най-необходимото, което смяташе, че е нужно на бабата: месо, яйца и пакети със всякакви зърнени храни…..

Бабата вървеше със Соня мълчаливо, а хората край тях се обръщаха и ги гледаха любопитно.

Когато дойдоха до плодовете Соня попита:

– Какво най-много обичате? – и Соня посочи с ръка плодовете.

Бабата мълчаливо я погледна и премигна изненадано с очи. Соня взе от всичко по малко и си помисли:

„Това навярно ще ѝ стигне за известно време“.

Соня отиде на касата. Хората се отдръпнаха и я пуснаха без ред. На касата Соня разбра, че парите ѝ едва стигат, за да плати продуктите в кошницата за бабата. За това тя остави своята кошница, плати и държейки през цялото време бабата за ръка, най- накрая излезе с нея на улицата.

В този момент Соня забеляза как по бузата на бабата се търкулна една сълза. Тя качи възрастната жена в колата си и я попита:

– Къде трябва да ви оставя?
– Да отидем у дома, – каза възрастната жена, – да изпием по един чай.

Соня посети дома на бабата. Такъв тя не бе виждала до сега. Беше малък, но уютен.

След като кипна чая, бабата сложи на масата пирожки с лук. Соня състрадателно изгледа обстановката и разбра как живеят старците.

Двете побъбриха малко. След това Соня се качи в колата си, но не потегли веднага. Тя постави глава на ръцете си и се разплака.

– Колко е тъжен живота на възрастен човек, за който няма кой да се погрижи, – заплака още по-силно Соня. – Тя не е единствената, която живее сама без подкрепа, съчувствие и разбиране…..Не мога да помогна на всички, но поне нея зарадвах.

Всички сме способни да направим някому малко добро и да стоплим душата му ….

Когато един християнин отивал  при някой вярващ и видел, че домът му е непочистен и разхвърлян, си казвал:

„Блажен е този християнин, който е отложил грижата за всичко земно и е устремил своя ум нагоре,  за това не е намерил време да сложил в ред дома си“.

А когато отивал при друг вярващ и видел, че домът му е почистен, пометен и подреден си казвал:

„Както е чиста душата на този човек, така е чист и дома му, той съответства на състоянието на душата му“.

Той никога не казвал: „Този християнин е небрежен“ или „Този е тщеславен“. Така освобождавал доброто, което получавал всеки.