Португалските мореплаватели откриват острова между 1469 и 1471 г. До средата на шестнадесети век с помощта на африкански роби и робски труд Португалия обръща тези острови в най-големите доставчици на захар в Европа.

След около един век, производството на захар намалява, а от средата на XVII век Сао Томе е бил порт само за временно акостиране.

В началото на XIX век на островите започва да се култивира какао и кафе. А вулканична почва дава възможност да се получат много добри добиви. Почти всичката обработваема територията е окупирана от насажденията.

До 1908 г. Сао Томе става най-големият износител на какао.

Сао Томе и Принсипи в момента е най-малката португалско говореща държава на планетата.

Тези орехи са популярни в международната търговия. Бразилските орехи не се отглеждат в плантации, а се събират от диворастящи дървета.

По такъв начин се осъществява насърчаване на модела, получаване на добив от тропичните и субтропичните гори, без да се унищожават дърветата.

Орехите се събират от работници емигранти.

През 1985 г. Бразилия е намалила годишно добива си на орехи, отстъпвайки място на Боливия, в която от година на година се увеличава добива на бразилски орехи.

В момента Боливия е станала световен лидер в износа на бразилски орехи.

В някои от орехите има повишено съдържание на афлатоксини, което може да доведе до рак на черния дроб.

Бразилските орехи съдържат малко количество радий.

Тази година в Гватемала, Хондурас, Никарагуа и Ел Салвадор е имало много нисък добив на зърно поради жегата, която се свързва с климатичния феномен Ел Ниньо.

Това климатично явление се характеризира със значително затопляне  на повърхността на вода в източната част на Тихия океан. То е придружено със суша, която е заплаха за селското стопанство.

Експерти от Организацията по прехраната и земеделието отбелязват, че лошата реколта в Централна Америка ще доведе до обедняване на голям брой земеделски производители, които самостоятелно не могат да се оправят от ударите на стихията.

През тази година последствията от Ел Ниньо са още по-сериозни в сравнение с тези, през миналата година. Две години подред населението в района страда от засушаване.

По предварителни данни, в Централна Америка през тази година ще бъдат събрани царевица 60 процента по-малко от очакваното и бобови култури – 80%.

Организацията по прехраната и земеделието призова за мобилизиране на ресурси за осигуряване на пряка помощ на засегнатите фермери.

Как се е отдало на немския фотограф Юрген Есхер, въпреки контрола за чуждестраните туристи, да заснима кадри от живота на обикновения кореец, не се знае. Той е нарекъл репортажът си „Наследството на диктаторът“. Ако Есхер беше задържан на границата със снимките, щеше за винаги да остане „гост на Ким Чен-ун“.
А ето какво разкриват и самите снимки.
Портретите на вождовете са окачени навсякъде: по улиците, в държавните учреждения, във всеки клас на училищата.
Жи Цзум Ми живее с двамата си внука в една стая, след като синът ѝ загинал. Поради това, че храната не достига, старците дават своите порции на децата.
В Анджу са били докарани 200 тона ориз, които се раздават на гладуващите. Купичката с ориз е единственото ядене за корееца за цял ден. Много е тежко положението на възрастните хора, които вече не могат да работят на полето.
В много населени пунктове няма дърва за приготвяне на храната. В селските райпони процъфтява ръчния труд.
Оделата не достигат. Децата спят сгушени едно до друго само под едно одеало.
Местата в болниците са недостатъчни, за това децата се слагат по две на едно легло.
Участието в агитацията, за призоваване на повече хора да работят на полето, за да се увеличат добивите, е задължително за всички слоеве на населението.

На 30 километра югозападно от испанския град Алмерия може да се види необичайна по размери оранжерия, заемаща площ около 26 хиляди хектара. Тук се отглеждат тонове домати, краставици, чушки, тиквички и други селскостопански култури, наполовина удовлетворяващи нуждите на Европейския съюз със свежи плодове и зеленчуци, които попълват хазната на Алмерия с 1,5 милиарда долара годишно.
Преди 35 години този град в югоизточната част на Испания е бил съвсем различен. Там е било горещо и сухо, като в пустиня. Падали около 200 мм валежи. Никой не е могъл и да си помисли, че на тази пустинна земя може да се получи висок добив. Но тук били докарани тонове плодородна земя и били инсталирани хидропонни системи, които спомагали за ефективно „преобразуване“ на водата и торовете в културите. Появили се парникови ферми и големи земеделски компании.
Условията за работа в парниците съвсем не е комфортна, тъй като температурата надхвърля 45 градуса. За това земеделските производители използват низко квалифицирана работна ръка от Африка и Източна Европа. Приходите на работник са около 36 евро на ден.
Изграждането на такъв голям брой оранжерии има положително въздействие върху местния климат. Вина за това има относително голямо отражение на покривите. Тук в „оранжерийния град“ средната годишна температура се снижава, макар и едва забележимо.