Има една интересна длъжност, която се нарича „специалист по връзки с обществеността“. Тя е дошла у нас от Запада заедно с развитието на пазарните отношения.

Много преди това ние не сме разбирали , що за длъжност е това и често сме я бъркали със функциите на прес секретар.

Просто казано, той е специалист по създаването на определено мнение сред целевата група, дали това са клиенти или собствен персонал, няма значение.

Денят беше хубав. Слънцето не беше много силно, а това предразполагаше за разходка. Милена реши да излезе и да се завърти край пазара.

Хората минаваха и оглеждаха плодовете и зеленчуците, но погледа на Милена бе насочен към цветята. Тя много ги обичаше.

Целия и дом бе изпълнен с какви ли не цветове жълти, червени, оранжеви, лилави, …. Мирисът им се разнасяше из всички стаи. Балкона си бе превърнала в малка цветна градинка.

Милена приближи към няколкото сергии с цветя, семена и луковици предназначени за отглеждане на любимите ѝ растения.

Растението в саксията имаше само две хилави листенца, Но Милена не откъсваше поглед от него.

– Ще го вземете ли? – попита я продавача.

„Не е ли по-добре да си намеря нещо по свежо? – помисли си Милена. – Но като си помисля, в кухнята имам едно малко местенце, в което тази саксия би се побрала идеално“.

Накрая се реши и го купи.

На усмихнатия продавач, който се бе отървал толкова лесно от това невзрачно растения, тя каза:

– Дори и да умре, нищо няма да загубя.

Минаха няколко месеца. На растението се появи едно листенце, а след това и още едно. Докоснато от слънчевата светлина и редовно поливано с вода, цветето започна да се съвзема.

Сега вече Милена често поглеждаше към него и се любуваше на красивите му цветове. Един ден като го гледаше, се замисли и си каза:

– Колко прибързано си правя изводи и за цветята, и за хората….

Самата тя бе казвал много пъти пред други хора, за други, които не ѝ вдъхваха доверие:

– О, на това момиче не може да се разчита. Виж само колко татуировки има върху себе си.

– Това момче няма никакъв шанс, като знам от какво семейство произхожда.

– Този човек не бива да назначен на тази длъжност, той е бил в затвора….

Милена разбираше колко пъти бе бъркала, като съдеше хората, вместо да им  помага да почувстват Божията любов, милост и грижа.

Бог бе докоснал сърцето ѝ и нещо се бе променило в нея. От сега нататък тя щеше да гледа на хората през Божиите очи.

На 22-ри юли 1962 г. Египет е провел изпитания на балистични ракети със среден обсег. В „Мосад“ получили информация, че по проекта работят немските учени и инженери.

Исер Харел, директорът на  „Мосад“, бил уверен, че става дума за смъртна заплаха за Израел.

Първоначално немските специалисти започнали да получават заплашителни писма. Когато тези заплахи не довели до някакъв резултат, започнали атентатите.

Няколко от инженерите загинали при получаване на колети с експлозиви. Други от тях просто изчезнали.

Например на 11 септември изчезва Хайнц Крюгер – мениджърът на Мюнхен клон на компанията „Интра“ в Щутгарт, която е преставяла в Египет ракетните двигатели.

„Мосад“, дори успял да използва бившия германски саботьор, оберщурмбанфюрер от СС Ото Скорцени, чиито колеги взели участие в египетския проект.

През март 1963 г., двама израелски агенти са били арестувани в Швейцария, докато се опитвали да наемат хора, свързани с проекта.

След това Израел започна да действа по-открито и обвинява Египет в създаването на неконвенционални оръжия.

Световното обществено мнение, включително и на германското командване поддържало израелците. Немските учени напуснали и програмата била сведена до минимум.

Въпреки това, във връзка с терористичните атаки, срещу които протестирал израелският премиерът Давид Бен Гурион, директорът на „Мосад“ Исер Харел бил освободен от длъжност.

Операцията била приключена от новият ръководител на разузнаването – генерал Меир Амит.

По време и след Първата световна война Великобритания връчила на роднините на всички загинали паметен медальон с надпис: „Той умря за чест и свобода“. Народът го нарекъл „пени на мъртвеца“.

На него била изобразена жена олицетворяваща Британия заедно с един друг символ на страната – лъвът.

Два делфина отстрани символизирали морската мощ на държавата, а вторият лъв отдолу разкъсва германския орел.

Уникалността на тази награда е в това, че на всеки от над един милион сечени медальони било издълбано името и фамилията на конкретен човек. Освен това званието и длъжността на загиналия не се споменавали и не влияели на формата или размера на наградата.

По този начин се наблягала на равностойността на всяка жертва, за достигане на общата цел.

Родилият се през 1898 г американец Уилям Джеймс Сидис на шест месеца можел да чете „Ню Йорк Таймс“. На осем знаел осем езика и изобретил един самостоятелно.

На 11 години постъпил в Харвардския университет, където година по-късно изнасял лекции за четиримерните тела в математическия кръжок.

Въпреки това, ранният му старт не му донесъл слава.

Получавайки на 16 години степен бакалавър, той работил известни време като преподавател, но  изведнъж се отдръпнал от обществения живот.

Работел като обикновен счетоводител и други не изискващи особена квалификация длъжности.

Сидис се посетил на колекциониране и изучаване на транспортните системи, а понякога публикувал статии от различни области на знанието: антропология, филология, космология и история на индианците.