Дребен припрян човек бе застанал пред директора на банката и го бомбардираше с въпроси:

– Вашата банка давали кредит сещу „чесна дума“?

– Няма проблем … – каза директорът.

– А ако аз не го върна?

– Вие ще се срамувате пред Всевишния, когато застанете пред Него.

– А кога ще стане това?

– Пето, ако не го върнете, шесто, престанете и се махайте от тук ….

 В тази ферма не отглеждат зърно. Когато чуете думата ферма, ранчо, каква е асоциацията ви? Крави, каубои или зърнени култури.

Известно ранчо в Тексас е необичайно място, даже ужасяващо.

Това е ранчото на мъртвите. На това място се намират 50 трупа, които са били подарени и докарани от различни краища на света.

За какво им са тези трупове?

Центърът по съдебна антропология спонсорира това ранчо за изучаване на трупове. Това ще помогне за изследване на процесите на разложение на трупове, което ще улесни разкриването на престъпленията.

За тези изследвания е била необходима територия от 100 кв.километра. Директорът на този изследователски център до толкова се е увлякъл, че разбрал какво растение на какъв труп расте.

Разбира се посетителите на тази ферма няма да останат с добри впечатления, но това е един голям принос за разкриване на престъпленията.

Такава работа не доставя удоволствие, дори е вредна за здравето, но тя е отлично оръдие в борбата с престъпността.

Ранчото е място за научен подход към труповете.

Още от началото на годината Дамян каза на майка си:

– Мамо, моля те, давай ми по два сандвича.

Моника изобщо не попита сина си, защо иска това, а продължи всеки ден да му приготвя двойна порция.

Тя си мислеше:

„Хубаво е, че синът ми има такъв апетит“.

Но веднъж не се сдържа и го попита:

– Миличък, ще ти стигне ли това?

– Това е за едно друго момче. То нищо не си носи за обяд. Изглежда в къщи нямат пари.

Моника бе изненадана и трогната от отзивчивостта на Дамян.

Оказа се, че семейството на това момче има големи затруднения. Майка сама възпитаваше сина си, но бе останала без работа и двамата едва свързваха двата края.

Известно време им се наложило да спят в колата и да се мият в обществените тоалетни.

Моника повече не попита за нищо сина си. Тя всеки ден му приготвяше двоен обяд.

Веднъж директорът на сина ѝ позвъни на Моника и я извика в училището. Там тя се запозна с майката на момчето, за което приготвяше допълнителен обяд всеки ден. Тази жена бе узнала за постъпката на Дамян и със сълзи на очи бе дошла да каже:

– Зная, че сте хранили сина ми и съм ви много благодарна. Сега вече намерих работа.

Жената предложи пари на Моника, за тези многобройни безплатни обеди, но тя не ги взе.

Добрата постъпка на Дамян ѝ подсказа, че тя може да направи много повече. Заедно с други жени събра определена сума и с нея платиха обедите в училищния стол на ученици, които не можеха да си го позволят.

„Аз те обичам, сине, – бе написала Моника на една бележка, която бе пъхнала в обяда му, – Гордея се със теб! Продължавай да постъпваш така и за в бъдеще“.

За да промениш света, не е нужно да свеждаш планини, достатъчно е да помогнеш, на този, който е до теб.

Глук мечтал да дебютира със своя опера в английската Кралска музикална академия, която по-рано се наричала Голям оперен театър.

Композиторът изпратил в дирекцията на театъра партитура на операта „Ифигения в Авлида“.

Директорът, честно казано, се изплашил от това необичайно, на нищо не приличащо произведение и решил да се презастрахова, като написал на Глук следния отговор:

„Ако господин Глук представи най-малко шест толкова великолепни опери, аз първи ще съдействам за представянето на „Ифигения“. Без това не може, тази опера превъзхожда и унищожава всичко, което е съществувало по-рано“.

Компанията Дисни реши да представи в Русия сериала „Мечо пух“. Сътрудниците на компанията започнаха да подбират актьори за озвучаване между месните артисти.

Всичко бе много строго. Всеки глас се одобряваше в главната квартира. След това се правеше запис в присъствието на американското началство.

Подбраха нужните хора, утвърдиха ги и всичко тръгна много добре.

Идващите на озвучаването бяха много сериозни, в черни костюми със златен Мики Маус на реверите…

Изведнъж кастинг директорът забеляза, че актьорът, който трябваше да озвучи Заекът го няма.

– Къде е Иванов? Трябва да започваме озвучаването.

– Напил се е, – казаха колегите му.

– Кога ще изтрезнее?

– Скоро няма да е …

– И какво ще правим сега?

– Няма време, дайте да потърсим бързо някой друг, който да го замести, – бързо реши операторът.

– А какво ще кажат американските колеги?

– Важно е да се свърши работата, след това ще се изясняваме.

Бързо откриха подходящия човек. Озвучаването премина идеално. Всички останаха доволни.

Когато приключиха със всичко, хората от компанията Дисни извикаха кастинг директора, за да му благодарят. Тогава го попитаха:

– Кажете, Заекът не бе този актьор, който бе избран в началото?

Директорът се поколеба, но накрая призна:

– Да, не беше първоначално избрания.

– А какво се е случило с него, – позаинтересуваха се хората от Дисни.

– Навярно ще ме разберете, изведнъж му стана не добре, – директорът се опита да потули нещата.

– Какво  му е? Да не се е напил и за това не се е явил на озвучаването, защото не е могъл да изтрезнее? – веднага попитаха от компанията.

– Е, да, в един гуляй …, – въздъхва директора.

– Това е невероятно! –  изведнъж се разсмяха хората от Дисни. – Ние пуснахме този филм в 65 страни и не е имало случай, в който Заекът да не се напие.