Дребен припрян човек бе застанал пред директора на банката и го бомбардираше с въпроси:

– Вашата банка давали кредит сещу „чесна дума“?

– Няма проблем … – каза директорът.

– А ако аз не го върна?

– Вие ще се срамувате пред Всевишния, когато застанете пред Него.

– А кога ще стане това?

– Пето, ако не го върнете, шесто, престанете и се махайте от тук ….

Човек не е определен да живее сам, а като част от общност. Той е единица от цялото човечество и оттук произтичат многобройните му задължения във взаимоотношенията с ближните.
Човек няма пълна власт над живота си, за да върши каквото му харесва. Това добре е илюстрирано в следната притча.
Имало много хора на борда на един кораб. Един от тях взел свредел и започнал да пробива дупка под него. Друг от пътниците му казал:
– Какво правиш?
Първият отвърнал:
– Теб каво те засяга? Не е ли дупката под моята пейка?
А останалите рекли:
– Но водата ще нахлуе и всички ни ще издави.