Генералният директор на фирмата му беше приятел. В края на работния ден той го откарваше в дома му.
Днес шефа му си бе взел бира и си попийваше от нея. Димо разбра, че е в добро настроение и днес денят е бил добър за него.
Искаше му се да получава малко по голяма заплата и той реши, че сега е времето да поговори по този въпрос със шефа.
– Сашо, скоро разговарях с шофьорите, които карат таксита.
– Мда!
– Те казват, че по три хилядарки взимали!
В колата настана тишина.
Шефът надигна бутилката и пи. След това се засмя и се обърна към шофьора си:
– Е и какво от това? Ти също можеш да казваш.

Има специална единица в израелското разузнаване, където служат момчета и момичета, страдащи от различни аутични нарушения. Инициатива на основаването му принадлежи на настоящия директор на службата за външно разузнаване на Израел „Мосад“ Тамир Пардо.
Аутистите са ангажирани главно в анализ на карти и въздушни снимки, които се появяват на компютърните екрани. Поради естеството на мислене, те обръщат внимание на най-малките детайли при подготовката на военни операции. Те предотвратяват евентуалната загуба на персонал. Така аутисти скаути спасяват живота на войниците.
Също така, че в процеса на помагане на войниците, аутистите придобряват умения, които им са нужни в ежедневието.
Аутистът е в състояние да обработва визуална и текстова информация няколко пъти по-бързо, отколкото човек, който не страда от разстройства от аутистичния спектър. Тези способности се оказали незаменим в хай-тека.
В датската компания Specialisterne, специализирана в областта на технологичното консултиране, 75 на сто от работниците са хората, страдащи от аутизъм, диагностицирани със синдром на Аспергер, наричан също аутизъм. От обикновените работници, те се различават с невероятно внимание към детайлите, свръхчовешка концентрация, способност бързо да обработва огромни количества информация. Тези умения са особено полезни за тестиращите програми. Качество на работата на аутист, ангажирани в тази дейност е няколко пъти по-висока, отколкото на обикновените хора. Аутистите могат да проверят техническата документация от 4000 страници, 10 пъти по-бързо, отколкото обикновените хора и не пропускат нито една грешка.

До премиерата на операта на Бизе „Перлата“ оставали само две седмици, а либрето съвсем не било завършено. Не бил измислен подходящ финал.
Директорът на театъра ядосано казал:
– Нека всичко да изгори в син пламък!
Така възникнала идеята за пожара във финала, за който Бизе написал прекрасна музика.
Сюжетът на операта следва традициите на лиричната опера. В произведението се появява любовен триъгълник на екзотично място – остров Цейлон. Интересното е, че и двамата либретисти по-късно изразили съжаление, че когато са създавали текста, не са имали представа за таланта на композитора, но ако знаели тогава щели да се опитат да му дадат много по-добър текст.
Въпреки, че операта рядко се поставя на сцената, тя е записвана достатъчно често, особено известната тенорова ария „Je crois entendre encore“ и дует за тенор и баритон „Au fond du temple saint“.

Сътрудниците на компанията Store Dot базирайки се на нанотехнологиите са създали батерия, която се зарежда за половин минута. Поради своя обем, тя не е подходяща за съвременните изящни смартфони.
Изобретението ще се появи на пазара през 2016 г.
Батерийката е направена от биологини структури.
Директорът на компанията Дорон Мейерсдорф твърди, че са използвани най-новите достижения на физиката и химията. В слуая са подходили нетрадиционо спрямо мобилните устройства.
По-рано изследовтели са използвали биологини структури в чиповете памет, в резултат на което рязко е пораснала скоростта на работа при смартфоните.
Пептидни чипове въвеждт запис на информация три пъти по-бързо в сравнение с конвенционалните устройства. За да се напрявят разноцветни варианти за смартфоните е потрябвало оборудване за оцветяване.
За изобретението миналата година са изразходвани 6 милиона долара. Цената на батерийката е около 30 долара.
Може би новото изобретение да се появи на пазара под егидата на „Samsung“, внесла значителен принос за разработката.

Върви Ники с баща си. Отдавна не са били така заедно, един до друг. Детето има толкова неща да сподели…., но някак си разговорът не върви. Вървят почти мълчаливо, а погледите им блуждаят наоколо.
Минават край едно училище. Бащата се обръща към сина си:
– Нали това е твоето училище? Харесва ли ти тук?
– Да, – смотолеви синът набързо и наведе глава.
Бащата връщайки се в спомените си назад, продължи с носталгия:
– Преди 20 години и аз учех тук.
Изведнъж момчето се оживи, очите му светнаха.
– Сега разбирам, – каза възторжено детето, – какво имаше в предвид директорът, когато каза, че такъв идиот като мен, не е виждал от 20 години насам.