Александър беше труден тийнейджър. Ако продължаваше така, можеше да се намери зад решетките, а не бе глупав, но не знаеше къде да изразходи енергията си.
Учителят му организира юношески духов оркестър и Сашо се записа в него като тръбач. През ваканциите заедно с другите младежи от оркестъра обиколи страната. На концертите и импровизираните им изяви хората ги посрещаха радушно.
Когато завърши 8 клас бе записан в жп училище, но след участието му с духовия оркестър, мечтата му бе да стане певец.
Един ден той престъпи прага на филхармонията. Там го срещна преподавателят по народно пеене Васил Добромиров, който попита шеснадесетгодишния Александър:
– Какво желаете младежо?
– Искам да пея, – каза смело младежът и след като видя скептичната физиономия на преподавателят добави – Моля ви, поне чуйте какво мога.
Преподавателят снисходително махна с ръка и му каза:
– Добре! Давай да видим!
След като го чу, Добромиров веднага усети таланта в момчето. Попита го от къде е какво е учил и т.н. След това вдигна слушалката и се обади на директорът на филхармонията:
– Митко, при мен дойде един юноша. Няма музикално образование, но когато запее просто се преобразява и докосва сърцето. Би ли го прослушал?
– Добре, Васко, прати ми го.
Когато директорът на филхармонията го чу как пее каза:
– Взимам те. Всичко, което не си имал възможност да научиш, ще го усвоиш по време на работата.
Най-напред Александър пееше в хора, а след това стана и солист. Когато запееше, хората се наслаждаваха на изпълението му.
Мечтата му се бе осъществила.

Генералният директор на фирмата му беше приятел. В края на работния ден той го откарваше в дома му.
Днес шефа му си бе взел бира и си попийваше от нея. Димо разбра, че е в добро настроение и днес денят е бил добър за него.
Искаше му се да получава малко по голяма заплата и той реши, че сега е времето да поговори по този въпрос със шефа.
– Сашо, скоро разговарях с шофьорите, които карат таксита.
– Мда!
– Те казват, че по три хилядарки взимали!
В колата настана тишина.
Шефът надигна бутилката и пи. След това се засмя и се обърна към шофьора си:
– Е и какво от това? Ти също можеш да казваш.

Има специална единица в израелското разузнаване, където служат момчета и момичета, страдащи от различни аутични нарушения. Инициатива на основаването му принадлежи на настоящия директор на службата за външно разузнаване на Израел „Мосад“ Тамир Пардо.
Аутистите са ангажирани главно в анализ на карти и въздушни снимки, които се появяват на компютърните екрани. Поради естеството на мислене, те обръщат внимание на най-малките детайли при подготовката на военни операции. Те предотвратяват евентуалната загуба на персонал. Така аутисти скаути спасяват живота на войниците.
Също така, че в процеса на помагане на войниците, аутистите придобряват умения, които им са нужни в ежедневието.
Аутистът е в състояние да обработва визуална и текстова информация няколко пъти по-бързо, отколкото човек, който не страда от разстройства от аутистичния спектър. Тези способности се оказали незаменим в хай-тека.
В датската компания Specialisterne, специализирана в областта на технологичното консултиране, 75 на сто от работниците са хората, страдащи от аутизъм, диагностицирани със синдром на Аспергер, наричан също аутизъм. От обикновените работници, те се различават с невероятно внимание към детайлите, свръхчовешка концентрация, способност бързо да обработва огромни количества информация. Тези умения са особено полезни за тестиращите програми. Качество на работата на аутист, ангажирани в тази дейност е няколко пъти по-висока, отколкото на обикновените хора. Аутистите могат да проверят техническата документация от 4000 страници, 10 пъти по-бързо, отколкото обикновените хора и не пропускат нито една грешка.

До премиерата на операта на Бизе „Перлата“ оставали само две седмици, а либрето съвсем не било завършено. Не бил измислен подходящ финал.
Директорът на театъра ядосано казал:
– Нека всичко да изгори в син пламък!
Така възникнала идеята за пожара във финала, за който Бизе написал прекрасна музика.
Сюжетът на операта следва традициите на лиричната опера. В произведението се появява любовен триъгълник на екзотично място – остров Цейлон. Интересното е, че и двамата либретисти по-късно изразили съжаление, че когато са създавали текста, не са имали представа за таланта на композитора, но ако знаели тогава щели да се опитат да му дадат много по-добър текст.
Въпреки, че операта рядко се поставя на сцената, тя е записвана достатъчно често, особено известната тенорова ария „Je crois entendre encore“ и дует за тенор и баритон „Au fond du temple saint“.

Сътрудниците на компанията Store Dot базирайки се на нанотехнологиите са създали батерия, която се зарежда за половин минута. Поради своя обем, тя не е подходяща за съвременните изящни смартфони.
Изобретението ще се появи на пазара през 2016 г.
Батерийката е направена от биологини структури.
Директорът на компанията Дорон Мейерсдорф твърди, че са използвани най-новите достижения на физиката и химията. В слуая са подходили нетрадиционо спрямо мобилните устройства.
По-рано изследовтели са използвали биологини структури в чиповете памет, в резултат на което рязко е пораснала скоростта на работа при смартфоните.
Пептидни чипове въвеждт запис на информация три пъти по-бързо в сравнение с конвенционалните устройства. За да се напрявят разноцветни варианти за смартфоните е потрябвало оборудване за оцветяване.
За изобретението миналата година са изразходвани 6 милиона долара. Цената на батерийката е около 30 долара.
Може би новото изобретение да се появи на пазара под егидата на „Samsung“, внесла значителен принос за разработката.