На Петрана бе поставена диагноза множествена склероза. Тя загуби зрението на едното си око и чувствителността на едната страна на тялото си.

Всички очакваха, скоро да умре, за това често я съветваха:

– Трябва да се откажеш.

– Надеждата ти за възстановяване е безсмислена.

Петрана реши, изправи се и да заяви на ситуацията, в която бе попаднала:

– Добре съм. Ще отгледам децата си, ще играя тенис с тях и ще живея дълъг живот със съпруга си и семейството, което Бог ми е дал.

Тя започна да си представя как играе с децата си и как пътува със съпруга си.

Петрана започна всеки ден да изпълва сърцето с Божието Слово и позволи само Неговото мнение да изпълни дома ѝ.

Тази жена не се отказа.

Тя каза на врага си:

– Дяволе, няма да слушам повече лъжите ти. Не приемам твоите заплахи. Продължавам напред.

Петрана възвърна зрението си, а чувството и движението бяха възстановени в тялото ѝ.

Бог ни дава вяра, за да преодолеем всяко препятствие. Ние не сме жертви, а победители.

Продължете напред независимо с какво се сблъсквате.

Надя не бе отгледана в християнски дом. В продължение на много години тя си живееше както намери за добре.

Бе на двадесет години и всичко край нея започна да се разпада.

Тя гледаше младият си съпруг, който умираше от рак и нищо не можеше да направи.

Наближаваше краят на живота му.

Тогава Надя извика към Бога:

– Какво направихме, за да заслужим това?

Отговорът дойде от телевизора.

Беше неделна сутрин и в този момент телевизионният пастор попита:

– Имаш ли бреме, което е твърде тежко, за да го носиш сам?

Надя не бе слушала от начало, но ушите ѝ се наостриха. Тя усещаше, че това е предназначено за нея.

След поканата, Надя се помоли:

– Ела Исус в живота ми.

И всяка тежест се вдигна от нея. Имаше усещане, сякаш ходеше по въздуха.

– Това не е експеримент или фантазия, – каза си тя, – а истинска реалност. Исус наистина влезе в живота ми и понесе бремето, което ми тежеше.

Съпругът ѝ веднага видя промяната в нея.

През следващите два месеца двамата четяха Библията и се молиха. Те не знаеха как трябва да се молят, за това четяха стихове от Словото и казваха накрая:

– Амин.

Същият пастир, който Надя гледаше по телевизията, посети съпруга ѝ в болницата. Той му каза как да приеме Исус в сърцето си и мъжът ѝ го направи.

Това бяха няколко часа преди да почине.

След смъртта му Надя спокойно говореше:

– Съпругът ми сега е здрав от рак и се радва на вечен живот в небето.

Бог използва ужасната здравословна диагноза, за да доведе Надя и съпруга ѝ при Исус.

И двамата бяха променени за вечността. Единият от тях отиде в нов живот в небето, а другият остана да служи на Господ на земята, докато не дойде и неговия ред.

Румен бе на 24 години. Бе силен и не се щадеше.

Един ден той получи сериозен проблем в гръбначния стълб. Болките бяха непоносими.

Постъпи в болница.

– Животът ми, бъдещето ми всичко пропадна. Случаят изглежда мрачен, за последствията да не говорим, – въздишаше Румен притеснен.

Много го бяха уплашили с диагнозата. За това Румен не виждаше никаква надежда за бъдещето си.

Той остана в болницата само 25 дни.

Бог го докосна и проблемът му свързан с гръбначния стълб изчезна.

– А като си помисля, – усмихваше се Румен, – че щяха да ме оперират, но Господ не даде. Той е Богът на Божествените предназначения.

Въпреки дъжда групата се бе скрила под покрива на кафенето.

Васко даде тон на разговора:

– Живеем в тежки времена, а това, което ни тревожи става гориво, което захранва егоцентричния ни живот.

– Тъй като безброй „ами ако“ се завъртят в главите ни, – отбеляза Павел, – ние чувстваме необходимостта да се подготвим и защитим срещу всяка възможна уязвимост.

– Всички го правим, макар и в различна степен, – засука мустак Панчо. – Опитваме се да се предпазим от нещо , което според нас застрашава живота ни.

– Това си е чиста глупост, – плесна с ръце Радой. – Може да имате голяма пенсия, няколко апартамента, безброй играчки и хобита, които ни помагат да минават дните ни, но всичко това може да изчезне за миг. Достатъчно е лекарят да ти съобщи тежка диагноза или те блъсне кола, къде отива всичко това?

– Някой беше казал:“Нещата, които не можем да вземем със себе си, не са наши. Само добродетелта ще бъде наш спътник, когато умрем“, – повдигна показалеца на дясната си ръка Симо. – Тези думи са трудни за чуване, особено за тези, които имат много….

След като се изкашля, той продължи:

– Никакво богатство не може да замени добродетелта и никакво спестяване и планиране не могат да ни изолира от неизбежността на собствената ни смърт.

Дядо Захари поклати глава:

– Колкото повече имаме, толкова повече време прекарваме в управление на тези неща, но когато живеем просто и даваме щедро, животът става по-пъргав и отзивчив.

Румен се надигна и каза:

– Пазете живота си свободен от любовта към парите и бъдете доволни от това, което имате. Бог няма да ни остави.

Едни се съгласиха с него, а други мърмореха под носа си:

– Пак ни натрапва своя Господ.

Тежката диагноза разтърси силно Краси, но той реши в себе си:

– Няма да позволя тази болест да ме повали.

Борбата не бе лека, но тежка и продължителна.

Краси вече не издържаше, но упорито твърдеше:

– Няма да прекарам повече от година във война със собственото си тяло.

И той започна да прави нещо различно.

Първоначално спонтанно, но после искрено благодареше на за екипа от професионалисти, които се грижеха за него и за начините, по които мозъкът и тялото му се изцеляваха.

Така разбра, че колкото и трудна да бе борбата, благодарността може да му помогне да устои на депресията. Така Краси стана по-устойчив.

Благодарност не е нещо, което правим просто от задължение.

Въпреки че не всички страдания ще намерят пълно изцеление в този живот, сърцата ни винаги могат да бъдат обновени чрез благодарност.