Делян се загледа в небето. Завладяващата красота на звездите го очарова. Но той беше отчаян.
Призори бе решил да сложи край на живота си.
– С мен ли си, Господи? – извика с болка Делян. – Пука ли ти изобщо за мен?
Той се свлече на колене и заплака.
– Защо, Господи, не беше с мен? Как можа да ми причиниш това?
Тишината усилваше гнева му:
– Ти ме предаде и ме остави! – Делян крещеше в празнотата наоколо.
Безмълвие и пустота. Само звездите проблясваха в небето.
Делян се чувстваше дребен, като джудже спрямо вселената.
Милиони звезди и галактики говореха за необятността на Бога. Делян усещаше колко е нищожно разбирането му за нещата.
Далечен спомен го върна назад, когато повярва в Бога. Беше попаднал непредвидено на едно богослужение. Вън валеше и той се скри на сухо в близката църквата. Думите казани от амвона привлякоха вниманието му. Тогава Божията любов се изля върху него и той я почувства съвсем осезаемо.
По- късно му предложиха доста по-платена работа. От там всичко тръгна надолу.
Бог не искаше Делян да приеме тази работа, но той не Го послуша. Започна да работи и през почивните дни, отменяше отпуските си, пренебрегна жена си и децата си.
Бе станал жалък и окаян, за това бе решил да сложи и край на живота си….
Внезапно осъзна, че Бог не бе го е изоставил, но той беше отхвърлил Бога и се разплака. Гневът му се усмири.
– Отдавам ти всичко, Господи, – каза накрая Делян.
Той усети Божието присъствие, потопи се в мира, подарен му от Бога и намери утеха.