В северната част на Мианмар, в подножието на Хималаите, живее една малка етническа група от Тарон. Тези хора по-често се наричат ​​азиатски пигмеи. Средната височина за възрастни е около 130 см.

Поради честите родствен бракове почти всички деца са родени с дефекти. За това преди няколко десетилетия старейшините забранили всички бракове вътре в племето.

Като се има предвид, недостъпността на областта Тарон, цената на това решение всъщност означава доброволно съгласие за изчезване.

До днес са оцелели по-малко от 10 чистокръвни представители на Тарон.

Често децата крещят, викат, плачат, когато искат нещо непозволено, защото това работи. Разкрещи се да го чуят в магазина и му купуват играчка. Помята се на пода, тропа с крака и му дават бонбон.

Такива методи на възпитание  в семейството, трябва да се забраняват.

Разбира се на всеки родител му е по-удобно да откупи спокойствието си по някакъв начин от мрънкащото дете. Особено, когато детето ви „представя в не добра светлина“ пред другите.

Ако едно дете чувства, че може да пищи, то ще усъвършенства това умение.

По-добре е да се отнасяме със съчувствие към това, че не можете да изпълните молбата му в момента. Или да намерим достойна алтернатива.

Например, детето ви иска бонбон, но то е алергично към него.  Дайте му червена ябълка. Ако то със силен плач ви откаже, спете го с думите:

– Е, ако ти се прииска ябълка кажи ми и аз ще ти дам.

Вече втори ден минаваше, а телевизорът ѝ не работеше. Това беше единственото ѝ развлечение. Нина бе възрастна жена, но краката вече не я слушаха. Преди четири години все още можеше да се придвижва с бастунчето си, но сега пазеше само леглото.

Когато бе по-млада се грижеше за много крави със съпруга си в стопанството, но сега вече беше пенсионерка. Скоро навърши 72 години.

Тя плащаше на една жена, която и помагаше за обличането, готвеше ѝ, къпеше я и чистеше дома.

Днес дойде да я навести една от комшийките ѝ Ваня.

– Дадоха ли детските? – попита Нина.

– Преди три ден, – отговори Ваня.

Нина прехапа устни:

– Бях услужила на Живко с пари и той ми обеща, като вземат детските да ми ги върне. Сега с какво ще си платя тока.

– В магазина говореха, че заборчял и не могъл да си плати, – каза Ваня. – Сигурно някъде другаде е дал парите.

– А аз се чудя, защо не идва да ми оправи телевизора вече втори ден, крие се, не смее да дойде, защото не може да ми върне парите, – въздъхна тежко Нина.

– Как си могла да му имаш доверие? – укори я Ваня. – То все борчове има и не може да ги изплати.

След като Ваня усети, че е подпалила силен огън в душата на съседката си, реши да си върви, като се оправда, че трябва да ходи до магазина.

В първия момент Нина едва не се развика. Мислите като искри хвърчаха в главата ѝ: „Само да дойде някой да поиска заем, особено Живко, дори да преливам от пари, на никого вече няма да давам“.

Но нещо я спря, тя се усмихна взе телефона си и набра един номер:

– Галя, разбирам, че синът ти е в парично затруднение….. Сега не може да ми върне парите, няма проблем…. Но аз го викам само да види телевизора ми. Знам, че разбира от такива работи…..Моля те, кажи му да дойде, да се разберем.

Не се мина много време и Живко дойде.

– Извинявай, бабо Нино, …., – смънка младият мъж.

– Няма нищо, ти си ми като син. Разбирам, че си в затруднение, ще почакам за парите, когато имаш възможност, но не трябваше да се криеш. Да беше дошъл, да ми кажеш. Аз съм възрастна жена не мога да ходя никъде…

– Извинявай, – Живко наведе глава. – Търсила си ме за телевизора, сега ще го видя.

След няколко минути, телевизорът работеше като нов. Нина каза радостно:

– Много е хубав образа сега. Отвори шкафа. Там трябва да има една тава с баница и сладки. Вземи тавата и сладките за децата си.

Очите на Живко се насълзиха. В дома си той нямаше с какво да нахрани семейството си, а имаше четири деца, две момчета и две момичета.

– Благодаря…..Знам, че правиш така,…… защото си християнка…..

– Живко, твоят живот може да се оправи, ако допуснеш в него Бога. Ти си работно момче, Господ няма да те оставя и ще благославя трудът ти…..

Нина му говори още няколко минути. Живко седеше с наведена глава и слушаше. Какво стигаше до сърцето на този млад мъж, възрастната жена не знаеше, но когато той си отиде, тя се помоли за него…..

В края на 1930 г. Александър Волков, който по образование бил математик и преподавал тази наука в един от институтите на Москва, започна да учи английски.

За се упражни решил да преведи приказката „Вълшебникът от Оз“ на американският автор Франк Баум., за да я разказва на своите деца.

На тях приказката много им се харесала и те поискали да има продължение. И Волков покрай превода започнал да измисля нещо от себе си.

Така било положено началото на литературният му път, в резултат на което се появил „Вълшебникът от Изумрудения град“ и много други приказки за Вълшебната страна.

А книгата „Вълшебникът от Оз“ в обикновен превод на руски се издала чак през 1991 г.

Всяка година в утринта на Христовото възкресение семейство Димови сядаха около трапезата, за да празнуват и хапнат от специалния хляб, който приготвяше домакинята на дома

Веднъж, когато почти всички бяха на масата, се чуха викове от кухнята.

– Не, само това не….Какво ще правя сега. Боже, помогни ми….

Децата изтичаха на там и видяха майка им, която току що вадеше хляба от фурната и се вайкаше.

– Хлябът е прегорял, – на лицето ѝ бе изписано разочарование.

Тя стоя така известно време, но бързо намери решение. Тъй като изгорялото бе само на повърхността, тя го махна и останалото можеше да се яде.

Докато всички се наслаждаваха на вкусния хляб Пламен извика възторжено:

– Това е най-вкусният хляб, който мама е приготвяла до сега.

– Всичко съдейства за добро, на тия които любят Бога, – добави бащата му.

– Нямаше да мога да опитам този вкусен хляб, – дяволито се засмя Румяна, – ако мама го беше изхвърлила всичкия.

– Понякога забравяме, че Бог обръща най-лошото в добро, – засмя се бащата, – горчивината в сладост, неприятностите в благословение. Нашият Бог  е всесилен. За това можем да му се доверим в трудни ситуации.