Канадският цигулар Адриан Анантаван се е родил без дясна китка. Когато той поискал да се учи да свири на цигулка, родителите му казали:
– Защо не?
Сега 29-годишният Анантаван вярва, че тази подкрепа, му е помогнала да продължи и по-нататък. Да стане истински цигулар, който е имал възможност да учи в Уелския университет. Свирел е в Белия дом, на церемонията по откриване на олимпийските игри, в Карнеги Хол и пред папа Йоан Павел II.
Анантаван вдъхновява всеки, който работи с деца инвалиди. Деца, които успешно преодоляват ограниченията си, весело гледат на живота и със своя пример доказват, че ако не спират да се движат напред и са оптимисти, всичко за тях ще бъде възможно.
Отделете няколко минути и послушайте как свири Адриан Анантаван. Струва си.

За Дядо Мраз се назначава лице имащо незавършено или незапочнато театрално обучение или работещо в театъра на длъжност не по-висока от пазач.
Когато отива при дете или в детската градина, Дядо Мраз трябва да си носи документ, в който пише от коя гора идва. Трябва да си намери и Снежанка.
Дядо Мраз е приказно същество, нереално и за това трябва да се подчинява непосредствено на Бога,
Ако Дядо Мраз отсъства, неговите функции се поемат от лице, изискано от специална агенция. За случая може да послужи и човек с брада.
Какво трябва да притежава Дядо Мраз: червен нос; висок глас, желателно е да бъде басов; нормативна правова  стихотворна лексика; списък със адресите и подаръците; елха по образеца.
Дядо Мраз трябва да знае: как се пали елхата; начини са монтаж и демонтаж на деца на табуретката; да приема различни алкохолни напитки и то само на празника; да може да води танците; да завърта и завихря хорото, за целта трябва да има свидетелство за категория А.
Дядо Мраз осъществява: пръхтене на елен, хихикане, ехоечене, запалване на елхата, усещането колко сме големи, детско хлъцване, пиюкане, гладене на детето по главата, безплатна консултация на родителите на тема: „Какво ще похапнете, деденце?“
По време на изпълнение на служебните си задължения Дядо Мраз е длъжен: твърдо да понася радостите и удоволствията на новогодишния празник, да се старае да запази човешкия си образ, добре да плете съгласно ГОСТ 47948-63 ( плетеница от лико), от пръв поглед да различава малко момченце на стола от чаша вино на масата, смешно да дърпа брадата си, преди да пие водка, в случай, че престои в някой дом повече от три часа, трябва временно да се регистрира, в случай на заболяване – веднага да се възстановява. Но по-добре е изобщо да не се разболява. За целта Дядо Мраз трябва да има във себе си: брада от памук и марля, бял лейкопласт, вълшебни ботуши с аромат на ягоди и други средства за бърза помощ.
Освен това Дядо Мраз трябва да има и две резервни бради, в случай, че загуби брадата си по време на работа. Всяка брада на Дядо Мраз трябва да издържа на тежест две-три деца със среден размер.
Дядо Мраз има право: да повишава градуса на веселието; на 12-месечен годишен отпуск във Далечния север за лечение на професионалните си заболявания.
Трудът на Дядо Мраз се заплаща съгласно броя на етажите, сложността и обема на изказванията му. Той трябва да изслушва всички стихотворения търпеливо, но на деца до 5 години. Изслушаните стихотворения извън норматива се заплащат по отделна тарифа. Възнаграждението за извършената работа и поздравленията Дядо Мраз трябва да подели със Снежанка.
На Дядо Мраз се забранява: да взима храна от ръцете на децата, използване на пръчка при организиране на хорцето и построяване на децата в редичка, за да си получат наградите; да изпие повече от една чаша шампанско за вечерта.
Други ограничения за сега няма.
Режимът на Дядо Мраз, в съответствие с Кодекса на труда е един ден след 364 дни. Работния ден на дядо Мраз в новогодишната нощ продължава 8 часа, за което време трябва да се обслужат всички, от първото до последното дете на Земя.

Имало някога един обущар. Овдовял рано и живеел само с малкия си син. В навечерието на Рождество момчето казало:
– Днес при нас ще дойде Спасителят.
– Сигурен ли си? – попитал обущаря.
– Ще видиш, ще дойде. Самият Той ми каза.
Чака момчето скъп гост, през прозореца поглежда, а там няма никой. И изведнъж вижда как две деца бият малко момченце, а то даже не се и съпротивлява. Хукнал синът на обущаря към улицата, разгонил побойниците, а спасеното момченце поканил у дома си. Нахранили го, измили го, сресали го и синът на обущаря казал:
– Татко аз имам чифт ботуши, а на новият ми приятел пръстите се подават от обувката. Позволи ми да му ги дам, виж колко е студено навън. А днес е и празник.
– Добре, направи както искаш, – съгласил се бащата.
Дали на малчугана ботушите, а той радостен и сияещ си тръгнал за в къщи.
Минало известно време, а синът на обущаря стои при прозореца, скъп гост очаква, Спасителят.
По край домът им минал просяк:
– Добри хора, утре е Рождество, а аз три дена хляб в устата си не съм слагал. Дайте ми нещо да похапна, заради Христа!
– Влез дядо, – поканило го момчето. – Да ти даде Бог здраве!
Нахранили и напоили старецът и той си тръгнал весел.
А момчето все Христа чака и започна вече да се безпокои. Настъпила нощта, запалили уличното осветление, снежната виелица намитала още сняг. Изведнъж синът на обущаря завикал:
– Татко до стълба стои жена с малко дете на ръце. Те са бедни, а вън е студено!
Излязъл синът на улицата и довел жената с детето в стаята. Нахранили ги и ги напоили. А момчето казва:
– Къде ще отидат в този студ? На вън такава виелица вилнее. Татко, нека пренощуват у дома.
– Но къде ще спят у дома? – попитал обущаря.
– Как къде? Ти ще спиш на дивана, аз на сандъка, а те на леглото.
– Ами, добре.
Накрая всички легнали да спят. И сънува момчето, че най-накрая при него идва Спасителя и ласкаво му говори:
– Сине, мой! Бъди щастлив през целия си живот.
– Господи, аз толкова много те чаках, – удивило се момчето.
А Господ му казал:
– Та Аз три пъти при теб идвах, скъпи мой. Ти и трите пъти Ме прие, по най-добрия начин. По-добре едва ли би могло да стане.
– Господи, кога си идвал? Не съм те забелязал.
– Ти не Ме позна и въпреки това ме прие. Първият път, когато спаси малкото момче от хулиганите, Мен спаси. Както аз получих оплюване и бях наранен от зли хора, така и това момче… Благодаря ти, мой мили приятелю!
– Господи, а кога за втори път си идвал? През цялото време гледах през прозореца, но не те видях, – попитало момчето.
– Втория път, като просяк седнах на трапезата ти. Вие с баща ти сух хляб ядете, а за празника ме гостихте с торта.
– Добре, а третия път, Господи? Ако бях Те видял, сигурно щях да те позная.
– Третия път, Аз нощувах у теб с майка си.
– Как така?
– Когато бягах от Ирод в Египет с родителите си, ни дадоха подслон, както направи и ти с баща си. Бъди щастлив, сине мой, през целия си живот.
Когато се събудило сутринта, синът на обущарят попитал:
– Къде са жената и бебето? Виж в къщи няма никой.
Ботушите, които вчера бе подарил на момченцето, стояли в ъгъла. Тортата на масата била недокосната. А в сърцето на момчето имало толкова много радост, колкото никъде другаде.

В един от столичните вестници в Токио била поместена обява със следното съдържание:
„Продават се родители: баща на 70 години и майка на 65 години. Цена 1000 иени!“
Хората четящи това съобщение били учудени:
– Какви времена настанаха! Деца да продават родителите си.
Други добавяли:
– Защо властите допускат такова нещо?
Около тази обява се вдигнал голям шум. Обсъждали я по домовете си и на улицата. Тя се превърнала в истинска сензация.
Вестникът с обявата попаднал в ръцете на младо семейство, което скоро било погребало любимите си родители, загинали при катастрофа. Те още тъгували за тях и желанието на някой да продаде родителите си им изглеждало чудовищно. Те си представяли колко нещастни се чувствали тези родителите в такава ситуация. Какво да очакват от такива деца?
Те решили да купят старците и да ги обградят с любов. Взели нужната сума и се отправили към оказания адрес.
Когато дошли на мястото, видели луксозна вила, потънала в цветя. Решили, че в обявата има грешка, но все пак позванили.
Отворил им възрастен мъж с приятна усмивка. Те му разказали, как прочели обявата във вестника, че са загубили скоро родителите си и че решили да купят възрастната двойка, за да се грижат за тях. Извинили се, че са разтревожили с посещението си господина, навярно е имало някаква грешка в адреса на обявата.
– Не, вие не сте сгрешили, влезте! – поканил ги развълнувано старецът. – Сега ще повикам и жена си.
Той бързо се върнал с жена си и започнал да обяснява:
– Ние сме собственици на този дом. Имаме много пари, но нямаме деца, а ни се искаше да оставим всичко това на някои добри хора. За това и дадохме такава обява. Решихме, че на това ще откликне достоен човек. Честно казано, ние се съмнявахме, че ще се намери купувач на такъв товар. Вашето желание ви прави чест, а на нас ни донесе радост. Ние сме уверени, че вие сте хората, на които можем да оставим всичко, което сме натрупали до сега.

Брамс винаги охотно помагал на всеки, който се нуждаел от помощ и това го правел от чисто сърце. Много му станал симпатичен чешкия композитор Антонин Дворжак, с който се запознал веднъж в Прага. Обикнал го с цялото си сърце.
Брамс настоявал Дворжак да отиде във Виена и му обещавал, че ще му помогне да си намери работа.
Дворжак се съмнявал в успеха на това начинание и се отказал под предлог, че живота в Прага е по-евтин.
– Нека това да не ви притеснява, – настоявал Брамс. – Вие напълно можете да разчитате на мен. Работата е там, скъпи Антонин, че аз имам състояние, но нямам деца, а да ги правя на тези години е твърде късно….
– Нима искате да ме осиновите? – засмял се Дворжак.