Царството Божие е настояща реалност. Това е, което ние трябва да правим тук на земята точно сега. Силата на Бог е този ресурс. Това е енергията, която получаваме, за да направим това, което Бог иска да правим, след като сме се предали и сме се предоставили на волята Му.

Божията слава е причината. Това не е реалността или ресурса. Той е настоящето причината за всичко, а всичко е за Божия слава.

Всичко идва от Него, съществува чрез Неговата сила и е предназначено за Неговата слава.

Хората казват: „Аз имам толкова много, и все още се чувствам неосъществен. Имам добро семейство, добра работа, големи деца, добри приятели. Защо съм толкова неудовлетворен?“

Ние никога няма да намерим реализация в живота, докато не започнем да живеем в Божието царство, чрез Божията сила, и за Божия слава.

Как да живеем по-пълноценен живот – това е животът, който е проектиран от Бога, за нас.

Какво означава да живеем в Божието царство? Това означава, че можем да внедрим Божията програма в, нашия дневен ред. Можете да приемете Божията воля над волята си. Бог се грижи. Той иска да ни благослови. За това Го постави на първо място в живота си.

В кората на малкия мозък клетките на Пуркиние наброяват 26 000 000. Те достигат пълно развитие само към осмата година от живота на човека.

За това малките деца не умеят да преценяват движенията си и изглеждат доста непохватни. Буквите и цифрите, които излизат под моливите им изглеждат не много красиви.

Тренировките и обучението ускоряват узряването на клетките на Пуркиние.

Интересното е, че най-развит малък мозък имат гимнастиците, балерините и фигуристите.

Освен това клетките на Пуркиние са много чувствителни към алкохола. Даже малки дози алкохол водят до катастрофа в малкия мозък, който определя движенията и съгласуваността на ръцете и краката.

Не трябва да се съсредоточаваме на думите и формулировката на греха.

Господ иска от нас да живеем в любов към Него и ближния. Следователно всеки грях е неприязън към Бога и ближния. За това нека да помислим: В какво се проявява нашата ненавист към тях?

Да се разбере това не е сложно.

Какво е любов? Това е желание да бъдеш с този, който обичаш. Ако обичаш една жена, ще искаш да живееш с нея заедно. Ако обичаш децата си и родителите си, ще общуваш с тях по-често.

Ако ти обичаш Бога няма да ти бъде трудно да станеш сутрин рано и да общуваш с Него в молитва и чрез Словото Му. Ако ти е трудно да правиш това, означава, че ти липсва любов.

Така е и с ближния. Ако наистина го обичаш, няма да ти е трудно да общуваш с него. Трудно ще ти бъде да го обиждаш, да му се сърдиш, да му се гневиш и да се дразниш от него.

За това е нужно да се покаем. Не че сме нарушили някое правило, а че не ни достига любов към Бога и ближния.

Когато насекоми нахлуят в дома ни, много е трудно да се отърве човек от тях. Ако забележите хлебарка или мравка на своя територия, бъдете сигурни наблизо се крият много повече вредители.

Днес ще ви разкажа как да се избавите от някои насекоми по съвсем безвреден начин. Дори ако в дома си имате деца или животни, смело можете да използвате това средство.

Всичко, което ви е необходимо са няколко дафинови листа. Сложете няколко от тях по ъглите на дома си и ще забравите за „нежелателните „гости в своето жилище.

Цялата тайна се състои в това, че насекоми като хлебарки, мравки, мухи, комари и молци не понасят миризмата на дафиновия лист.

Поставете дафинови листа в съдове, където съхранявате зърнени култури, така ще предотвратите появата на малки бръмбари в хранителните си запаси.

Веднъж група младежи посетиха един Детски дом. След като разговаряли с децата, те решили да разберат, как са усвоили материала по Библията, който са изучавали до сега.

Едно момиченце попитало:

– Мога ли да разкажа историята за Давид и Голиат?

Гостите с радост се съгласили.

И момиченцето започнало да разказва:

– Давид бил много добър човек и обичал Бога, но веднъж направил нещо лошо.

Учителите от дома се спогледали. Никой от тях не бил разказвал на децата за Вирсавее.

А момиченцето продължило да разказва:

– Давид бил много висок на ръст и веднъж обидил малкия Голиат. Давид го ударил с камък по главата.

Всички започнаха да се смеят, дори и децата.

И до сега още се помни историята за „малкия Голият“.