Това бе честа реплика на баба ми. когато правех поредната пакост.

Е, нека не стигаме до крайности.

Дете, „възпитавано“ само чрез бой става точно толкова неудържимо и невъзпитано, колкото дете, неусетило когато трябва, здравината на родителската десница. Тук трябва да има баланс и „индивидуален подход“, както твърдят някои педагози.

Но помня и други думи на баба: „Това са глупости. Дете да се гали само насън. Детето трябва да бъде галено именно когато е будно. За да знае, че е обичано.“

Любовта е била винаги лекарството за каква да е ситуация. Ако я няма, проблемите са налице. Всеки бой става безсмислен, ако няма любов. Чувството, че си обичан те прави покорен и изпълнителен.

По празниците всяко дете очаква своя подарък. Изглежда добрия старец не е смогнал с раздаването на подаръците и затова е изпратил в щата Юта своя елен.
Семейство Келер в празничната нощ първо чули грохот, а после тропот.
След като счупил витражните стъкла, един елен се озовал пред смаяните домакини. Рогача спокойно се разходил из стаята, а след това започнал да „разопакова подаръците“.
Келер не посмял да хване уплашеното животно, а се обадил на природозащитниците, които му помогнали да изведе от дома си неканения гост.

През 30-те години на миналия век, Джозеф Фиглок, жител на Детройт, си вървял по улицата. Изведнъж от прозореца на многоетажно жилище върху главата на Джозеф паднало едногодишно дете. Участниците в инцидента се отървали с лека уплаха.
По-късно се изяснило, че млада и безгрижна майка, просто е забравила да затвори прозореца, а любопитното й чедо се качило на перваза на прозореца. И вместо при падането детето да умре, попада в ръцете на объркания си неволен спасител.
Ще си кажете поредното чудо. Но какво ще кажете за това, което се е случило година след това?
Джозеф вървял по улицата и изведнъж от многоетажното жилище на главата му паднало същото дете.
Оказало се, че Джозеф сам е поставял тези бракувани прозорци, които не се затваряли добре, за което бил наказан.
За да не изкушава съдбата той започнал да минава от другата страна на улицата. Минали години. Но както казват, от съдбата си не можеш да избягаш.
Минавайки по познатата улицата от същия прозорец на глават му паднала девойка, която се оказала падналото дете на главата му преди 15 години.
Скоро след това Джозеф се оженил за момичето и от тогава не поставял вече прозорци, но с овладяване на технологиите свързани с професията си не се разделил. Това се оказало много удобно след брака му, защото се занимавал с това, още дълго време.

Нима има дете, което не обича шоколадово яйце? А как да си направим такова?
Вземете сто грама шоколад и го разтопете на водна баня. Надуйте балон, който да има формата на яйце. Облейте балона с разтопения шоколад и чакайте да изстине. Това повторете няколко пъти. След това оставете намазаният балон в хладилника.
Когато шоколада се втвърди, внимателно го разрежете на две еднакви половинки. Слoжете в средата изненадата и залепете внимателно шоколадовите половинки.
Това е всичко. Шоколадовото яйце е готово. Надявам се, децата ви да останат доволни.

В началото на 1995г. в китайския град Сиуан-Хе се появило необичайно дете. То било облечено странно и говорело на трудно разбираем китайски диалект.
В полицията казало, че се казва Хон-Хен и живее в манастир недалече от Чен-Джо. Момчето били на 11 години. То изглеждало уплашено и през цялото време питало къде е, защо градът е такъв странен и колите вървят без коне.
В полицията решили, че детето не е със всичкия си и го изпратили в психиатрична болница.
На въпроса на лекарят, коя година сме, момчето отговорило-1695г. След редица изследвания установили, че момчето е съвсем здраво. Доктор Ли много се заинтересувал от страния си пациент. Той повикал специалисти и ги накарал да говорат с Хон-Хен. Оказало се, че момчето говори на китайски, характерен за XVII век.
Детето останало в болницата почти цяла година и неочаквано изчезнало в началото на 1996г.
Доктор Ли решил да потърси манастира, за който споменал Хон-Хен. Оказало се, че той наистина съществува и е основан в началото на XVII век.
В архивите на манастирът докторът открил интересни записки. В тях се споменавало за някой си Хон-Хен, прислужник в манастира. В документите се съобщавало, че в началото на 1695г. момчето неочаквано е изчезнало и се появило една година по-късно „обладано от демони“.
Детето разказвало, че е било в  XX век, че хората карат каруци без коне, по небето летели святкащи колесници и хората разговаряли със огледалата си.
Обяснението на този загадъчен случай може да бъде само едно. Момчето по някакъв начин е попаднал в бъдещето.
Но щом то е могло да се върне обратно, означавали това, че бъдещето и миналото съществуват едновременно?