Вечерта отново седяхме на хълма. Той отново ме държеше за ръката и ме попита:
– Какво значи „Така съм решила“?
Въздъхнах, отпих глътка вино и реших. Ще му разкажа. Така или иначе случайните отношения не водят до никъде. Така.. само истината…
– През последните седем години в семейният си живот за всичко вземах решение сама. Съпругът ми напредваше в научната кариера. Когато се готвеше за магистърска степен, работех на две места, от учен преподавател каква прехрана можеш да очакваш? За тържеството по случай защитата на дисертацията му, взех кредит. После той се зае да получи докторска степен и аз трябваше да почакам с раждането на дете. Когато се занимаваше с работата си, аз трябваше да се преборя с различни проблеми: да не си купувам кожено палто, кола, да не ходя на почивка, да не допускам да го притеснява звъненето на аспиранти и студенти….
В края на краищата, той защити своя докторат, получи желаното професорско звание и за първи път реши да вземе самостоятелно решение. Да зачертае всичко, което му напомня за трудностите на неговото изкачване…..Така зачеркна и мен. И аз се съгласих с него.
Той дълго мълча. Прасковите и виното на масата останаха непокътнати. Не знаех за какво мисли. Проклинах се за това пътуване. И какво се оказва, седя в красива рокля на стола с „вкусен кебап и коняк“ на масата. Курортна романтика…..
Той стана и ми протегна ръка:
– Хайде, сега няма да вземаш никакво решение. Просто ми се довери…..

Полицията намерила пет годишно дете, момиченце, което живеело във фермата в Соликамския район, което знаело само да мучи и през зимата изобщо не излизало на улицата, защото нямало никакви дрехи.
Детето не е посещавало детска градина. По цял ден то било между кравите, а вместо с кукли си играело с угарки.
Интересното е, че детето не е сираче. То живее във фермата с майка си и втория си баща. Но методите им на възпитание били малко странни. Когато момиченцето им пречело, те го заключвали в килера.
Освен това майката и вторият й баща, които често посягали към бутилката, често биели детето. Те не се постарали да научат петгодишната си дъщеря да говори. Момиченцето подобно на крава мучало.
За непоносимите условия, в които живеело детето се обадил в полицията местен жител.
Момиченцето е изпратено в рехабилитационен център. Сега се адаптира към нормален човешки живот и усвоява необходимите навици.

Човекът и змията си живеели добре. Той в къщата, тя сред камъните на дувара. Случило се обаче веднъж, че змията ухапала детето на човека. Хукнал той с брадвата подире й. Е, не могъл да я убие, но успял да отсече опашката й. Минало време, поотлежала скръбта на човека и той един ден рекъл на змията да турят пепел на миналото и да заживеят в предишния сговор. А тя, натежала от мъдрост през годините, подала глава между камъните и му отговорила:
– Не се лъжи, човече. Докато ти гледаш гроба на детето си, а аз отрязаната си опашка, между нас приятелство не може да има.

Още тогава, като малко дете, честичко заставах на морския бряг и с часове гледах играта на морето.
Случваше се понякога там да се надигне вълна̀, гигантска и заплашителна. Набъбнала от сила, със стихиен устрем се насочваше към сушата, сякаш готова с един удар да разцепи брега.
Тя тичаше нетърпеливо, уголемяваше се и изправяше острия си гребен. За нея няма земна преграда, която да възпре бурния й напор.
На пътя й застава скала, не много висока, нито твърде здрава.
Удар! За миг всичко се покрива в пяна и водни пръски. А после…. сякаш нищо не е било. Възправя се сред въртопите и се отърсва от потоците вода.
Накрая вълната, омаломощена, замаяна и усмирена, гузно се дръпва назад.

В ЮАР лекари извършили рядка операция за спасяване на бебето в утробата. Те буквално трябвало да разрежат стомаха на майката, да направят операция на белите дробове на детето, при което се наблюдавало спиране на дишането.
В 6-ия месец от бременността, лекарите съобщили на Тарин Форд, че при детето й са открити сериозни аномалии. Според думите на лекарите при детето се наблюдавало спиране на развитието на белите дробове. Кръвното му налягана било много високо. Това можело да доведе до проблеми с дишането и да спре сърцето. В подобни случаи 95 % от децата умирали.
В 7-я месец от бременността лекарите разрязали корема на жената и направо в утробата в делите дробове на детето сложили специална тръбичка. Накрая успели да извадят излишната течност от дробовете на детето, след което зашили стомаха на майката.
Удивлението на лекарите нямало граници, когато след 2 месеца чрез цезарово сечение Тарин Форд ражда здраво момче с тегло 3.36 кг. Детето е напълно здраво.