Бог иска първо да се научим да го обичаме и да инвестират в това, което бих нарекла „Фонд на съгласието“. След това Той иска да се научим да обичаме и да инвестираме в другите хора от Божието семейство. Това е, което наричам „Фонд на съгласието“.

Как се инвестира в този фонд?

Като използвате част от парите си, за да насърчите приятелството си с други хора, за да се изградите взаимоотношенията с тях и да докаже любовта спрямо тези лица.

Всеки път, когато давате част от парите си на някой, ви се приближавате по-близо до него. Когато влагате пари за хората в малка група или инвестирате в тях, израствате по-близо до тях. Всеки път, когато напишем бележка на насърчение, когато сме купили храна и я дадем на някой, който е болен или нуждаещ се, току-що сме инвестирали в договорния фонд.

Всеки път, когато отворим дома си, за малка група и осигурим освежителни напитки, все едно сме инвестирали в фондът на съгласието. Когато сте осигурили детегледачка за някой, който се нуждае от такава, за да отидете на конференция или да отсъства временно от дома си, вие сте инвестирали пак в този фонд.

Използвайки средствата си, за да покажем любовта си към някой друг в семейството на Бога, е все едно да инвестирате в небесния фонд.

Защо трябва да правим това?

„Защото извършването на това служение не само запълва нуждите на светиите, но и чрез многото благодарения се излива и пред Бога; понеже те славят Бога поради доказателството, което това служение дава за вашата послушност на Христовото благовестие, което изповядвате, и за щедростта на вашето общение към тях и към всички“.

Можете да дадеш без да обичаш, но не можеш да обичаш, без да дадеш.

Агата Кристи е израснала в богато семейство. Майка ѝ забранила на детегледачката да учи малката Кристи да чете, защото не искала дъщеря ѝ да чете книги, които не са за възрастта ѝ.

Когато Агата Кристи станала на шест години, детегледачката ѝ отишла при майка ѝ и казала:
– Госпожо, извинете ме, но ще ви разочаровам. Агата се е научила да чете.

Кристи е разказвала в мемоарите си, как в детството е играела с въображаемо коте. Тя измисляла сюжети и истории за него, придавала фантастични характеристики на героя си, а детегледачката стояла до нея и плетяла чорапи.

Такива фантазии, които имат децата, при възрастните вече ги няма. Рационалният ум убива творческите сили, уменията и способности.

Логиката и рационалното зърно в детето са специални.

Понякога като погледнем децата си, имаме чувство, че са се „отнесли“ нанякъде. Но именно в този момент те преработват получената информация интензивно.

За това е необходимо да дадем на децата си поне 2-3 свободни часа на ден, когато те могат да фантазират, измислят, ….