Когато наблюдаваме модели, очакваме от тях да са съвършени. Но много от нас даже не подозират, че някои от тях, всеки ден се борят с някакво заболяване.

Такива модели вдъхновяват не със своята красота, а с невероятната си сила на духа.

Днес благодарение на Ребека Марин често се използва понятието „бионичен модел“.

Девойката се е родила без ръка, но това не ѝ е попречило да стане модел и филантроп.

Ребека не е станала модел веднага. Тя се е опитвала да си пробие път към подиума дълго време. Борбата с модната индустрия ѝ е отнела доста години.

Днес тя има бионична ръка, известно име и сключени договори с  TIME, People, Cosmopolitan и Teen Vogue.

И големи, и малки знаят, че птиците не дават мляко. Но учените смятат, че някои пернати дават мляко. Към тях можем да отнесем гълъба, пингвина, фламингото. Млякото им прилича на извара и става само за изхранване на пиленцата.

Според легендата птиците живеещи в рая хранили своето потомство с мляко.

Много отдавна хората не знаели, че съществува такъв продукт и от това се възползвали само малките.

Уморени от досадните си поклонници девойките ги изпращали да търсят несъществуващо мляко. Смелите юноши смятали за свой дълг да изпълнят поръчението. Те загивали от жажда в безводните пустини.

Хората смятали, че ако някой опитал такова мляко, животът му щял да бъде щастлив и няма да боледува.

Така словосъчетанието „птиче мляко“ започнало да олицетворява невъзможното и невидяното.

С този израз нарекли най-вкусните бонбони. Те започнали да се произвеждат в Полша през 1936 г.

Както е известно китайският език е тонален език.

Една и съща сричка произнесена с различен тон, може да означава съвсем различни неща.

Във един ВУЗ учила една китайска девойка.

През петте години на обучението си тя не реагирала остро на неправилния начин, по който се обръщали към нея.

Но след държавния изпит признала на професора, че през всичките тези години я наричал „Лошо храносмилане“.

Антон Стаматов беше четвърти курс в медицинския факултет. От малък мечтаеше да помага на хората и да изнамери лек за болестите, пред които лекарите стояха безсилни.

Безсънни нощи, ровене из книги и учебници, бе станало като нещо нормално за Антон, особено през тези четири години на изпити, лабораторни упражнения и практики.

Един ден в клиниката докараха Моника. Тя бе красиво русокосо момиче с топли кафяви очи. Антон погледна листа, с който я приеха и изтръпна:

– Остър бактериален ендокардит!

– Това е една от най-ужасните болести, – каза Николов, който допълнително преглеждаше изследванията ѝ. – Случаят е безнадежден.

Антон познаваше много добре това заболяване. То бе свързано с възпаление на ендокарда и на сърдечните клапи. Боледуват повече мъже и то над 65 годишна възраст, но това беше младо момиче. Явно инфекциозния процес бе продължил своята дейност над шест седмици.

Моника поддържаше температура под четиридесет градуса, а сърцето ѝ отказваше.

Без особен резултат тя бе прегледана от водещи професори, а сега бе оставена за обучение и наблюдения на стажантите.

Антон не искаше това момиче да умре. Той не можеше да предложи някакъв революционен метод за лечение, но се влюби в девойката.

Започна всеки ден да я посещава и да ѝ носи цветя. Тя му се усмихваше и шеговито му казваше:

– Вие превърнахте болничната стая в градина. Всеки ден ми носите цветя, а аз няма къде да ги сложа вече.

– Моника, вие изглеждате като тях красива и нежна, – каза ѝ един път Антон и смутено наведе поглед надолу.

Тя също се влюби в него и с нетърпение очакваше посещенията му. Вече познаваше стъпките и гласа му от далече.

Веднъж вратата беше леко открехната и Моника чу как Антон попита сестрата преди да влезе при нея:
– Как е Моника?
– Вие те истински вълшебник, младежо, – засмя се медицинската сестра. – Какви учени глави си блъскаха умовете, да намерят начин да ѝ помогнат, а вие като с магическа пръчка оттласкахте болестта далече от нея.

– Те е прекрасно момиче и трябва да живее, – възкликна възторжено Антон.

И чудото стана. Тя оздравя и напусна клиниката.

Двамата с  Антон се ожениха и имаха деца. На сребърната си сватба поканиха дори лекуващия Моника едно време лекар.
– Обичайте се, – беше се усмихнал възрастният лекар.- Болното сърце се лекува  чрез любящо такова.

Когато по-късно Моника почина, тя завеща сърцето си на онази клиника, където бе постъпила безнадеждно болна.

Във висшето общество дамите предпочитали да бъдат „бледи“, това особено се ценяло на баловете. За достигне такава бледост девойките нищо не ядели, силно стягали корсета си, ядели само малко тебешир и пиели оцет разреден с вода.

Родината на суши се явява не Япония, а Югоизточна Азия, където вареният ориз ферментирал, а в него се поставяла риба, която благодарение на тази ферментация можела да се съхранява за дълъг период от време.

Истината е, че от това суши ядели само рибата, а киселият и ферментирал ориз се изхвърлял.

Но японците през XIV-XVI в. се досетили да добавят към ориза оцет, за да го направят подходящ за използване и да се ускори процеса на ферментацията.

Едва в началото на XIX век готвач на Йохей Ханай предложил ориз със сурова риба, създавайки съвременното суши.

Оцетът е един от античните продукти, в които става микробиологичен синтез, който по древност може да съперничи само на виното.

Най-ранното споменаване на оцета се отнася към древния Вавилон и датира от 5 хиляди години преди новата ера. Още тогава древните вавилонци са правели оцет от финикови палми, наравно с финиковото вино.