Бе вторият ден от страстната седмица. В църквата имаше богослужение.

Когато Наум чу притчата за десетте девици, подчерта след службата:

– Християните носят огромна отговорност за всяко действие в живота си, а също и за причинно следствената връзка в него.

– Ако работиш много това не означава, че ще се постигнат реални постижения, – отбеляза Данчо.

– Възможно е, работата ти да се провали от този, който работи след теб, – повдигна вежди Наум.

– Работата носи скръб и болка. Ставаш рано и лягаш късно, често не можеш да заспиш дори през нощта и си изпълнен с усещането, че работата всъщност не е чак толкова добре свършена, – доуточни мисълта си Данчо. – С други думи, тя никога не те удовлетворява напълно.

– Работата и постиженията, без Божия мир в живота ни чрез Духа, никога няма да бъдат достатъчни. Нуждаем се от Бога, Чийто труд води до истинска почивка и от Спасителя, Който може да спи дори по време на буря, – усмихна се Наум.

През 2016 г. крал Мсуати III има 13 жени и 25 деца. За церемония, на която се избира нова съпруга от цялата страна се събират хиляди млади девици, за да изпълнят полугол ритуален танц.

На всички банкноти от последната серия след 1986 г. могат да се видят изображенията на Мсуати III.

Към май 2010 г., Свазиленд става лидер сред страните с най-висок процент на хората, заразени с човешкия имунодефицитен вирус. Повече от една четвърт от населението са ХИВ-позитивни.

Когато Константин Философ бил на седем години сънувал странен сън. Той изтичал при родителите си и им го разказал:

– Сънувах, – започнал да разказва Константин, – че управителя на града е събрал всички девици и ми каза: „Избери си една от тях за невяста“. Огледах ги и си избрах най-красивата от тях, украсена с злато и скъпоценни камъни, която се казваше София.

Тогава родителите му разбрали, че Господ е отредил за сина им София, Божията мъдрост.

Зарадвали се в духа си и усърдно започнаха да учат Константин не само да чете и пише, но и на Богоугодна доброта и благочестие.

У нас повече правят снежни човече, а за снежните жени изглежда е забравено.
Смята се, че в снежния човек, се почита духа на зимата. Към него са се обръщали с молби за помощ. Чрез снежия човек и снежната жена хората са се стемели да умилостиват небесните сили.
Може би за това в ръцете на снежния човек се слага метла, за да може да отлита на небето, когато пожелае.
Със снежните жени историята е по-особена. Вярвало се е, че въздухът е населен от небесни девици, заповядващи мъгли, облаци, снегове и дъждове. За това в тяхна чест устройвали тържествени ритуали. За да умилостивят небесните обитатели, те правели снежни жени, като ги възвеличавали за небесни нимфи на земята.
При древните славяни виелицата и бурята са индетифицирали с девицата на снега. Често си я представяли като набита, яка и величествена. С епитетите бяла дреха се изобразавал блясък, сияние, красота. В приказките е показана като майка Зима или зла мащеха. Явява се в образа на побеляла магьосница и млада Снежанка.
На 25 декември по време на зимното слънцестоене селяните палели огромни огньове, за да помогнат на слънцето да грее по-силно.
За да не бъде зимата много тежка, правели снежни жени, въртели хоро около нея и пеели: „Мраз и студ, пред оградата дойде. Снежната жена го донесе. Жената с гърбавия нос. Вземете снежни топки и я разрушете“.