Не е нужно да правите нещо лошо, за да ви нападне дявола. Това е, което той постоянно прави. Библията го нарича „клеветникът на нашите братя и сестри“. А той не иска нищо повече от това, освен да атакуват тези, които обичат Исус.
Но често нашият собствен нечист живот отваря вратата на нашите сърца за неговите атаки. Той знае, че ако успее да вмъкне само крака си във вратата чрез някаква примамка, ние сме загубени. Ще ни пробутва всички видове изкушения от порнографски филми, книги и песни с непочтенно съдържание – всичко, за да ни направи неефективни в Божието дело на земята.
Ето защо нагръдник на правдата, както казва Павел, е толкова важно нещо.
Aко римски войник отива на бой винаги ще поставя нагръдника, за да защити сърцето си.
И ние трябва да го правим. Павел ни казва, че правдата, или чистотата на мотивите ни, е нашата броня. Когато ние се молим на Бог да ни даде чисто сърце и чисти подбуди, ние поставяме този нагръдник на правдата.
Сатана се страхува от човек с чисто сърце. Такъв човек не е идеален, но е лицето, което иска да направи правилното нещо и да държи правилните мотиви. Хората, които държат чисти сърцата и мислите си, не трябва да се страхуват от дявола, защото той се страхува от тях.
Чистота не означава съвършенство. Бог очаква чистота на мотиви, а не съвършенство в действията. Това означава, че когато правите нещо, вие искате да го направите правилно. Не можете да имате Божието благословение за семейството си, бизнеса си, или всяка друга област от живота си, освен ако не сте чисти по сърце.
Ако отворите сърцето си към алчност, вие ще следвате пътя към унищожение. Тогава сатана може да ви накара да искате повече и ще ви убеди да не плащате данъците си. Той ще ви накара да направите сенчестия бизнес или нечестна сделка. Оставете вратата към сърцето си открехната чрез гордост и ще получите аплодисментите и похвалите на другите, но не и одобрението на Бога.
Без чисто сърце, сме слаб противник за сатана. Ние трябва да бъдем силни, за да се изправим срещу атаките на дявола, а за това е необходимо да се предпазим с Божията броня на правдата.

Проверяваше данъците с дошлия да ги инспектира, а нямаше никакъв опит, защото от скоро беше в бранша. Когато приключи работния ден не бяха намерил нищо нередно. Хората от фирмата, на които провеха проверка бяха много доволни.

Когато шефът излезе за малко, счетоводителят му подаде малък плик за проверяващия, на когото той помагаше през деня и го придружаваше навсякъде.

Той се стъписа. Вътре в плика имаше много пари. Сконфузи се. Не знаеше как да постъпи. Нали всичко беше наред, за какво беше нужен този подкуп?

Щом шефът се върна в стаята, той му върна плика и каза:

– Това не е необходимо, всичко мина гладко и добре.

Шефът извади парите и ги преброи. Вътре имаше 25 хиляди.

– Къде са останалите? –  попита шефа. – Вътре имаше 50 хиляди.

Тогава той разбра, че счетоводителят си беше присвоил половината.

Размина му се, но от тогава щом му дадяха пари да ги предаде на някого, отиваше и му ги даваше, независимо от това как са протекли нещата.

Трудно е да бъдеш честен и безкомпомисен, защото или се съгласяваш да станеш като тях, или те изхвърлят, като неблагонадежден.

Някои казват, че си на толкова години, на колкото се чувстваш. Доста хора остаряват преждевремено, а други остават вечно млади.

Веднъж разговарях с един възрастен човек и ето какво според него показва, че си остарял:

– Когато човек остарее започва да си подремва без причина. Рождество или Нова година не го вълнуват вече. Постояно се тревожи да не забрави нещо. Работи прекалено много. Носи очилата си закачени с връвчица на врата си, но често забравя, че са там. Плаща данъци и разгорещено коментира: „Какво по дяволите правят с парите ми?“ Подозрителни са към децата и техните мотиви. Не се радва  на нищо.

Ако разпознаете някои от изброените белези у себе си, не си мислете, че вече сте остарели. Вероятно това е времено явление, което можете да преодолеете.

Той беше главен инспектор в данъчхата служба, в отдела патентни данъци. Човекът срещу него строго му заяви:

– Всични данъчни декларации са обработени стриктно. Няма нищо съмнително.

Е все пак той беше шеф на фирмата., но дали можеше да му се вярва. Инспекторът не беше много впечатлен от изказването.

– Още по-добре за вас. Значи няма да работим повече от необходимото време.

Това беше музика за бизнесмена и той гордо изпъчи гърди.

– Чуйте, инспектори, не ми е съвсем ясно защо всъшност сте тук. Плащам толкова високи данъци, не разбирам защо държавата иска още пари.

– Очевидно не плащате достатъчно. Държавата търси пари, за да запуши дупка от сто милиарда лева.

– Какво говорите? Сто милиарда лева? На грешен адрес сте попаднали. Тук няма да намерите толкова пари.

– Естествено, че не, – усмихна се успокоително инспекторът. – Това беше само малка шега.

Идеята е да бъдат показани всички подробности за работата на проститутките, за които се страхувате да попитате.
На посетителите ще се разказват, как преминава работния ден в един публичен дом и какво е ежедневието на хората там.
Експозицията включва разказ за развитието на проституцията от най-древни времена и как са се изменяли употребяваните уреди за това.
В едно от помещенията на експозицията има стая за класа „лукс“ и зала показваща бита на „бедната проститутка“.
Според местните власти, създаването на такъв музей е добра идея, тъй като това ще помогне на туристите да разберат правилно дейността на проститутките, което от своя страна, трябва да накара хората да се отнасят с респект към „жриците на любовта“.
В амстердамския квартал на Червените фенери легално работят около 7 хиляди човека. Повечето от тях са дошли в Холандия, за да търсят по-добър живот, преобладаваща част са от страните на Източна Европа.
В Амстердам проституцията е законна и е строго контролирана от държавата. Бордеите плащат данъци и се подлагат на редовни медицински прегледи.
Кварталът на Червените фенери е станал една от забележителностите на града. Той привличайки всяка година около милион туристи.