Държавата не мoже да се развива при недостиг на средства в бюджета. А той се попълва за сметка на данъците. За всяка страна те са различни. Има такива странни между тях, които те карат да се почешеш по главата.
Не бяха пощадени от данъците и нашите домашни любимци. Да, но за тях плащат не животните, а техните стопани.
Например, в Австрия през 2006 г. се появил данък за кучетата. Като допълнение към него, собствениците на животните сключвали застраховка за всяко куче, което се е родило след 2006 г.
Стойността на застраховката надвишава 700 евро. За да успокоят хората, властите са уточнили, че тези пари ще бъдат използвани за лечение на хора, ухапани от кучета. Като цяло идеята е много добра.
Странно, но на хиляда кучета ежегодно се падат не повече от 10 „ухапани“.
Какво излиза? Доброволната-задължителна застраховка е само прикритие за изземване на „излишните“ пари от портмонето на австрийците.
А при неплащане на данъци и избягване да се сключи „кучешката“ застраховка, глобата е в размер на 3500 евро.

Договорът създава автономно, зависимо княжество България с християнско правителство и правото да има войска. Окончателните граници на Княжеството трябва да се определят от смесена руско-турска комисия.

Територията на България трябвало да обхваща земите от река Дунав по новоустроената сръбска граница и оттам по западната граница на казата Враня до планината Карадаг. Оттам границата ще мине по западните граници на казите Куманово, Кочани, Калканделен до Кораб планина. След това границата се спуска на юг по Черни Дрин и после по западната граница на казите Охрид, Старово и Корча стига до планината Грамос. Оттам границата тръгва на изток през Костурското езеро, стига до река Мъгленица и се спуска до Солунския залив. Границата заобикаля Солун и през езерото Бешик гьол излиза на Орфанския залив. От Буру гьол границата извива на север към Родопите до Чепеларе, откъдето завива на изток и се спуска по Арда, после минава през Източна Тракия до Черно море, като оставя Одрин в Османската империя, а Лозенград, Люлебургас и Малко Търново – в България. Границата напуска морския бряг при Мангалия и през Добруджа излиза на Дунава при Расово. Това са границите според член 6 на договора.

Територията на новото княжество България обхваща Видинско, Врачанско, Търновско, Русенско, Силистренско, Варненско, Софийско, Пиротско и Вранско в Поморавието, почти цяла Македония, без най-южните области, части от Косово, Качаник и Албания, Корчанско, част от Източна Тракия и Южна Добруджа.

Начело на държавата трябва да застане княз, който да бъде свободно избран от народа, утвърден от Високата порта и одобрен от Великите сили. Никой член на властващите в Европа династии не може да седне на българския престол. Събрание от български първенци, свикано в Пловдив или Търново, трябва да обсъди и приеме основен закон на страната, по примера на тези в Дунавските княжества от 1830 г. Това в казано в член 7 на договора.

Османските войски трябва да напуснат държавата, а руските да останат още две години, според члед 8 от договора. Уточняват се и въпросите, свързани с наличието на османски държавни, обществени и лични имоти в България и плащането на годишния данък на княжеството към Портата, които са посочени в Член 9, 10, 11.

Направените за участие вложения са достигнали 550 хиляди долара. Девойката е поставила под чуждо име, своя снимка, за да привлече повече участници в търга.
Изобретателната студентка е предпочела да използва фиктивното име Елизабет Рейн и не е съобщила местонахождението си.
Предложението да се лиши от дественост на търговска основа момичето е публикувало на личния си сайт. Първоначално били поместени снимки на особата по бельо, а лицето ѝ било скрито. По-късно тя променила решението си и за да се създаде повече шум около търга е поставил снимка си и кратка информация за себе си.
Студентката се е консултирала с юристи по въпроса, дали може да бъде изключена за своите лудории от ВУЗ или не. Според експертите, това е невъзможно, дори ако учебното заведение научи за търга.
В какъв ВУЗ учи Елизабет не се уточнява. Те е получила бакалавърска степен и сега се готви да защитава две дисертации, магистърска и докторска степен.
Според студентите, тя винаги е бил много зает човек и време да се раздели с дествеността си не е намерила по-рано. В детството и юношеството си Рейн е живяла с баща си в Саудитска Арабия, което също допринася за зает личен живот.
Причината, която я е накарала да сложи девствеността си на търг, Рейн обяснява с необходимостта от финансиране, жажда за приключения и скандали, любов с еротика.
Този случай за представяне на търг на девственост не е изолиран. Така, 17 -годишната унгарка се опитала да обменят пари срещу девствеността си, поради финансови затруднения, а 18 -годишна румънска студентка преуспявайки с продажбата, била принудена да плати внушителните данък за проституция.
Не знам какво си мислите, когато четете горното, но това е страшно. Пълна деградация и падение! Няма морал, няма етичност, парите властват над всичко.

Френският конституционен съд е взел окончателно решение за въвеждането на данък за лукс в размер на 75% , като посочва, че съответното нововъведение е било осъществено от социалистите дошли преди това на власт и е напълно законно.
Това означава, че всички юридически и физически лица, които пребивават във Франция и печелят повече от един милион евро на година, ще бъдат принудени да дават на държавата непропорционална голяма част от доходите си.
По-рано това нововъведение е довело до това, че от Франция са напуснали много бизнесмени и известни личности.
Въпреки това, след приемането на окончателното решение на Конституционния съд,  оттока на капитали от държавата, страдаща от намаляване на темповете на промишлено развитие и увеличаване на безработицата, съществено ще се увеличи.
Трябва да ви припомня, че сегашният президент на Франция Франсоа Оланд, нееднократно е признавал, че не обича богатите хора, може би за това се ползва с рекордно ниска подкрепа на своите съграждани.

На високо място, подпрян отвсякъде с възглавници седи съдията. Около него са разположени секретари и различни чиновници. Пред него група хора и всеки настоява, че неговото дело е неотложно.
По-разумните постъпват по друг начин. Те не се смесват с викащите, шушукат си с чиновниците, дават подкупи. Назованите размери на подкупите се прехвърлят от ръка на ръка и отиват, при когото трябва, като всеки придвижващ „даването“ се облагодетелства от него.
Когато нискостоящите наситят алчността си, един от тях отива при съдията и му пошушва нещо. Така се дава ход на делото и то с искания изход. Нещата добре се задвижват за този, който е предложил повече пари.
А сега вижте друга картина.
Силните викове на тълпата са прекъснати от бедно облечена жена. Тя стои на края и вика към съдията. Казват й да мълчи. Укоряват я, че всеки ден идва тук.
– Няма да престана да идвам тук, докато съдията не ме изслуша.
Най-накрая съдията маха с ръка и казва:
– Попитайте я какво иска.
Веднага му разказват историята й. Тя е вдовица. Синът и взели войник, а тя сама не може да обработва земята. Освен това бирниците искат от нея данък, от който тя може да бъде освободена като вдовица.
Съдията зададе няколко въпроси и отсъди:
– Освободете я от данъците й.
По такъв начин настойчивата жена била възнаградена.
Очевидно е, че ако тя имаше пари, за да подкупи чиновниците, нейното дело можеше да се реши много по-бързо.
По време на молитва ние се чувстваме като бедната вдовица самотни, безпомощни, всички ни лъжат и никой не ни изслушва. Но истинската ситуация е съвсем друга.
Нашият любящ Баща няма нищо общо с недостъпния съдия. Ние винаги имаме достъп до Него. Той е наш Застъпник, Който ходатайства за нас.
Когато Бог забавя отговора си, ние си мислим, че на Него не Му е до нас, но по-това време Той иска да поправи нещо в нас. Божията милост винаги е с нас.
Ако бедната вдовица успя да придобие правосъдие даже от безсърдечния съдия, то „Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?“