Този празник е свързан с „Влизането на Исус Христос в Ерусалим“. Всеки християнин е добре запознат  с този етап от живота на Христос.
Както е написано в Евангелието от Матея, Исус след чудотворното възкресение на Лазар решил да влезе в Ерусалим, като своя предшественик цар Давид.
Виждайки го как се спуска от Елионския хълм, народът го приведствал:“Осанна! Благословен, който идва в Господното име!“ и застилали пътя му с палмови клонки.
Така в Ерусалим са срещали особено важни персони.
Почитта и уважението, което гражданите оказали на Христос, предизвикало негодувание от страна на фарисеите, които не се поколебали да обвинят Исус в опит за сваляне на римския Цезар и подстрекателство към бунт.
И все пак, в този знаменателен ден вярващите жители на Ерусалим с чисти намерения отворили сърцата си към Бога.
В памет на тези чистосърдечни пориви в този ден, християните по цал свят използват в църковните ритуали клонки от дърветата, най-често за това се използва върбата, първото дърво събудило се от зимен сън под лъчите на пролетното слънце.
Този празник има две значения: Той е символ на признаването на Исус Христос като Месия и преобраз на влизането на Човешкия Син в Рая.
Атеистите в различни страни, заедно с вярващите, не остават безразлични към този велик празник. Макар и да не разбират истинската същност на празника, те приемат Цветница като символ на пробуждането и пролетното обновяване на природата.

Една малка част от древната керамика намери в съвременен Израел, хвърли светлина върху живота в библейски времена и помага да се докаже, че цар Соломон и цар Давид са управлявали Израел.

Археолозите са намерили находката в района на Офил при разкопките направени миналата година. Буквите, намиращи се на фрагмент от керамичен съд, вероятно създадени през X век пр.н.е., първоначално озадачили учените. Преди това с такава писменост не са се сблъсквали. Въпреки това, водещият експерт д-р Дъглас Петрович вярва, че езикът е примитивна форма на иврит. Това доказва, че израилтяните са живели в този район много преди времето, което се е смятало до сега.

Когато надписа бил намерен през декември 2012 г., учените предположили, че това е на ханаански език Ханаан са народ, споменат в Библията, живеещ на територията на съвременен Израел.

Хората, които са използвали иврит, са контролирали Ерусалим още в X в. пр. Хр. Този период съответства на периода, в който, според Стария завет, Израел е управляван от царете Давид и Соломон. Които и да се те, те са писали на иврит, както и сегашните собственици на тази земя.

Ако хипотезата на д-р Петрович се потвърди, той ще бъде в състояние да представи доказателства за надеждността на Стария Завет и че написаната тяхната история не е на стотици години, така както се приема. Това ще направи Стария Завет исторически разказ на реални събития.

Както може да се очаква, хипотезата на експерта, предизвика разгорещен дебат сред археолозите. Израел Финкелщейн от университета в Тел Авив е заявил, че открития надпис при разкопки в Офил, е важен за ранната история на Израел, но подчерта, че романтичните представи на Библията не трябва да влияят върху обективността на учените.

Един от послушниците попитал игумена на манастира:

– Какво трябва да направя, за да угодя на Бога?

–  Авраам е приемал страници и Бог е бил доволен. Илия не е обичал непознатите и Бог е бил доволен. Давид се е гордеел с това, което прави и Бог е бил доволен. Свещниците пред олтара се стесняват от това, което правят и Бог е доволен. Йоан Кръстител отишъл в пустинята и Бог е бил доволен. Йона отишъл в големия град Ниневия и Бог е бил доволен.

Попитай сърцето си, какво то иска. Когато сърцето ти е в унисон с твоите мечти, то ще може да угоди на Бога.

Много хора се оплакват от трудността да вземат решение. Без съмнение не е лесно да направиш избор.От всички възможни алтернативи най-лошата е не тази, която ни кара да вземем решения, засягащи нас самите, а тези които се отнасят до съществуването на другите.
Колко съдии никога не биха изцапали ръцете си с нечисти пари за подкуп, за да задоволи своята алчност, но биха го направили, за да не бъдат убити децата им .
Колко жени не биха опетнили собственото си име за злато и скъпоцености, но са го правили, за да спасят баща, съпруг или брат.
Колко синове биха се пазили от сурови думи или акт на неподчинение към родителите си, но бига ги произнесли и биха го сторили, за да защитят по-малкия и по-слаб брат.
Неподчинението е лошо, не може да се отрече. Но не мога да забравя, когато цар Давид и хората му умирайки от глад, ядоха от свещените хлябове, които са само за свещениците. Те не са били единствените и няма да бъдат и в бъдеще.
Затова ми е трудно да не изпитам съчувствие към онези, които са нарушили закона, не защото са търсили облаги и бляскаво бъдеще за себе си, а защото са били загрижени да помогнат на други и не са виждали, не са познавали или знаели друг начин да го направят.

Една вечер малко преди зазоряване цар Шапур лежал в леглото си. Тогава чул спора на часовоите. Един от тях казал:
– Няма по силно в света от моя цар.
Друг твърдял:
– В света най-силно е виното.
А трети казал:
– Няма по-силно нещо в света от жената.
На сутринта царя събрал своите министри и ги попитал:
– Според вас кое е най-силно на света царя, виното или жената?
След дълъг спор, той сам си отговорил:
– Царят понякога губи властта си, влиянието на виното е само за няколко часа, а жената…. Няма човек по-мъдър от Соломон, по-силен от Самсон, по-близко до Бога от Давид, но и тримата се съблазниха от жена.