Компанията Ravean Team е представила иновативно изобретение – яке, което за сметка на вградени батерии осигурява отопление, а също зарежда смартфон на улицата.

В самото яке са вградени няколко нагревателни елемента, които са разположени на гърдите, корема и гърба. Подгряването на якето става в три режима, при това максималната температура е 38 градуса по Целзий.

Вече можем да кажем, че с такова яке не се страхуваме от замръзване.

Захранването на нагревателните елементи се осъществяват за сметка на батерия от 10600 мАч, което е достатъчно да отоплява тялото в продължение на 15 часа.

Нагревателните елементи лесно се премахват и якето може да се изпере и изсуши. Самото яке е много леко само 80 грама. Освен това то има водоотблъскващо покритие, което предпазва собственика от дъждовно време и снежна буря.

Освен това, вградената в якето батерия може да се използва и за зареждане на смартфон.

За да започне масово производство на уникалните якета, специалистите от Ravean Team  са организирали събиране на средства на сайта Kickstarter. Инвеститорите оценили идеята. Само за два дни била събрана сума, която пет пъти надвишавала необходимата.

Що се отнася до цената на такова яке, първите инвеститори ще го получите за 139 долара през август на следващата година.

Мария пътуваше със сина си Емил в обществения транспорт.

В същия автобус се качи Гларусът, така наричаха 13 годишният Николай приятелите му. Когато Гларусът забеляза Емил присви пренебрежително очи и измърмори:

– Червенокос, пфу …..

След това се обърна към момчето, което се намираше до него, вероятно един от приятелите му и изпухтя:

– Ако някога ми се роди червенокосо дете ще го убия. Какъв отвратителен цвят. Оня малкия трябва да го приберат някъде и да не го показват навън.

Емил бе само на четири години, но думите на това грубо момче го смутиха. Мария се чувстваше унижена, за това, че рижите коси на сина ѝ бяха станали мишена на поредния хулиган.

Когато слязоха от автобуса Емил погледна майка си с тъжни си сини очи и попита:

– Мамо, защо хората не харесват моите коси? Ако бях като батко, който е тъмнокос, щях ли да им се харесвам повече?

Сърцето на Мария се разкъсваше от болка, когато чу въпросите на малкия си син. Тя го прегърна и го притисна към гърдите си.

– Мили мой, малцина са в този свят, които не харесват косите ти. В този свят има добро, освен зло. Съществуват добри и грижовни хора, които не биха се присмели на косите ти, за тях ти не би бил по-различен от другите.

Емил се усмихна топло и каза:

– Не се тревожи за мен, мамо. Въпреки, че говореше лоши думи за косите ми, у този батко може да се намери нещо добро. Вероятно е бил разстроен и е имал проблеми.

Да, в този свят злото не може да надделее над доброто.

Тони след дълго скитане по улицата, реши да влезе в магазина. Той не бе голям магазин, но в него имаше голямо количество и разнообразни обувки за малки, големи, мъже, жени, деца, …

Тони бе бедно момче. Разкъсаните му маратонки, от които се подаваха пръстите на краката му, отдавна не бяха сваляни от краката му.

Той влезе уверено в магазина и отиде при една жена, която даваше информация за обувките на тези, които желаеха да си купят нови обувки.

– Извинете, къде могат да се купят най-евтините маратонки? – попита Тони.

Жената му посочи с ръка щанда.

Изведнъж тя спря поглед върху краката на момчето и неусетно леко изсвири с устни.

„Как може да ходи, с такива парцаливи маратонки?“ – помисли си тя.

След това се обърна към Тони, който още не бе поел към посоченото място:

– Тези обувки от първия ден на започване на училище ли ги носиш?

– Да, – плахо отговори Тони.

Момчето наведе очи, а след това продължи, сякаш се извиняваше, че маратонките му са такива:

– Ние в къщи сме четири деца. Татко почина. Мама изкарва  по малко пари, колкото да има за храна, но вечно сме гладни. Тези маратонки бяха първо на Васко, после на Диди, а сега са мои. Васко обича да играе футбол и бързо ги скъса. Те не бяха нови, но запазени. Бяха ги дали на мама за работата ѝ. После Диди ги довърши, като се правеше на барелина и стъпваше  с тях на пръсти. Сега са мои, макар и окъсани нацяло….

Когато жената го изслуша, тя му каза нежно:

– Избери си, които обувки искаш, аз ще ги платя.

Тони бе като зашеметен. Той не можеше да повярва, че такова чудо може да му се случи и то точно на него. Със зинала уста момчето гледаше великодушната жена и от страх не помръдваше, да не би чудото да се развали.

– Отиди и се избери обувки, хайде, – подкани го жената. – Но ми обещай, че ще се учиш отлично и в училище ще се държиш добре.

Момчето клатеше само глава в знак на съгласие.

Тони излезе от магазина щастлив и доволен, притискайки нежно до гърдите си кутията, в която лежаха неговите нови маратонки.

Да помагаш на хората е прекрасно. Нека не забравяме за тези около нас, които се нуждаят от нашата помощ.

Всеки от нас иска да бъде здрава, щастлива и хармонично развита личност, която се реализира, обича и е обичана, да носи в света доброта и любов.

Дори ситуацията да е безнадеждна и нищо да не можете да направите в нея, трябва да простите и да се обикнете, за да не ви завлече всичко това надолу. Нима не искате да ви стане по леко в живота?

Отговорете ми: Може ли балон да излети, ако 1/3 от него е с камъни?

Не можеш да „полетиш“, за да достигнеш много по високо и качествено ниво в живота си, ако в гърдите си имаш болка и огорчение, защото всички около теб се опитват да те смажат, като ти казват, че от теб няма нищо да излезе.

Ето защо е необходимо да поработите върху вашите сложни взаимоотношения с околните, това се отнася особено за най-близките.

От тях няма къде да се скриеш. Ако искаш да се развиваш успешно по-нататък, разреши проблемите с хората и не оставяй петънце от раздор, обида и болка.

Йожен Дьолакроа е френски художник и график, водач на романтичното направление в европейската живопис.

„Свободата води народа“ е една от най-популярните му творби.

Дьолакроа е създал картината по мотиви на юлската революция през 1830 г., сложила край на режима на Реставрацията на монархията на Бурбоните.

След многобройни подготвителни скици на художника са му били необходими само три месеца, за да нарисува картината. В писмо до брат си Дьолакроа пише: „Ако не мога да е сражавам за Родината си, то бих искал да пиша за нея“.

В центъра на картината е изобразена жена, представяща Свободата. На главата си тя има фригийска шапка, древен символ на революцията. В дясната си ръка държи флага на републиканска Франция, а в лявата оръжие.

Оголената гръд символизира самоотвержеността на французите в този момент, които с „голи гърди“ вървят срещу врага.

Около Свободата са изобразени работник, буржоа и подрастващ, които символизират Братството и Равенството на френския народ по време на юлската революция.