Под „Гаражно стартиране“ се разбира млада компания, която е малка и с нисък бюджет. За офис обикновено ѝ служи гаражът на нейния основател.

Много международни компании, музикални колективи и художествени групи са започнали по този начин, с  няколко влюбени в своите работа ентусиасти.

Ако сравните какви са били известните марки в началото на своя път и какви са сега, ще се убедите, че най-грандиозното мероприятие започва не с ресурси и пари, а с решимост.

В началото на епохата на World Wide Web Джеф Безос създал книжен интернет магазин. За офис му послужил гараж, а работната му маса била направена от стари врати.

Сега Amazon е най-големият онлайн магазин в света. А Безос, наред със другите неща, финансира компанията Blue Origin, която се занимава със стартирането на космически кораби. Един от космодрумите е разположен директно в ранчото на Безос.

Агнес влезе в стаята. Видя как децата страхливо се бяха скупчили на групички  и ѝ дожаля за тях. Те нямаха вина, защо трябваше да преживяват толкова ужаси и тормоз.

Шайма бе вперила поглед в прозореца и предизвикателно мълчеше. Таклеф реши, че не може повече да мълчи и заговори:

– Страх ме е, че мама и татко могат да умрат и да останем сами. Плаша се от това, че доста хора от семейството ни  ще бъдат убити. Изпитвам ужас, че ще ни застрелят. Или че ще използват оръжие, което заразява с опасни болести.

Агнес погледна момчето с болка.

– Има такова оръжие, – каза Таклеф. – Първоначално нищо не усещаш, а после ти става лошо, боли те някъде по тялото, а после умираш.

– Кой има такова оръжие? – попита Агнес.

– Воените и онези, които искат да властват над хората, – каза ожесточено Шайма.

Едно от момиченцата непрекъснато обикаляше и си бъбреше само.

Няколко момчета се бяха скучили край масата и се бяха притиснали едно до друго, явно бе, че изпитват страх.

– Понякога не мога да заспя нощем, защото си мисля за бомбите, които падат върху къщата ни, – каза смутено Реем.

– Сънувах, – започна да разказва Хинд, – че всички сме си в къщи и не можем да избягаме. Бомбите падат върху нас, всичко пламва и се събуждам.

– Мама каза, че много хора върху, които са падали бомбите са изгорели живи, – изплака Алия.

– Не вярвам да ви убият, – каза насърчително Ана, – та вие сте деца.

– Ще ни бомбардират, – каза тъжно Хамза, – нали гледах по телевизията. Но за всички тези войни, те ще съжаляват.

– Войната е страшно нещо, – смръщва вежди Сахар, – Оръжията са станали по-мощни и убиствени. Няма как да се защитаваме от тях. Ще ни избият до крак.

Децата не споделяха за това, което са чули по телевизията или от разговорите на възрастните, а го трупаха в себе си. А когато останеха нощем сами, ги застигаше тревога и отчаяние. За тях най-големият ужас бе да останат сами след войната.

Екстремисти от Ислямската държава са арестували десетки учители в северозападната иракска провинция Ниневия, заради отказа си да преподават съгласно новия учебен план, утвърден от терористичните групи в училищата.

Местният активист Абдула ал-Мула е заявил, че нападателите нахлули в домовете на учителите и ги арестували заради протеста им срещу обучението на шириата, въведено от джихадистите.

Повече от 30 учители били арестувани за отказ да внесат ислямския учебен плана  в училищата на Мосул в провинция Ниневия. Шириатския съд планира да накаже тези учители и да ги замени с други, „по-съвършени“ сътрудници.

Съгласно новата учебна програма, която бунтовниците на Ислямската държава предлагат в училищата на провинция Ниневия, се премахват предмети от учебната програма, като философия, математика, биология и химия.

„Тези основни предмети са заменени с екстремистки дисциплини, основани на шериата и джихад“, – е казал преподавателят, който живее в Мосул, в нелегалност.

Екстремистка група по-рано е убила учители от Мосул за отказа им да преподават по новия учебен план.

Много хора след като навършат 30 години критично оглеждат досегашния си живот и разбират, че още не са успели да направят нещо важно и интересно. В главата им се върти натрапчива мисъл, че времето им е преминало и сега остава само да се смирят.

Но сега ще ви разкажа за човек, който доказва, че да се започне нещо ново никога не е късно и успехът ще дойде малко по-късно.

На 12 години Андреа Бочели напълно ослепява. Мечтаел е да стане оперен певец.

Заради това, той отишъл в Торино, където учел пеене при известен тенор. Вечер свирел в различни групи по баровете, за да припечели пари.

През 1992 г. Андреа успешно се представя на прослушването при италианската рок звезда Дзукеро. По-късно тези демо записи с изпълнение на Бочели попаднали в Лучано Павароти. И от тогава кариерата на Андреа тръгнала нагоре.

Сега той е известен изпълните и популяризатор на оперна музика.

Съветвам ви да не се отчайвате и да продължите да търсите. Спомнете си думите на Джон Р. Р. Толкин:

“ Не всички, които блуждаят –  ще се загубят“.

Никой не знаеше, какво точно бе станало в помпената станция. Огнени пламъци се бяха появили незнайно от къде. Пожарът продължаваше да бушува неконтролируемо вече почти час. Много хора бяха заети с потушаването му.

– Дали са се добрали до Емил? – Станчо не усети, че в цялата тази суматоха, бе изказал въпроса си на глас.

Пред очите му още стоеше онзи смел мъж, с когото се бяха запознали набързо малко преди да се спуснат към горящите сгради. За да спаси няколко души Емил бе обгорял лошо.

Оставиха го настрана да изчака медицинските екипи и се спуснаха да гасят огъня, и да вадят останалите хората попаднали в пламналите помещения.

– Той вече е добре, откараха го, – обади се Евгени, приятел и верен помощник  на Станчо в такива екстрени случаи. – Исках да поговоря с него, но вече го бяха упоили. По-късно разбрах, че него и още трима тежко пострадали са ги качили на въртолет.

Емил беше жив, това означаваше много за Станчо.

Човешкият живот бе по-важен от другите неприятности. В спасителните операции, в които бе участвал Станчо, на първо място стоеше спасяването на хората.

Независимо колко щети са нанесени, колко пари ще се изразходват за отстраняването на повредите, решението му беше винаги едно и също.

Животът бе на първо място.

Телефонът иззвъня. Станчо уморено го долепи до ухото си.

– Как е при вас? – чуваше се жизнен мъжки глас, това беше Попов, координатора на групите. – Имате ли нужда от помощ? Поне един от екипите пристигна ли при вас?

Изтощен и отпаднал Станчо отговори:

– Огънят е почти потушен. На пострадалите е оказана медицинска помощ. По-тежките случай са откарани с въртолет. За сега няма смъртен случай.

– Какво се е случило? Какво е предизвикало пожара? – настойчиво се интересуваше Попов.

– Утре ще ти разкажа всичко, което успяхме да научим, но в момента не ставам за нищо.

Тепърва предстоеше много работа. Специалистите щяха да ровят из опожарените помещения, за да открият причината за пожара. Щеше да се търси отговорност, на хората, които нехайно се бяха отнесли към задълженията си. А и много хора трябваше да се възстановят, както физически, така и психически ….