При инспекторът на местната полиция дошла разстроена двойка. Те се оплакали на представител на закона:

– Някой е откраднал кануто ни, докато ние се разхождахме по брега.

Крадецът е забравил да вземе веслата, но лодката я няма.

– Мисля, че крадецът не е отишъл далече, хайде да я потърсим заедно, – предложил инспекторът.

И наистина след няколко минути на търсене, собствениците открили лодката си.

Инспекторът се обърнал към двамата млади:

– Вие сте откраднали това кану?!

– Не то е наша. Вероятно прилича на останалите, но ние си го купихме преди няколко месеца в комплект с тези гребла.

– И все пак аз мисля, че вие лъжете!

Защо инспекторът е дошъл до този извод?

Сега е ваш ред. Помислете добре. Какво не е наред в отговора на тази млада двойка? Ще ви подскажа малко. Какви са греблата на кануто?

Предадохте ли се? Няма да ви измъчвам повече!

Отговор: Проблемът е в греблата. Работата е там, че каякът се задвижва с едно двулопатково гребло.

Инженери от научно изследователската лаборатория  Disney Research заедно със специалисти от Висшата техническа школа в Цюрих са конструирали робота Beachbot, предназначен да рисува на пясъка.
Малкият робот прилича на костенурка и се придвижва на меки колела, които не оставят следи в пясъка. В задната част на робота е разположено своеобразно „гребло“ с помощта, на което той създава рисунки на пясъка.
За ориентация в пространството робот използва лазерни сензори, но предварително маршрута му трябва да се маркира със специални колони, вмъкнати в пясъка.
След стартирането на робота може автоматично да се нарисува зададената рисунка или задвижването му да става под команда на оператора.

Лекият и безгрижен живот възприема всички блага като даденост. Това е особено вярно по отношение на основните нужди като храна, вода и медицинска помощ.
В западния свят, всичко е достъпно за повечето хора със средни доходи. Много хора живеещи в развитите страни и не мислят за последиците от своето безразсъдство. Изхвърлят много храна и изразходват много вода, дори там, където могат да използват нещо друго. Например, те почистват алеята си от листа, като пръскат с маркуч по нея, а за това биха могли да използват гребло.
По-високият стандарт предизвиква търсенето на по-добра храна, напитки и други удобства, които ще доведат до изчерпването на някои ресурси.
Шоколадът е едно от най-любимите лакомства на човека. Той може да се намери във всеки магазини, отворен от 7 до 23 часа.
Въпреки факта, че шоколадът може да бъде закупен навсякъде, какаовите зърна много трудно се отглеждат. За да се получи една реколта от такива зърна са необходими 5 години.
Хората работят при невероятно горещ климат. Работата е толкова деликатна, че не може да се повери на машини.
Още по-тъжно е, че повечето от какаовите зърна се отглежда в Африка, където се използва робски труд. Хората там са толкова бедни, че са готови да работят за по няколко цента на ден. Производството им не може да бъде прехвърлено в друга част на света, тъй като какао расте само на екватора.
В резултат на това, истинският шоколад, който съдържа какаово масло, скоро ще стане недостижимо скъп.

В Бразилия е основната страната за производство на кафе. На плантациите най-често се използва техника за събирането му, известна като derriça. Кафето се бере на ръка, свалят се всички плодове от клоните независимо от тяхната зрялост.
На някои плантации  за подобряване на качеството на продукцията и увеличаване на производителността се използват механизирани и полумеханизирани методи за почистване на семената. При един от тях се използва пневматичен инструмент, тресящ клоните в резултата, на което плода пада на земята.
Падналите плодове се събират с гребла, а листата, калта и пръчките се почистват ръчно или механично. След това се поставят в големи 60 литрови съдове. Пресеяните плодове се мият в бетонно корито или в специално за това предназначена машина. По време на миенето се отделят слепените, старите, сухи и започнали да гният плодове.
Измитото кафе се поставя на бетонна тераса да  съхне на слънце в продължение на 15-20 дни. За да изсъхнат зърната правилно, те се преобръщат на всеки 20 минути. Понякога, за да изсъхнат по-бързо се използват механични сушилни.
Трябва да се следи за влагата в зърната, иначе ще станат крехки и ще започнат да се чупят, а това намалява цената им.
Когато зърната достигнат идеалната влажност, между 11 и 12 процента, механично се очистват от люспите.
След това се разпределят по чували и ги изпращат по предприятия, където ги класифицират и подлагат на по-нататъшна обработка.