Сътрудници на  IUCN работещи на остров Кадаву с местното население за по-рационало използване на водните ресурси, случайно са открили нов вид храст, на границата между ливадите и горите.
Според учените, голяма опасност за този вид растение са чести пожари в района, унищожаването на храстите и селскостопанско усвояване на земята.
Име на новото растение не е дадено, за сега се използва името на града  Medinilla, близо до което е намерен единствения екземпляр.
Близки растения от този вид са храсти и лиани от Мадагаскар, които по-късно са се разпространили в Африка, Южна Азия и островите на Океания. Има около 190 вида, 12 от които се отглеждат на островите Фиджи. Един от тях е известен като тагимаусиа, който е национален символ на острова.

Аванос е много стар град със собствени традиции и история. Първото му споменаване датира от 3000 г. пр. Хр. Днес е известен със саксиите си от минерали и червена глина, които жителите добиват от Червената река. Напоследък името на този град се споменава само във връзка с факта, че в Аванос е създаден единственият музей в света на женски коси. Собственикът на този необичаен музей е Chez Galip.
Музеят се намира в мазето на магазин за керамика. В него буквално висят коси принадлежащи, според думите на собственика, на 16 хиляди жени. Общата експозиция на музея е невероятна. Тук всеки фен на косата може да намери нещо за себе си. А лошата новина е, че експонатите не се продават.
Galip  твърди, че е отрязал всяка къдрица. Как е уговарял жените да се разделят с косите си не споделя, а лукаво се усмихва и загадъчно повдига ръмена. Така че, ако отидете в Турция и имате красива коса, пазете се от този човек, които не знам по какъв начин, но ще се опита да получи коса и от вас, за да попълни колекцията си.
Историята на този странен музей започва преди 30 години, когато любимата Cesana на Galip принудително трябвало да напусне Аванос и да отиде да живее в друг град. На раздяла тя оставила на възлюбения си рус кичур от косата си. Оттогава Galip разказва тази сантиментална история на всички дами посетили магазина му за керамика, а те съчувствайки на мъката му, отрязвали кичур от своята коса. Така той събрал голямо количество женски коси и решавайки да сподели със света тази красота, открил музей на косата.

В началото на 1995г. в китайския град Сиуан-Хе се появило необичайно дете. То било облечено странно и говорело на трудно разбираем китайски диалект.
В полицията казало, че се казва Хон-Хен и живее в манастир недалече от Чен-Джо. Момчето били на 11 години. То изглеждало уплашено и през цялото време питало къде е, защо градът е такъв странен и колите вървят без коне.
В полицията решили, че детето не е със всичкия си и го изпратили в психиатрична болница.
На въпроса на лекарят, коя година сме, момчето отговорило-1695г. След редица изследвания установили, че момчето е съвсем здраво. Доктор Ли много се заинтересувал от страния си пациент. Той повикал специалисти и ги накарал да говорат с Хон-Хен. Оказало се, че момчето говори на китайски, характерен за XVII век.
Детето останало в болницата почти цяла година и неочаквано изчезнало в началото на 1996г.
Доктор Ли решил да потърси манастира, за който споменал Хон-Хен. Оказало се, че той наистина съществува и е основан в началото на XVII век.
В архивите на манастирът докторът открил интересни записки. В тях се споменавало за някой си Хон-Хен, прислужник в манастира. В документите се съобщавало, че в началото на 1695г. момчето неочаквано е изчезнало и се появило една година по-късно „обладано от демони“.
Детето разказвало, че е било в  XX век, че хората карат каруци без коне, по небето летели святкащи колесници и хората разговаряли със огледалата си.
Обяснението на този загадъчен случай може да бъде само едно. Момчето по някакъв начин е попаднал в бъдещето.
Но щом то е могло да се върне обратно, означавали това, че бъдещето и миналото съществуват едновременно?