Ако искате да се насладите на далечна галактика и не разполагате с достатъчно силен телескоп, може просто да поставите малка „вселена“ в градината си или на перваза на прозореца си.

Петуния от сорта „Night Sky“ изглежда така, сякаш на всяко от листенцата ѝ е скрита малка звездна система.

Такъв неземен модел за цветове се получава в резултат на падане на дневната и нощната температура на въздуха.

За да се достигне по-добър резултат и особено впечатляващи цветни венчелишчета, градинарят трябва да се погрижи, така че петунията да бъде през деня при температура от около 37 градуса по Целзий и през нощта – около 10.

Не е необходимо да се използват скъпи електрически или химически средства срещу комарите, когато има живи растения, които отлично се справят с тези насекоми.

И тъй ако сме опитни градинари, тези растения трябва да бъдат в нашата градина.

Сред тях няма редки или много скъпи, а само стабилно отглеждащи се във всяка градина.

Доматите, ментата, карамфилът, естрагонът и вратигата са основната „зелена армия“, която се бори срещу комари.

Цветът на Victoria amazonica живее около 48 часа. за това време мени не само цвета си, но и пола си.

Първата вечер големият бял цвят има женски пол. Той привлича насекомите да го опрашат чрез силен аромат на ананас, а след това се затварят за деня.

На втората вечер цветът е вече пурпурен. Той има мъжки пол и няма миризма. Отново нацяло се разтваря, за да освободи насекомите със цветния прашец, които се отправят да търсят друг екземпляр на Victoria amazonica.

След това цветът се затваря и отива под водата. Неговата мисия е приключена.

В колекцията на „Аптекарската градина“ на Московския държавен университет се намират пет екземпляра от Victoria amazonica.

За първи път в Москва Victoria amazonica се отглежда и разцъфтява преди 108 години.

През 1908 г. тя е била в Ботаническата градина на Московския държавен университет. От тогава в Московската ботаническа градина се отглеждали такива цветя всяка година и то с не малък успех, но само до 1915 г., когато Victoria amazonica е прекратила съществуването си поради липса на топливо, следствие от суровите условия на войната.

След десетгодишно прекъсване Victoria amazonica отново е разцъфтяла през 1924 г. и така до 1960 г, когато поради затруднения и постепенно съкращение на финансите за градината, тя отново изчезнала.

Скоро бе продадена на търг необичайна къща. Тя е построена директно в пещера, в живописен каньон.

За желаещите да избягат градската суета, това е идеален вариант.

Домът Cliff Haven е разположен в каньона Montezuma Canyon, на 20 минути път от град Монтисело.

На пръв поглед може би си мислите, че неговото изолиране означава голямо неудобство, но това не е така.

Домът е самодостатъчен и разполага с всички технически средства, необходими за комфортен престой.

Соларните клетки предоставят достатъчно енергия, освен това къщата има резервен генератор за спешни случаи.

Система за събиране на дъждовна вода позволява използването ѝ за поливане на малка градина в непосредствена близост до жилището.

Зад къщата е изкопан тунел, който осигурява естествена циркулация на въздуха.

Жилищната площ е 195 квадратни метра. На нея са разположени гостна с кухня, три спални и две бани. В близост има гараж с достатъчно място за три коли.

Въпреки че къщата е построена през 1986 г., тя изглежда много впечатляващо.

От няколко дни само валеше, но днес слънцето радостно се усмихна. И Гео реши да посети приятелят си Пламен.

Когато влезе в двора на Пламен, Гео завари приятелят си да се труди в градината.

– Какви хубави цветя са израснали в градината ти, – каза Гео.

– Красиви са, но са плевели, – махна с ръка Пламен. – Изсмукват хранителните сокове, които са необходими за подправките ми, които отглеждам.

– Човек би се подмамил по красотата им, – каза Гео, все още загледан в красивите цветя.

– Да, но нарушават баланса в градината ми, – вдигна рамене Пламен.

Двамата приятели се замислиха за малко. Настъпи неловко мълчание.

– Грехът понякога идва в живота ни в „луксозна опаковка“ и привидно изглежда безопасен, – засмя се Гео.

– С времето той изсмуква духовните и жизнените ни сокове, – добави Пламен.

– Питал ли си се понякога? – каза Гео. – По какъв начин съм навредил в живота си, като съм допуснал грехът да пусне корени в мен? И как съм го допуснал изобщо до себе си?

– Установих, – каза Пламен, – че всичко започва, когато се почувствам достатъчен и удовлетворен от постигнатото. И тогава не търся Божието водителство. Не ми се чете от Библията. Нямам желание да се моля.

– Хубавото е, – каза Гео, – че Божията прошка и щедрост се подновяват всяка сутрин.

– Също както и аз изкоренявам тези красиви цветя, за да осигуря пълноценен живот на останалите растения в градината си.

– Ние можем с Божия помощ да се поправим и да не допускаме греха да пуска корени в нас, – възкликна Гео.

– Аз се грижа за полезните растения в градината си, – каза съвсем сериозно Пламен, – но трябва да се погрижа и за себе си. Да изкореня греха от ума и сърцето си и да бъда добър свидетелства с думи и дела за Господа.

Двамата приятели, всеки сам за себе си, бе взел важно решение, което по-нататък щеше да определи духовния им растеж.