Саксии за малки растения направени под формата на красиви лица, нарисувани на ръката, се поставят висящи в интериора. Те са прикрепени с прости шнурове, украсени с керамични мъниста. Можеш да си избереш от петте различни характера герой или малък екип от няколко персонажа.
Стайни растения с малки размери, като папрати и сукуленти, добре ще се чувстват комфортно в тези керамични съдове, които могат да бъдат използвани като саксии, като на дъното им се насипе чакъл за дренаж.
Забавните образи, представени от художествено студио Jo Lucksted Ceramics покорява „домашните градинари“ особено ако им е по сърце такава глазирана керамика.
Всяко „лице“ от колекцията се рисува на ръка, така че някои герои могат да се окажат малко по-различни от братята си, но всеки може да избере това лице, което най-много му харесва.
Всички саксии в горния край имат диаметър приблизително около 9 сантиметра, а дължината им заедно с шнуровете достига 30 сантиметра.

Един градинар отишъл да е подстриже. Когато поискал да плати фризьорът му казал:
– Не мога да взема пари от вас. Тази седмица съм се включил като доброволец в обществено полезна работа и работя безплатно.
Градинарят му благодарил и си тръгнал. На следващата сутрин, когато фризьорът отишъл да отвори салона си, пред вратата го чакало  благодарствено писмо и 12 рози.
По-късно дошъл пекаря и той искал да заплати услугата на фризьора, но той и на него обяснил, че тази седмица работи безплатно за общото благо. Пекарят си тръгнал доволен. А на следващата сутрин фризьорът намерил пред вратата на салона си благодарствено писмо и 12 питки.
Дошъл и кмета да се подстриже. Фризьорът му обяснил, че тази седмица не взима пари. Кметът се зарадвал и си тръгнал.
На сутринта пред салона на фризьорът чакали 12 кмета с жените и децата си, 10 депутата, 15 съветника, няколко министри – и всичките били дошли за безплатно постригване.
Ето в това е разликата между обикновените хора и членоветеот групата на „честните“, които ни управляват.
Внимавайте на изборите за кого ще гласувате!
Обикновеният крадец взима вашите пари, часовник, автомобил, мобилен телефон и всяка такава вещ.
А крадецът – политик взима вашето здраве, жилище, образование, пенсия, почивка, а също купува и съвеста ви.
Първият вид крадец избира теб, а вторият избираш ти!
Помислете и не бързайте!

Зави надолу и когато се приближи, тя видя тъмна сянка в градината. „Не“помисли си тя.

Но бе той. Беше застанал на колене с кофа вода и парцал в ръката. Когато се приближи видя, че мие розовия храст, а не плочките, както си беше помислила първоначално.

Беше се навел над него и лъскаше педантично листата, като някой побъркан градинар.

Тя очакваше всеки миг той да спре, но не го направи. Така че най-накрая тя отвори задната врата и влезе.

– Ваньо, – каза тя, – какво правиш?

Той спокойно вдигна поглед. Изобщо не се изненада, ч я вижда.

– Акари. Пролетта беше влажна. Пръсках ги два пъти, но за да се махнат яйцата, най-добре е да се измият на ръка, – обясни той и пусна парцала в кофата.

Никога не бе мислила, че Иван е хубав. Предполагаше, че официалното му държане го спасяваше от посредствеността му. Когато не беше вдървен и скован, в него имаше плавност и лекота, която напомняше на хищна котка.

– Това е кралицата на виолетките, – каза той и посочи розовия храст. – Прекрасен стар вид. За първи път е култивиран през 1860 г. А това е „мадам Исак Перие“. Цветовете ѝ миришат на малини.

По лицето му нямаше и следа от вълнение, нито някакъв опит да го прикрие.

Живял някога един градинар. Той отглеждал цветя за кралския двор. Неговите цветя били изключително красиви. Всяко цвете било произведение на изкуството. Градинарят много се гордеел с това.

Но веднъж на експерименталната му полянка попаднало семенце от глухарче. Глухарчето правело всичко възможно, за да порази градинаря с ярко жълтия си цвят и извънредната си пухкавост. То даже се научило да пуска бели фойерверки в края на пътуването си.

Но градинарят само се дразнел от това.

– Такова просто цвете няма място в кралския двор. В него няма величието на розата, крехкостта на калиите, тайнствената загадъчност на божура. Простолюдие с една дума, – мърморел градинарят, който за пореден път изскубвал поникнали глухарчета.

Но след известно време глухарчето с изключително упорство отново демонстрирало на градинаря своята слънчева главица.

Веднъж в селището дошъл мъдрец. Местните веднага го заобиколили. Всеки искал да получи отговор на отдавна мъчещите го въпроси.

Градинарят също решил да се обърне за съвет към мъдреца.

– Казват, че знаеш всички тайни и можеш да отговориш на всички въпроси, – казал градинаря

Мъдрецът се засмял и поклатил глава:

– А не, аз съм обикновен човек. Такъв, какъвто си и ти. Просто се старая да видя това, което лежи на повърхността, а всички са привикнали да копаят надълбоко.

– Аха…, – градинарят нищо не разбрал от казаното, но решил да не го пита повече за това. – Тогава ми кажи как да се избавя от глухарчето. Работата е там, че аз отглеждам цветя за кралския двор, а глухарчето само пониква в моите лехи. Аз не се занимавам с такива прости цветя, в него няма никакво благородство, вярвам, че ме разбирате какво искам да кажа?

Мъдрецът се замислил, а след това вдигнал очи към градинаря.

– Казваш, че не е благородно цвете? А защо тогава слънцето му е подарил своя цвят? И слънчеви лъчи му даряват целувката си. Това не е просто едно цвете, а усмивката на слънцето на земята.

Градинарят удивен слушал мъдрецът.

– Искаш ли съвет? Получи го. – Мъдрецът станал и изтупал дрехите си. – Опитай се да обикнеш това цвете. Тогава няма да те подмине милостта на слънцето. В крайна сметка, такова упорство като на глухарчето, няма нито едно цвете. А твоята любов ще го направи благородно и …. достойно за кралския двор.

Съществува история за това, как султан наградил своя везир, като го направил равен на себе си, той възвеличил и рода му.

Дядо на везира, който бил градинар на султана, поискал да бъде изключен от рода на везира, тъй като не искал да се възползва от незаслужени привилегии и награди.

Веднъж султанът заедно с везира се разхождал в градината си. Изведнъж видял красива ябълка и помолил везира да му я откъсне. Но тъй като нямало стълба, везирът помолил да се качи на раменете на султана. Все още не могъл да я достигне и се покачил на главата на султана. И накрая откъснал ябълката.

Останал сам султанът размишлявал над случилото се: „Този човек пожела да стане равен с мен и даже посмя да се качи на главата ми“.

При такива мисли сърцето на султана се изпълнило с гняв. Тогава заповядал везирът и целият му род да бъде изпратен в изгнание. Старият градинар, чичото на везира, останал. Той предвидил падението на гордия род и навреме излязъл от него.

Падението винаги предшества гордостта, а смиреният го очаква слава.

Везирът се възгордял и за това паднал, а градинарят се смирил, за това и останал.

Гордостта е чувство за самоуважение, самочувствие, чувство за превъзходство, прекалено високо мнение за себе си, презрение към другите, арогантност и високомерие. Гордостта е подводен камък, в който често се разбиват тези, които дълго са се съпротивлявали на бурите от страсти и изкушения.

Смирението е осъзнаване на слабостта и недостатъците. То е съпроводено със съкрушено сърце и покаяние.

„Бог на горделивите се противи, но на смирените дава благодат“.