В Мексико почитат най-добрият приятел на човека. Жителите на град Отумба смятат, че най-добрия приятел на човека не е кучето, а магарето. За това на тези животни посветили местния фестивал.

За да вземат участие в празника идват хиляди мексиканци от цялата страна, а с тях и гостите дошли специално да го посетят. В програмата на празника има надбягвания, конкурс за красота „Мис магаре“, състезание за най-хубаво име на животно, поло за четвероноги, а също много музика и танци.

Местните жители украсяват любимците си с карнавални „дрехи“. Магаретата минават през града накичени като индианци, известни звезди, даже и в костюми на членовете на известният наркокартел Зета.

Отумба чества своите магарета през пролетта, вече шеста година. Хората устройват този празник, за да покажат ролята на магаретата в местната икономика.

Много отдавна тези животни са били най-добрите приятели и помощници на местните фермери. За това жителите на този град смятат, че магаретата заслужават да имат свой фестивал.

При един стар отшелник дошли разбойници и казали:

– Ще вземем всичко от килията ти.

А той им казал:

– Вземете всичко, което ви е нужно.

Те събрали почти всичко от килията и си тръгнали. Но не намерили парите, които били скрити. Отшелникът ги взел и хукнал след тях да ги догони, като викал:

– Забравили сте и това. Върнете се да го вземете!

Изненаданите разбойници не само не взели парите, но върнали всичко заграбено от старецът. И си казали:

– Наистина, този човек е Божий.

Това събитие се случи в VI в. от н. е. в Палестина и го е записал Йоан Мосх.

Старият отшелник не е чел проповеди на своите грешни гости, не ги осъдил, не ги застрашил, дори не се опитал да ги уговаря да не правят така.

Но какво е накарало разбойниците да променят мнението си и да поправят стореното?

В него те видели човек, който е с Бога.

Само човек изпълнен с Божията благодат, може да бъде толкова освободен от привързаността към имуществото и парите, които са поробили човечеството.

Само човек вкоренен в Бога, може да бъде толкова спокоен и добродушен, когато му причиняват зло.

Но най-много ги трогнала любовта на старецът към тях. Само човек близо стоящ до Бога, може да изпита такава любов към непознати, дошли да го ограбят. Те видели как той искрено поставил техните интереси над своите.

С други думи, разбойниците видели човек, в който думите на Евангелието са станали дело. Това не би могло да стане ако отшелникът се е ограничавал с обреди, набор от правила и красиви думи от Бога. Той е имал реален опит в живота си с Христа.

Индонезийския народ тораджи е известен със особеното отношение към смърта. Когато роднина умре празнуват богато, като поканват стотици гости.
Въпреки всичко тораджи се наричат християни. Те рядко погребват умрелите в земята.
Обикновено покойника се поставя във вкопана гробница в скалата или окачват ковчезите си на нея.
Ако при тораджи умре малко дете, на което още не са му пораснали зъбите, го погребват в хралупа на дърво.
Смята се, че дървото лекува раните и поглъща тялото и душата на детето.

Гостите на този хотел в Гьотеборг нощуват под мостовете, в гората, на пейката в парка или в изоставени стадиони.
За да усетят цялата прелест на бездомната романтика, желаещите трябва да си запазят и заплатят място, като предварително се регистрират в сайта на хотела.
Пребиваването в „апартаментите“ за една нощ струва 10 долара, „Стаите“ са пръснати из целия Гьотеборг и включват пейка в парка, място на футболното игрище, хижа на кея.
Инициативата принадлежи на местна рекламна агенция и вестник Faktum, които по този начин се опитват да привлекат общественото вниманието към проблемите на бездомните в града. А също и за набиране на средства, за да помогнат на тези, които наистина трябва да прекарат нощта в подобни бездомни хотели.
Освен това, заплащайки „стаята“ в сайта, не означава, че обезателно там трябва да се прекара нощта.

Основно живописта на Леонардо да Винчи касае портрета.
Леонардо е смятал, че художника на платното трябва да предаде две неща: човекът и състоянието на душата му. Като никой друг той е следвал този принцип в изкуството си.
Неговото майсторство се усъвършенствало и подобрявало не толкова в усвояване на тайните на живописта, а от дълбоките размишления, изследване на човешката личност и прилагане на новите достижения в науката.
В портретите на великият художник е изобразен не просто човека, а уникална личност със своите неповторими психически особености и форми.
Леонардо се интересувал не само от прекрасните женски лица, но и от „уродствата“. Срещайки на улицата грозни или недъгави хора, той не се отвръщал от тях и не ги презирал. Леонардо изучавал „аномалиите“ на човешките тела.
Художникът често канил такива гости в дома си. Хранил ги и ги развличал. Именно така той изследвал тайните на човешката мимика.
Леонардо много харесвал лица, отличаващи се с хармонията на формите си. Това намерило израз в картините му.