В неделя, на празничната маса, имаше много вкусни ястия. Но основното ястие бяха кнедли. Днес е рождения ден на Петърчо и баба му е приготвила любимите му ястия. Той най- много обича кнедли.
И докато семейството се приготвяше за рождения ден, на празничната маса избухна кавга.
– Кога ще започне празника, вече не издържам, – гордо казаха кнедлите с картофи. – Като си помисля само каква наслада ще изпитата гостите от мен и ще ме похвалят.
– А защо именно теб? – недоволно се обадиха кнедлите с вишни. – Децата най-много обичат сладко, за това на Петърчо, за когото са ни приготвили, най-много ще хареса мен.
– Сладкото е вредно! – назидателно казаха кнедлите с картофи. – А виж картофите са полезни. Бабата на Петърчо сама ги е садила, грижила се е за тях, белила ги е и варила. Така че как могат да се сравняват с мен някакви си кнедли с вишни?
– Бабата на Петърчо за мен се е грижила не по-малко от теб, – казали обидено кнедлите с вишни. – Вишнята тя сама е насадила и с много любов се е грижила за нея. Не за първа година дръвчето й дава голяма реколта. Така че на Петърчо баба му ще позволи да яде, това което на него му се иска и колкото той си пожелае.
– А кой ти каза, че той ще избере точно теб? – разлютиха се кнедлите с картофи.
– Престанете да се карате! – прекъснаха ги кнедлите с боровинки. – Всеки от нас е вкусен и полезен по своему! И бабата на Петърчо доста е трябвало да поработи, за да ни приготви.
На празника, всички хвалеха вкусните кнедли приготвени от сръчните ръце на бабата на Петърчо.