Веднъж група младежи посетиха един Детски дом. След като разговаряли с децата, те решили да разберат, как са усвоили материала по Библията, който са изучавали до сега.

Едно момиченце попитало:

– Мога ли да разкажа историята за Давид и Голиат?

Гостите с радост се съгласили.

И момиченцето започнало да разказва:

– Давид бил много добър човек и обичал Бога, но веднъж направил нещо лошо.

Учителите от дома се спогледали. Никой от тях не бил разказвал на децата за Вирсавее.

А момиченцето продължило да разказва:

– Давид бил много висок на ръст и веднъж обидил малкия Голиат. Давид го ударил с камък по главата.

Всички започнаха да се смеят, дори и децата.

И до сега още се помни историята за „малкия Голият“.

Във високосната 1868 г. на 29 февруари Росини за последен път празнувал своя рожден ден.

В неговия парижки апартамент бил организиран  грандиозен празник.

Някой от гостите го попитал:

– На колко години ставате,маестро?

– Нима може да ги запомни човек? Годините са като жените. Забелязваш ги, само когато ти изневерят ….

Слави е изключително момче. Само на девет години е , но понякога смайва възрастните с разсъжденията си .

Той обича да чете, да наблюдава явленията, животните и растенията в природата. Когато майка му видеше умислената  му и вглъбена физиономия, въздиша и си казва:

– Какво ли му се върти пак в главата? Това негово мислене, много ме тревожи.

Баща му често го защитаваше от подобни нападки и дори го насърчаваше в действията му:

– Така се развива, – казваше той на жена си. – Любопитството от такъв род е дало началото на много открития. Не му пречи.

Днес на гости им бе дошла леля Дарина. Слави я хвана за ръката и я поведе към една от стаите, като ѝ прошепна съвсем тихо на ухото:

– Ела, искам да ти разкрия една тайна.

Тя бе свикнала с чудатостите му и го последва.

След като затвори вратата, Слави седна на стола срещу леля си и каза тъжно:

– Светът е болен.

– Как така? От къде знаеш? – погледна го изумена леля му.

– Защото хората се лъжат, – започна да обяснява Слави, – използват се едни други и искат само на тях да им е добре.

Лелята поклати сериозно глава.

– Светът с такива хора ще продължава да боледува, докато те не се вразумят, – заключи Слави.

– А от къде се взеха такива мисли в главата ти? – попита леля му. – Та ти си само на девет години.

Слави вдигна рамене и попита:

– А нима е нужно много време, за да се разбере това?

На осмина финал за купата на европейските шампиони през 1962 г. баскетболистките от Спортния клуб на армията спечелили у дома срещу полския „Академик“ и провели реванша като гости.

Преди края на срещата резултатът бил 70:70 и съгласно регламента отборите очаквали допълнително игрово време.

Страхувайки се, че ще загуби преимуществото на отбора, треньорът на армейския отбор дал указания на Нина Познан да хвърли топката в своя кош и тя го направила.

Според сумата от точки на двете срещи лениградчанките продължили по-нататък.

Протестът на „Академик“ в ФИФа бил отхвърлен, въпреки че в международния правилник по баскетбол било въведено правило, забраняващо да се атакува собствения кош.

Димитър често пътуваше по работа, свързана с бизнеса му. Синът му бе на гости при баба си на село, а жена му бе в отпуска. Тя бе останала у дома, за да довърши някаква работа.

Тъй като Димитър свърши днес по-рано, той реши да се прибере у дома. Отвори вратата и влезе в стаята…., а жена му спеше, но не бе сама в леглото.

Спят заедно така здраво, сякаш нищо наоколо не ги интересуваше. Дори не се мърдаха.

Нещо се преобърна в душата на Димитър, получи сърцебиене. Някаква празнота се образува в гърдите му, като вакуум. Започна да се задушава.

Не ги събуди, а само ги снима, та после да не се отмятат.

Излезе тихо и отиде в кухнята. Извади бутилка вино от шкафа, сложи чаша пред себе си и я напълни.

– Пет години щастлив брак. Имаме прекрасен син. И сега…. никога не съм си мислил, че това може да стане с мен. Какво да правя? В главата ми е пълна каша….

Живота ни изненадва с коварни сюрпризи и за съжаление с печален опит.

Но моля ви, погледнете ги на снимката, как сладко спят …