Изминали са толкова векове, а целият свят все още чака този мир, за който са пели ангелите в първото утро след Рождество. Даже страната, в която се е родил Исус, страда от насилие и въоръжени конфликти.

– Къде е този мир? – ще попитате.

Той живее в сърцата на тези, който уповават на Божията благодат. Човек има мир в себе си дотолкова, доколкото се доверява на Христос.

В същото време, нашата земя се разкъсва от войни и размирици. Не зная такава страна, където цари пълен мир и безопасност.

Най-страшната война е между нас и Бог. В тази война ние упорито се бунтуваме срещу Неговата власт и смело решаваме да изградим своя живот без Него.

Сега имаме възможност да се примирим с Бога и да предадем своя живот в ръцете на Господа. Ако направим това ще имаме мир с Бога, мир в сърцето и мир един с друг.

В какво се състои психическата хигиена?

На първо място, това е позитивното мислене. Това е такъв начин на възприемане на света, при който не се акцентира на проблемите, а на  възможностите, които могат във всяка ситуация да намерят изход.

Осъзнавайки, че Господ е винаги с нас и че с Него е лесно да се живее, ние винаги ще разчитаме на Неговата помощ.

Позитивно да мислиш означава да видиш света и себе си такъв, какъвто ви вижда Бог. Творецът ни вижда като Негови деца.

Светът около нас, в който ни е поставил Господ и Го е сътворил, изобилства с красота и възможности. Нужно е само да се види това.

Някои хора с недоверие се отнасят към света, в който Бог ги е поставил. Мнозина трудно приемат времето, в което живеят. Те не харесват политическата система, за всичко винят икономиката. За тях младежите са безнадеждно пропаднали и са се развалили.

Помислете, кой човек е близко до изпълнението на предписанията от Евангелието? Този чието убеждение е, че другите се стремят да му направят зло и че от всеки може да се очаква подлост и подмолни действия или този, който твърди „Всеки е готов да откликне на моята молба за помощ“.

Каквото е отношението на човека към хората, такъв ще бъде и резултатът за самия него.

От самото рождение хората познали в Христос Царят. Нещо във неговия външен вид им внушавало благоговение и верноподанически чувства.

Мъдреците му принесли дарове. Пастирите паднали пред Него и се поклонили.

Ирод искал да Го убие, вярвайки, че в една страна не може да има двама царе.

От самото начало на служението си Христос изисквал от хората благоугоден живот. Той им разяснявал, че не могат да служат на двама господари.

Жени и мъже оставяли делата си и вървели след Него с послушание и преданост.

Неговите думи карали враговете му да признаят: „Никога човек не е говорил така, както Тоя Човек“.

Той е бил повече от поет, от обществен деятел и лечител.

Ние няма да можем да разберем Христос, докато не Го признаем за Цар на царете и Господ на господарите.

През четвърти век християнството било проповядвано в Египет.

Един млад човек, който току що бил приел Господа за свой Спасител, потърсил известният Макарий. Когато го открил го попитал:

– Какво означава да си мъртъв и погребан с Христос?

– Сине мой, – отговорил Макарий, – спомняш ли си нашият добър брат, който скоро почина и го погребахме? Иди на гроба му и му кажи всичките лоши неща, които си чул за него. Кажи му, че ние се радваме, че той е умря. Благодарни сме, че сме се избавили от него. Иди кажи всичко това и чуй какво ще ти отговори той.

Младежът отишъл и направил така, както му било поръчано и се върнал.

– Какво каза нашият брат? – попитал Макарий

– Какво може да каже, нали е мъртъв.

– Иди, сине мой, пак и му кажи всичко хубаво, което си чул за него. Колко свят е бил. Каква голяма работа е свършил за църквата и как тя е зависела от него. След това ела и ми кажи, какво ти е отговорил братът.

Младежът отишъл и казал много добри неща и похвали за мъртвия. След това се върнал и казал на Макарий:

– Той нищо не отговаря. Мъртъв е и погребан.

– Сега ти вече знаеш, сине мой, какво означава да бъдеш умрял с Христа. Похвалата и обвиненията са еднакво безсмислени за този, който е умрял и погребан с Христос.

„Христос, като биде възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него. Защото, смъртта, с която умря, Той умря за греха веднъж завинаги; а животът, който живее, живее го за Бога. Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса“.