Епидемиите от смъртоносни болести отдавна са бич на човечеството. Думата „чума“ и „холера“ и днес в много езици се използва за обозначаване на проклятие.

Микробиологът, който е успял да се справи с тези заболявания е роден в Руската империя. Неговото име малцина са знаели, но то е малко известно и днес.

В Индия Владимир Аронович Хавкин го наричали „Махатма“ и в негова чест нарекли Бомбайския бактериологичен институт. Бил му връчен орден Кавалер на Индийската империя на кралица Виктория.

В Израел е засадена горичка в памет на Хавкин, а в родния му град има малък музей към санитарно епидемиологичната станция.

Глаголът עדן (Eden) се появява само един път в еврейската Библия  (Неем. 09:25) и означава „да се насладиш“ или „да се насладите на добър живот“.

Неемия напомня на израилтяните да се възхищават на изобилието на лозя, маслинови горички, овощни дървета в обетованата земя.

Като общо съществително עדן (Eden) носи нюансите, удоволствие, разкош и възторг, както в 2 Царе 01:24, се изобразяват дъщерите на Израел, облечени в дрехи с прекрасен червен цвят.

Защо Божията градина се нарича Еден?

Едемската градина беше много добро име, защото отразява смисъла на съществителното עדן (Eden).

Градината в Битие бе разкошна, добре напоявана и много плодородна. В Битие 2: 9 се казва, че всяко дърво в градината бе приятно на глед и бе добро за ядене.

Тази градина в Битие била известна със своето плодородие, тя е станала олицетворение на сочно и богато местообитание.

По коридора се стигаше до друго помещение. В земята имаше четириъгълни дупки, от който се издигаше пара, пълни със сярна вода.

Гласът на Сандро едва се чуваше:

– Знаеш ли, че Тбилиси е започнал със сяра?

– Имаш пред вид тези изпарения тук ли? – попита го Михо.

Сандро без да отговори на въпроса, разказ древната легенда за града:

– Веднъж един цар пуснал сокола си. Птицата му преследвала тетрев. Царят дълго чакал, но не видял нито сокола, нито тетрева. Тръгнал царят да ги търси и се озовал в една горичка. Там течала вода с цвят на сяра.. Тетревът се бил удавил в нея, а соколът го последвал. Така царят открил сярна баня и положил основите на град Тбилиси, тогава се наричал Тифлис.

Сводестето помещение бе изпълнено с пара и мирис на сяра. Горещата вана беше същинска мътилка от развалени яйца. Телата на мъжете лъщяха от влагата. Сярата беше проникнала в кожите им.

– В този извор са се потапяли всички завоеватели и войни, които са завзимали този град, – обади се в мъглата от пара Сандро. – Завоевателите, когато били опиянени от кръвта и натежали от умора идвали тук.

Сандро махна с ръка на масажиста, който беше кльощав и дребен. Посочи му Михо, който токущо бе излязъл от една сярна дупка и му каза:

– Почвай!

Масажистът скочи бързо на гърба на Михо и започна да пристъпя леко като танцьор. След това пръстите на ръцете му се забиха в плътта на лежащия. Изви ръцете на Михо и костите му леко изщракаха.

Всичко вероятно изглеждаше болезнено от страни, но Михо не чувстваше болка. Под твърдите и еластични удари на масажистта Михо усети как всичките мускули на тялото му бавно се отпуснаха и се отделиха от костите.

– Стига му толкова, – каза Сандро.

Михо се изправи, цялото тяло го болеше.

– Тичай в съседното помещение и се хвърли във водата, – каза му Сандро, като го поогледа малко.

Михо изтича и се хвърли в леденостудените води на втората вана. Дъхът му секна. Крайниците му се напрегнаха и се изпълниха с живот. След това излезе и се загърна в един бял чаршав.

Сандро го погледна очакващо:

– Как си сега?

– Гладен съм! – каза Михо.

– Здрав си вече, – зарадва се Сандро, – да вървим масата ни чака.

Това селище е изключително населено от хора на изкуството. То се намира в северната част на Израел.
В него живеят предимно художници, скулптори и музиканти. Те подържат студия и галерии, които са открити за обществеността.
Селото се намира на хълм, заобиколен от маслинови горички, с изглед към Средиземно море.
Ейн Ход става колония на художниците през 1953 година.
Хората са много приятелски настроени и спокойни.
Улиците са пълни с изложени книги.
В това село животът тихо си тече. Някои къщи се реставрират, а други се строят наново.