Пролетните пъпки на белият бор съдържат към 0,4 % етерично масло, витамин В, витамин С, витамин К, каротин, дъбилни вещества, минерални соли, смолисти вещества, пиницикрин и други.

Листата на бора съдържат до 1 % етерично масло, в състава на което влизат до 46% а – пинен, до 3% камфен, до 28% З-пинен и мирцен, до 8% лимонен, до 3% оцимен, а също и борнеол и борнилацетат.

От листата на бора е изолиран и p-D-глюкозид, а също от иглиците и носещите ги клонки е получен ароматизатор с характерния и освежаващ аромат на горски боров въздух. В дървесината е установено съдържанието на протеини. Кората на бора съдържа значително количество дъбилни вещества, 3-хидрокси – 1 – (4-хидрокси – 3-метоксифенил) – 1-пропанол.

Семената на дървото съдържат до 26% мазно масло. Колофонът, остатъкът след дестилирането на етеричното масло, представлява смес от смолисти киселини, главно абиетинова киселина.

Етеричното масло, получено от иглите, има приятната миризма на съдържащия се в него борнилацетат до 11%, пинен до 40%, лимонен до 40% и други терпени.

Почти всички части и продукти от белия бор се използват за приготвяне на лекарства, но най-много пролетните пъпки, листата, етеричното масло, смолата, катранът и въгленът.

Пролетните пъпки са много известни в българската народна медицина и се използват като омекчително средство при възпаление на лигавицата на дихателните пътища, за улесняване отделянето на храчките, като загряващо средство при простуда, ангина, кашлица и други.

Листата на бора се употребяват като противоскорбутно средство във формата на замазка или сироп, а също и за получаването на етеричното масло, което се прилага като антисептично средство в емулгирано състояние за пулверизиране в стаи, където са лежали тежко болни, за освежаване на въздуха в театрални и киносалони.

Боровият балсам, който изтича от специално направените отвори върху стъблата на  белия бор, се състои от около 60—80% смолисти вещества, 15—20% етерично терпентиново масло, до 10% влага и се използва за получаване на терпентин.

То се използва за медицински цели, обработено с варно мляко и повторно дестилирано. Употребява се главно външно в мазила и линиментц като раздразващо средство за разтривка при ревматизъм, невралгии и други, като антисептично средство външно за инхалации при бронхит и други. Най-добре се ценят тези масла, които съдържат по-голямо количество оспинен.

Катранът, получаван чрез сухата дестилация от дървесинната част, се прилага в медицината външно като антисептично средство, особено в мазила против краста във ветеринарната практика, рани, а в много големи количества — в техниката.

Въгленът, който се получава като остатък след сухата дестилация, се употребява като суровина за получаване на медицински активен въглен, които намират широко приложение във фармацията и медицината като абсорбентно средство при отравяния, хранителни инфекции, интоксикации и дриги. Етеричното масло, добито от листата и клонките на белия бор, се прилага нашироко и в парфюмерийната и козметичната промишленост.

При преработването на дървесината на белия бор в целулозните заводи се получава препаратът p-ситостерин, който се употребява като суровина за синтезирането на стериоидни полови хормони.

От белия бор се добива още корабна смола, борова вата, хартия, а от иглите — текстилни влакна. Тлъстото масло, получавано от семената, се използува в лаковата промишленост за получаването на безир и други. Дървесината на белия бор е особено ценна. Тя дава доброкачествен строителен материал и служи за най – разнообразни разработки, както и за гориво.

Нашата народна медицина предлага следната рецепта за чай от бял бор: Една супена лъжица борови връхчета се слага в 600 мл вода. Ври 10 минути. Пие се по 100 мл преди ядене 4 пъти дневно, подсладено с мед.

Можете да си приготвите сами сироп от бял бор по следния начин: 50 г пролетни пъпки се наситняват и се покриват с 500 мл вряща вода, запарката се разбърква и се оставя да изстине, след което се филтрира и получената течност се смесва с 500 г небет шекер или с обикновена захар, след което на слаб огън при често разбъркване се сварява сироп. Към изстиналия сироп се прибавя пелен мед – 500 г. Разбърква се старателно до получаването на еднородна смес. Приема се по 1 супена лъжица 3—4 пъти дневно, преди ядене. Тази доза е подходяща както за възрастни, така и за деца.

Учени от НАСА са направили изпитание на двигател, с който в бъдеще ще се лети до Марс.
Новият двигател EmDrive не се нуждае от реактивно гориво. Той може да доведе космически кораб до Марс само за 10 седмици.
Последните изпитания на EmDrive са правени във вакуум, където той е доказал своята ефективност. Инженерите от НАСА предполагат, че създадената от двигателя тяга се образува не вътре, а извън устройството.
Съгласно територията на изследователите, двигателят EmDrive е способен да създава енергия от вибрациите на отласнатите от стените на закритата камера електромагнитни вълни, откъдето излишната енергия минава през специален рефлектор, който създава необходимата тяга за полета.
Въпреки това, все още предстоят много тестове преди двигателят EmDrive да бъде монтиран на борда на космически кораб.
НАСА се надявам, че този революционен двигател може да намали няколко пъти цената на космическите мисии.

Веднъж по време на Втората световна война в самолета на капитан Еди Рикенбергер се свършило горивото. Екипажът трябвало да кацне направо в Тихия океан. Четири седмици за тях нищо не се чуло, но в цялата страна за тях се молели хиляди хора.
След това капитанът разказал в една весникарска статия, какво се е случило със тях: “ Аз сам не мога да повярва на това, което стана с нас, но освен мен има още шест свидетели. От нищото се появи чайка и седна на главата ми. Аз внимателно протегнах ръка и я взех. Убихме я и се я поделихме поравно. Изядохме всичко от птицата. Никога по-рано не сме яли толкова вкусно месо!“
Тази чайка ги спасила от гладна смърт.
Когато някой друг го помолил да разкаже тази история и да каже какво мисли за чудно появилата се птица, капитанът казал: “ Нямам друго обяснение, освен това, че Бог ни е изпратил помощ“.
Ние не можем да виждаме всичко, но Бог изпраща ангелите си, за да защити Своите деца. Надявам се и ти да си един от тези, който получава такава помощ.

Група китайски учени от Университета Цинхуа са създали капка течен метал, които се движат през препятствия, „яде“ люспи от алуминий, които може да променят формата и да се притиска до труднодостъпни пространства.
Малките „двигатели“ изработени от сплав на галий, индий и калай плава в разтвор от натриев хидроксид или солена вода. Галия е течност при 29 ° С, докато индий има по-висока точка на топене 156°С. Въпреки това, в комбинация, сплавта е в течно състояние при стайна температура с високо повърхностно напрежение, около 500 мN/м. Това означава, че когато сплавта се положи върху плоска повърхност, тя образува почти идеална сфера и може да запази формата си.
Микроскопски алуминиеви люспи се поставят в разтвор, което води до реакция, която генерира водородни мехурчета. Тези мехурчета помагат на капката да се движи напред, и алуминиеви люспи действат като гориво, което позволява на сплавта да преодолее дори малки препятствия.
Разработката се основава на предишни изследвания, проведени от екипа на  Jing Liu, а също и на пробива на учени от Университета на Северна Каролина в проучването.

Учени от Калифорнийския технологичен институт, вдъхновени от природата, са създали листа, които дават възможност на слънчеви устройства да разделят водата и да се получава водород за гориво.
Пробивът е станал благодарение на това, че учените внимателно са разгледали химическите процеси, протичащи в живите растения.
Новият тип защитно покритие може да се използва в полупроводникови материали, за да се избегне появата на ръжда и да се облекчи химическия процес, играещ ключева роля в производството на гориво с помощта на слънчева енергия.
Покритието обеспечава производството на ефективно и стабилно гориво, на рекордни нива. В системата няма да се отделят взривоопасни смеси на водорода и кислорода.
Иновацията ще позволи производството на ефектни фотосинтезиращи системи или изкуствени листа. Устройството в основата си копира естествения процес на фотосинтеза, в който участват слънчевата светлина, водата и въглероденят диоксид.
Изкуствените листа се състоят от два електрода – фотоанод, фотокатод и мембрана.
Фотоанодът е отговорен за използването на слънчевата светлина за окисляване на водни молекули, което води до образуването на газообразен кислород, протони и електрони.
Фотокатодът рекомбинира протоните и електроните, създавайки водород.
Мембраната разделя газовете един от друг, предотвратява експлозията и позволява безопасното им използване.