Архив за етикет: горещина

Трудно е, но води до свобода

Димо бе огорчен. Не можеше да се съгласи с това, което бе направил приятеля му спрямо него.

– Да не прощаваш, това си е жив капан, – говореше дядо му, който беше запознат със случая. – Искаш справедливост, а всъщност задържаш болката, от която желаеш да избягаш.

– Но, дядо, ти не разбираш, …. – роптаеше Димо.

– Задържането на горчивината може да ти се струва правилно за момента, но тя бавно втвърдява сърцето ти и помрачава мира ти.

– Е, да кажа, че не е било ли? Да забравя и да се преструвам, че не ме е боляло? – попита гневно Димо.

– Става въпрос за избор на свобода пред негодуванието, – отбеляза дядото. – Когато прощаваш не освобождаваш приятелят от отговорност, а себе си. Просто отказваш, това, което някой ти е направил, да те определя.

Димо само повдигна рамене, но не каза нищо, а дядо му продължи:

– Да простиш означава да проявиш благодат, дори когато не е поискана. Проявяваш милост, въпреки че не желаеш да я даваш. Това не е слабост, но е мощно.

– Добре де, – уклончиво се съгласи Димо, – ще кажа, че му прощавам, но ….

Дядо му се усмихна:

– Не става въпрос как ще реагираш в случая, а за това как избираш да живееш след това.

Димо все още не бе убеден, че трябва да направи така. Дядо му го разбираше. Той не веднъж е изпадал в подобно положение, за това реши да го насърчи:

– Горещината расте тихо и се разпространява бързо. Тя не само засяга връзката ти с този човек, но може да прелее в други части от живота ти. Но когато простиш, започва изцелението. Така създаваш място за радост, мир и свобода и им позволяваш да се завърнат.

– Той трябва да ми се извини, – настоя Димо.

– Не чакай извинение, за да освободиш приятеля си. Избери благодатта, заради себе си и него, – дядото потупа внука си по рамото. – Трудно е, но винаги води до свобода.

Скалата за убежище

Животът бе стиснал здраво в клещите си Тодор. Притискаха го срокове в работата му. Програмата му бе изключително натоварена.

И здравето му от всичко това започна да се влошава. Световните събития и тези в страната предизвикваха само разочарования.

На всичко отгоре Тодор не издържаше на моралните изкушения и се проваляше. Децата му водеха разюзден живот.

И като капак на всичко почина баща му, който бе негова опора, вдъхновение и подкрепа в трудни моменти.

Това бяха непосилни времена за Тодор.

Той крачеше нервно из стаята си, разрошвайки с ръце косите си.

– Какво да правя? Как да се измъкна от тази дълбока яма.

Баща му в такива моменти казваше:

– Подобно на топлината и парата на тенджера под налягане, използвани за омекване на храната, горещината в трудни времена и налягането на греха могат да бъдат инструменти на Господа, за да разнежи сърцата ни, вместо да ги закоравява. За това Го хвалим, именно за Неговата любов и грижа към нас и не се страхуваме да Му се доверим.

– Бях забравил тези му думи, – тъжно се усмихна Тодор. – Трябва да започна да се покланям и хваля Бога, особена сега, в тези часове и дни, когато съм тъжен и отчаян.

И той запя. Сърцето му се успокой и в душата му настъпи мир.

Божият начин да се свърже с нас е чрез благодат и любов. Каква утеха е това за едно претоварено сърце.

С натежала душа ние ​​следваме Духа, Който ни води към Скалата за убежище, Исус Христос.

Позволете да се изчисти източника

Бе 1854 г. Много хора в Лондон умираха. Вилнееше болест, която никой не можеше да спре.

– Сигурно е от лошия въздух, – предполагаха едни.

– Възможно е, – добавяха други, – тази жега е съвсем неестествена за сезона.

Мнозина забелязаха:

– Тази горещина намали количеството замърсените от канализацията води на река Темза.

– Мирише отвратително, – бърчеха нос мъже и жени.

Някой шегаджия бе нарекъл реката „Великата смрад“.

Най- големият проблем на лондончани не бе въздухът. Доктор Джон Сноу чрез множество изследвания бе достигнал до извода:

– Замърсената вода е причина за епидемията от холера.

Днес сме наясно с друга криза, която смърди до небесата.

Живеем в един разорен свят, но най-лошото е, че погрешно идентифицираме източника за загниването му. Глупаво е да се опитваме да лекуваме симптомите.

Добрите социални програми и политики изглеждат полезни, но те са безсилни пред засилващите се злини в обществото ни. Истинският източник за падението ни са нашите грешни сърца.

Можем безкрайно да се оплакваме и да прилагаме различни програми и мерки, но това няма да помогне.

Вместо да лекуваме симптомите, трябва да оставим Исус да прочисти истинския източник на бедите ни – нашите сърца.

Време е да порасне

Отново слънце. Дано не хванат пак някои горещини, че има пожари дето още не са ги загасили.

Михо и Продан се усмихваха на минаващите и кимаха с глави за поздрав.

Край тях премина и Трифон, елегантно облечен младеж, с тъмни очила и походка, сякаш не стъпваше на земята, а левитираше.

– Виждаш ли го тоя? – напрегнато подзе Михо. – Ден не е работил, а виж как се е наконтил. И от къде са му всичките пари?

Продан само се усмихна и добави:

– Децата са склонни да казват: „Погледни ме!“ „Виж как скачам от високо!“ и т.н., а за Жоро просто нямам думи.

– Гледай как се пъчи само, – намръщи се Михо. – „Виж каква елегантна кола карам“. „Забележете колко хубаво говоря, какви думи използвам“…..

– Той е вече голям, не е ли време да порасне? – попита иронично Продан. – Ние сме създадени за живот, който казва: „Погледни Бог“.

– Хората трябва да ни гледат и да виждат не нас, а образа на нашия Създател. Това е Божият план, – съгласи се Михо.

Двамата старци гледаха след наконтеният младеж, а той не им обръщаше внимание. Всичко е негово пари, коли, момичета…..

Каквото си поиска получава веднага. Какво му пука за някакъв си Бог?

Помислили го за труп

Горещината бе непоносима. Не бе нужно да погледне човек термометъра, за да разбере, че бе над 40 градуса.

Хората се крие под сенките. Всеки търсеше място, където можеше да се разхлади.

Дамян предложи на Стефан:

– Хайде да се разходим край реката. Там поне подухва лек вятър и жегата не се усеща толкова осезаемо.

– Не е лоша идеята ти, – веднага се съгласи Стефан.

И двамата се отправиха към реката.

Когато наближиха, Стефан извика:

– Виж – и протегна ръка към реката.

Там посред водата лежеше нещо. Двамата се взряха напрегнато.

– Това е труп на човек, – извика уплашено Дамян.

– Трябва веднага да се обадим в полицията, – Стефан веднага взе инициативата в свои ръце.

Той нервно започна да натиска бутоните на телефона си и след иззвъняването задавено произнесе:

– Труп …. в реката…..

След уточнения по телефона му обещаха, че ще изпратят спасителен екип.

Момчетата дълго не чакаха.

Пристигналите двама мъже бързо се качиха на гумена лодка и тръгнаха към предполагаемия труп.

Когато стигнаха до него, се оказа, че тук пясъкът е малко по-висок, но водата го заливаше и не се забелязваше от далече.

Единият от спасителите се опита да напипа пулса на лежащия във водата притворил очи мъж.

Изведнъж тялото се размърда и мъжът във водата отвори очи. Той изгледа изненадано двамата надвесили се над него и седна.

– Защо сте легнали тук? – попита еди от спасителите.

– Помислили са ви за труп, – прибави другия.

Мъжът вече почти разсънен каза леко усмихнат:

– Тук водата е по плитка. Беше ми горещо и легнах. После съм заспал.

– Вижте, – каза загрижено един от спасителите, – не е съвсем безопасно да се спи дори в най-плитката част на реката.

А другият добави:

– Потърсете по-приемлив начин да се разхлаждате.