Всеки знае за град Припят, града изоставен след Чернобилската авария. Но малцина знаят, че подобен мъртво населен пункт се намира на остров Кипар. Става въпрос за Вароша, някога модерен средиземноморски курорт, който за броени дни се е превърнал в призрак.
Извесно е, че на малкия остров Кипър паралелно съществуват две държави – Гърция и Турция. Единна държава на това място е имало за малко време. Това е било в периода от 1960 г. до 1974 г., след добиване на независимост от Великобритания до началото на Гражданската война.
Причина за станалото е било нарастването на националистическите чувства у гръцките кипърци, което е довело до военен преврат и обявяване от страна на хунтата присъединяване на Кипър към Гърция. Турция, един от гарантите на независимостта на държавата, не пропуснала да изпрати войски за защита на турското население на острова.
В резултат на последвалата война там се появил град призрак. Преди конфликта, той е бил един от най-популярните и луксозни курорти в региона, който е привличал богати хора от цял ​​свят, включително и звездите на музиката и киното. Въпреки това, през 1974 г. района се оказал на линията на огъня, а властите били принудени да евакуират местното население, състоящо се главно от гърците.
Хората напускали домовете си, смятайки, че това е само за няколко дни, докато конфликтът не бъде решен. Но историците имали други планове. Почти 40 години Вароша е празен, ограден от всички страни с масивна ограда, охранявана от турски войски и миротворци от ООН.
Някогашните луксозни хотели и вили са празни и унищожени, стоят без прозорци, врати и мебели. Растителността си пробива път през асфалта и превръща Вароша в гъста гора. Единствено са разчистени пътища за патрулиращите коли.
И най-интересното е, че в непосредствена близост до изоставените квартали са разположени доста обитаемите райони на град Фамагуста, турската част на Кипър.

Един отшелник живеел в подножието на една планина. Една вечер там отишъл един крадец. Но там нямало какво да открадне.

Връщайки се от гората, отшелникът заварил крадеца в колибата си.

– Ти навярно си изминал дълъг път, за да ме навестиш, – казал той на крадеца, – за това не трябва да те изпращам с празни ръце. Моля те вземи като подарък моите дрехи.

Зашеметен крадецът взел дрехите и се изнизал.

Отшелникът седял гол и гледал луната:

„Бедния човек, – разсъждавал мислено той, – как ми се искаше да му подаря тази прекрасна луна“.

Един овчар изкарал козите си на пасбището. Виждайки, че те пасат заедно с дивите си посестрими, вечерта всичките ги подгонил към кошарата си.

На другия ден се развихрила буря. Овчарят не могъл да изкара стадото, за това го хранил в кошарата си. На своите кози давал по-малко, колкото да не умрат от глад, а на новодошлите много повече, за да ги привърже към себе си.

Когато бурята утихнала овчарят изкарал козите на паша. Дивите кози веднага хукнали към гората и избягали. Овчарят започнал да ги укорява за неблагодарността им:

– Грижих се за вас много повече, а вие ме напускате.

Козите се обърнали и му казали:

– Ние едва вчера дойдохме, а ти се грижеше за нас по-добре, отколкото за старите си кози. Ако дойдат нови в стадото ти ще предпочетеш тях пред нас.

Не се сприятелявайте с човек, който дава предимство на новите си приятели, а старите загърбва, защото ако придобие нови приятели, вас ще зареже.

Пет мъдреци се заблудили в гората

Първият казал:

– Аз ще ида наляво, така ми подсказва моята интуицията.

Вторият казал:

– Аз ще отида надясно. Не случайно определят дясното за правилно.

Третият казал:

– Аз ще тръгна назад. От тук дойдохме, следователно ще изляза от гората.

Четвъртия казал:

– Аз ще продължа напред, гората непременно ще свърши и ще видя нещо ново.

Петия казал:

– Вие всички не сте прави. Има много по-добър начин. Почакайте ме.

Той отишъл до най-високото дърво и се изкачил по него. Докато той се катерел всеки тръгнал по избраната от него посока. От върха той видял накъде трябва да се върви, за да се излезе най-бързо от гората. Сега петият мъдрец можел да каже в какъв ред всеки от останалите мъдреци ще се добере до края на гората. Изкачвайки се най-високо успял да види най-краткия път. Той се оказал над проблема и решил задачата най-добре от всички. Знаел, че е направил всичко както трябва, а другите – не. Те били упорити и не го послушали. Той бил истински мъдрец!

Но това не било всичко….., защото и той се излъгал.

Всички мъдреци са постъпили мъдро и правилно.

Този, който отишъл наляво попаднал в гъсталак. Там трябвало да гладува, да се сражава с два звяра, но той се научил как се оцелява в гората. Този опит той можел да предаде на другите.

Този, който отишъл надясно, срещнал разбойници. Те му взели всичко и го накарали да граби заедно с тях. След известно време той успял да събуди у разбойниците нещо, за което те били съвсем забравили – човечност и състрадание. Някои от тях толкова силно били докоснати от думите на мъдреца, че зарязали разбойничеството и след неговата смърт продължили пътя му.

Този, който тръгнал назад направил пътечка през гората, която скоро се превърнала в път за всички, които искали да се насладят на гората, без да рискуват да се загубят в нея.

Този, който тръгнал напред, станал първооткривател. Той отишъл на места, където никой не е бил и открил за хората нови възможности, удивителни лечебни растения и великолепни животни.

Този, който се изкачил на дървото станал специалист по намиране на кратки пътища. При него идвали всички, които искали бързо да решат проблемите си, дори ако това не водело до тяхното развитие.

Така петимата мъдреци изпълнили целите си.

Умейте да се издигнете нагоре и да вижте най-краткия път. Позволете на другите да вървят по избраните си пътища. Признавайте всеки мъдрец, защото всеки път е важен и достоен за уважени. Знайте, че и да видите финала, там винаги има продължение.

Богобоязливи Божий служител в трудните години бил арестуван и заточен, заедно с много християни и невярващи. Много от затворниците умрели от студ и глад.
Веднъж заедно с други затворници бил взет, за да копае дупки за стълбове. На всяка дупка поставяли по един човек и усилена въоражена охрана. Този, който можел да ги обстрелва, бил поставян между двама затворници на разстояние 25 метра от тях.
Земята била замръзнала. Трудно се копаело. Всички били гладни и уморени.
Когато била обявена почивка, Божият служител седнал на замръзналата земя и със сълзи на очи се помолил на Господа:
– Скъпи Татко, виждаш, че съм много гладен, дай ми едно парче хляб, не ме оставяй да умра тук.
Изведнъж чул, че един от пазачите го вика. Той дошъл до него и го попитал:
– Вие ли ме повикахте?
Пазачът го погледнал и казал:
– Имаш ли тук познати?
Мъжът отговорил:
– Моя дом е на няколко хиляди километра от тук и вие знаете, че освен затворниците и пазачите тук няма никой.
Пазачът казал:
– От гората преди малко излезе един мъж, който приличаше на Исус Христос. Такъв съм го виждал в Библията на баба ми, когато бях малък. Той ми каза твоето име и ме помоли да ти предам това.
Във вързопа имало гърне със супа и голям комат хляб. Затворникът се разплакал, а пазачът му казал:
– Не плачи, а седни и се наяж, преди да те повикат за работа. Няма да кажа на никого за това.
Мъжът вдигнал ръце и благодарил на Бога, за бързия отговор на молитвата си.